34. Прокурорски и правораздавателен надзор върху администрацията.

Прокурорският надзор-ПН е специфичен вид държавен контрол. Той се основава на специалното овластяване, възложено на прокуратурата от КРБ, ЗСъдВласт и др.законови актове. ПН е един от контролно- гаранционните способи за законност в държавното управление. Упражнява се от органи, изградени извън администрацията и се осъществява от професионалисти - прокурори. Прокуратурата, която извършва надзора, е независима и самостоятелна в дейността си държ.система, призвана да следи за точното изпълнение на законите. ПН за законност представлява по същество активна дейност за разкриване, установяване и оценка на нарушенията, тяхното отстраняване и пр. В хода на надзора се реализират и функциите му - превантивна, възстановителна, правновъзстановителна и по осъществяване на дейността. ПН се осъществява в няколко форми: 1. Общ надзор на прокуратурата. 2. Съдебен надзор на прокуратурата. 3. Надзор върху местата за лишаване от свобода и задържане.

Всички видове ПН имат впредвид поведението на държ.администрация и чрез осъществяването си целят то винаги да е законосъобразно. Т.е. те са способи за осигуряване на законност в държавното управление. Субекти на ПН са главният прокурор на републиката и подчинените му прокурори. Гл.прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Обект на прокурорския надзор за законност е: цялата администрация и по-конкретно МС, министри и ръководители на централни ведомства, областни управители, кметове, ръководители на администрациите в низовите административни звена, длъжностни лица в структурите на държавната администрация. Предмет на ПН е дейността по държавно управление от гл.т. на нейната законосъобразност, а не за правилност, както и правораздавателната дейност на административните юрисдикции. ПН е своеобразен контролен процес, който обхваща 2 етапа: 1. Установително - аналитичен. 2. Надзорно- въздействащ. През първия етап се осигурява разкриването и оценяването на действителното състояние на законността в държавното управление. Мерките за надзорни въздействия отразяват втория стадий в надзорния процес. Методите и формите на прокурорски надзор са най-разнообразни, като повечето от тях са посочени в ЗСВ. Прокурорът при осъществяване на надзор може: да изисква документи, сведения, обяснения; да извършва проверки; да възлага на други органи да извършват проверки и да предоставят заключения; да призовава граждани, да търси съдействие от държ.органи при изпълнение на правомощията му и т.н. Основно прокурорско средство за въздействие при общия надзор на прокуратурата срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Други мерки за въздействие са: предложение до админ.органи за отстраняване на правни нарушения - до допусналия нарушението или до висшестоящия орган; предложение до компетентните органи за привличане на виновните лица към съответна правна отговорност - административно-наказателна, дисциплинарна, гражданска, финансова; правене на предложение за налагане на имуществена санкция на ЮЛ; образуване на прадварително производство, когато нарушението е престъпление; разпореждане за извършване на предварителна проверка; изпращане на сигнали до надлежни адм.органи; отстраняването от самоуправство и незабавно освобождаване на всеки незаконно задържан. Мерките за надзорни действия олицетворяват активната страна на надзорния процес и целят определени промени в посока на укрепване на законността, нейното възстановяване, ако е нарушена и реализиране на правните отговорности спрямо отговорните лица.

Съдебният к-л - СК е важен способ за законност в държавното управление. Той е винаги последващ контрол за отмяна, а не по същество. Освен това не всички актове подлежат на СК. СК върху държавната администрация е вид административно правораздаване, което се осъществява в съдебна форма при спазване на строги процедури. СК е способ за законност в държ.управление, който е изграден извън администрацията. Според съдебният орган Ск бива извършван от общи съдилища - ОС и РС и от ВАС. Според правния акт и предмет на СК, той бива - за к-л на норматинви АА, за ИАА, за ОАА, за наказателни постановления и други адм.-наказателни актове, за касационен к-л на съдебни актове, издадени по повод оспорени наказателни постановления, за оспорени АА, за к-л на влезли в сила АА и адм.-наказателни актове. Според предмета СК бива: за решаване на спорове за законосъобразност, спорове за подсъдност, за тълкуване прилагането на закона в адм.правораздаване. СК може да се осъществява по общата клауза за ИАА и нормативни АА и по специалната клауза за контрол на обши, индевидуални и норм.актове и за реализиране на нак.отговорност. Специалната клауза винаги има надмощия. СК може да бъде редовен и извънреден - върху влезли в сила правораздавателни актове. Обект на СК са оспорените пред надлежните съд.органи адм. актове и наказателни постановления. Предмет на СК е конкретен адм.-правен спор, който е винаги за законосъобразност на съответния акт. Методите и формите за СК са правно регламентирани. Чрез тях се събират нужните доказателства,въз основа на които се правят анализ и оценка на фактите и се взема правораздавателно решение. В резултат на СК се прилагат мерки за контролни въздействия спрямо атакуваните АА и наказателни постановления. Мерките са следните: спиране изпълнението на атакувания акт, отмяна и изменение на съдържанието.Решенията на ВАС по препирни за подведомственост и подсъдност на адм.спорове са също мярка за контролно въздействие. Адм.юрисдикции извършват правораздавателни функции наред със съдилищата при условията на общата и специална клауза за решаване на адм.спорове от различен вид. Контролът, осъществяван от адм.юрисдикции бива 2 вида: върху законността на ИАА и за проверка на законовите основания на повдигнатите обвинения за извършени адм.нарушения. И в двата случая той има правораздавателен характер и е израз на административно правораздаване. Функционирането на адм. юрисдикции е паралелно със съдебното правораздаване, осъществявано от съдилищата. Правното основание за извършване на контрола от адм.юрисдикции е изричното законово овластяване за това. Това овластяване става по 2 начина: единият е: законодателят с отделен закон или законова разпоредба учредява адм.юрисдикция като обособено правораздавателно тяло в структурата на определено адм.ведомство или на определен адм.орган в системата на местното самоуправление. Другият начин е: законодателят с отделна законова разпоредба овластява изграден преди това адм.орган да осъществява и правораздавателна дейност. Субекти на контрола са адм.юрисдикции. Една част от тях са колегиални правораздават.органи, а друга, по-голяма част са еднолични адм.органи - ръководители на централни ведомства, областни управители, кметове и др. Обект на контрола при оспорване на ИАА е адм.правния спор за законност на АА, с който юрисдикцията е сезирана. Обект на к-ла за реализиране на адм.-наказателна отговорност, е извършителят на адм.нарушение. Предмет на контрола при решаване на адм.спор за законност на ИАА е само преценката относно законосъобразността му. Предмет на к-ла при решаване на адм.-наказателен спор е законовата обоснованост на съставения акт или прекратената съдебна или прокурорска преписка, която е изпратена на адм.юрисдикция. Контролът, извършван от адм.юрисдикции винаги е за законосъобразност. Методите и формите са точно регламентирани от закона. Правораздавателната дейност на адм.юрисдикция не подлежи на адм.к-л от страна на ръководителя на адм.учреждение , а само на съдебен к-л. Обикновено правораздаватерните актове на адм.юрисдикции подлежат на ревизия от ВАС. Правораздавателните актове на някои юрисдикции не подлежат на съдебен к-л напр.: влязлото в сила решение по повод законосъобразността на ИАА.