33. Административен контрол - понятие и видове.

Административният контрол - АК е проява на държавно управление, но в контролна форма. Той е изпълнително-разпоредителна дейност на държавните органи. Без него е невъзможно ефективно държавно управление. Извършва се от адм. органи и длъжностни лица, включени в структурата на администрацията. Упражнява се върху всички звена на държавната администрация. Провежда се в самата система на администрацията и от нейните органи.
Той поражда административно-правни последици - административни права и задължения за своите адресати. АК е своеобразен самоконтрол. Съобразно субекта, който го осъществява бива:

1. Контролът на административните органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност с по-ниска степен е юридически контрол и специфична контролна изява на на държавното управление. Този вид конторл спада към групата на централистичния йерархически АК. Правната му уредба се дава от КРБ, ЗМСМА и множество специални закони. Типичен пример за такъв конторл е този, който упражнява МС спрямо областните управители и кметове на общини. Субекти на к-ла са адм.органи с обща компетентност - МС,областни управители, кметове на общини. Обекти на контрол са адм.органи с обща компетентност, които са с по-ниска степен, спрямо осъществяващите к-ла, областни управители, кметове на общини, кметове на райони и кметства. МС може да извършва контрол за законосъобразност и правилност на актовете и другите видове дейности, извършвани от държавните органи с обща компетентност от по-ниска степен, но непосредствено правни въздействия може да прилага спрямо областните управители. Основание за това е факта, че те се назначават от МС. В правомощията на областните управители влиза да осъществяват контрол върху действията и актовете на кметовете на общините - само по отношение на законността на актовете и действията на кметовете, а не и по отношение на правилността. Основание за това е прекият избор на кмета от населението. Кметът на община осъществява к-л върху действията на кметовете на райони, както по отношение на тяхната законност, така и за правилност

2.Контрол на адм.органи с обща компетентност по отношение на адм.органи със специална компетентност: той е проява на държавното управление в контролна форма. При него няма изрично овластяване за задължително извършване. Субекти на този контрол са органите, които функционират в адм.система и имат качеството на органи с обща компетентност - МС, областните управители, кметовете на общини, райони и кметства. Всеки от тях осъществява контролните си правомощия съобразно териториалната си компетентност. Органите на държ.управление със специална компетентност са: 1. На централно равнище - министрите, председателите на държавни агенции, държ. комисии, изпълнителните директори на изпълнителни агенции, ръководителите на държ.институции, създадени със закон или с постановление на МС, които имат връзка с осъществяването на изпълнителната власт. 2. На областно равнище - специализираните управленски органи в структурата на областната администрация: управления, дирекции, направления, отдели и др. в лицето на техните ръководители. 3. На общинско равнище: специализираните управленски звена в структурата на общинската администрация - дирекции, отдели, сектори и пр. в лицето на техните ръководители. 4. На равнище кметство: евентуално създадените звена за управление в структурата на кметската администрация в лицето на техните ръководители и отговорни служители. Адм.органи със специална компетентност са и всички низови звена на държ. администрация в лицето на техните администрации и най-вече на техните ръководители. Всички те са обекти на разглеждания к-л. По своя предмет той е всеобхватен. Това е к-л върху цялата дейност на специализираната администрация. МС може да отменя незаконосъобразни неправилни актове на министрите, но не може да ги изменя. Областният управител упражнява контрол върху специализираните управленски органи в структурата на областната администрация. Той ги назначава и освобожава от длъжност. Кметът на общината ръководи и координира дейността на специализираните звена, назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите от общинската администрация. Областният управител и кметът на общината са компетентни да упражняват контрол върху ръководителите на низовите звена на администрацията в съответната територия, независимо дали те са на централно подчинение или са в системата на органите на местната власт, т.е. те са на двойно подчинение. Адм.актове на специализираните органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината .Той е длъжен да се произнесе по тях с решение, с което да ги отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразни или неправилни, или отхвърли жалбата или протеста. Същите правомощия има обл.управител по отношение на индивидуалните АА, издадени от специализираните органи в областната администрация. Кметът на общината и обл.управител имат качеството на административнонаказващи органи по отношение на специализираната администрация на своите управленски структури. Това е проява на админ.правораздаване, а не на държавно управление. Когато се установи, че контролираните субекти са извършили престъпление, контролните органи с обща компетентност са длъжни да уведомят прокуратурата, за да предпреме мерки за наказателно преследване.

3. Вътрешноведомствен - йерархически контрол - ВВК: осъществява се от всеки ръководител на ведомство. Ведомство е: сбор от еднородни или сродни специализирани служби, включени в една централизирана система, начело на която стои държавен орган със специална компетентност. Правното основание за извършване на ВВК е ръководното място, което заема всеки ведомствен ръководител. Затова контролната компетентност на субекта на този вид к-л не е нужно да се предоставя от законодателя. Тя е включена в административната правосубектност на всеки ръководител в държ.администрация. Контролната компетентност е продължение на ръководната компетентност на ръководителя , а осъществения от него к-л е управление в контролна форма. При разглеждания к-л централистичния момент е особено силно подчертан, затова и той обикновено се нарича йерархически.Въпреки че този принцип е присъщ на всеки от видовете адм.к-л. Този к-л протича изцяло вътре в дадено ведомство ,затова се нарича и вътрешноведомствен. Неговите субекти и обекти са от състава и структурата на това ведомство. Субектите му са ръководителите на съответните ведомства : министърът на всяко министерство, ръководителят на всяко централно ведомство, пряко подчинено на МС, ръководителят на всяко управленско специализирано звено в структурата на отделното министерство. Обектите му са адм.ръководители на по-низшестоящите управленски звена в съответните йерархически изградени ведомствени системи, както и на целия персонал на тези звена. ВВК е общ, а не специален. Той обхваща всяка адм.дейност, осъществавана в дадено ведомство. Може да бъде превантивен, текущ и последващ, като първите 2 вида са преобладаващи. Извършва се както по отношение на законността, така и по отношение на правилността на издаваните АА. Извършва се служебно от съответния ръководител. Методите и формите за извършване на ВВК са най-разнообразни: изслушване на отчети, справки, анализи, проверки на материално-техническата база, служебната дисциплина, ревизии и т.н. ВВК не се осъществява върху административните юрисдикции.

4. Специализиран външноведомствен к-л: той е част от специализирания адм.к-л. Извършва се от едно адм.ведомство по отношение на друго, които се намират в системата на държ.администрация. СВВК се извършва на специално правно основание. Законодателят е овластил изрично със закон определени адм.органи да го извършват. Субекти на СВВК са ръководителите на овластените да го извършват адм.ведомства - функционални и отраслови. Обекти на контрола са онези адм.ведомства, ръководители и длъжностни лица,които осъществяват управленска функция или дейност в предмета на конкретния вид к-л. СВВК бива най-различни видове според предмета: екологически, санитарен, митнически и пр. Може да бъде и превантивен, текущ и последващ, като последващият преобладава. По своя предмет СВВК е ограничен. Той се извършва само върху част от дейността на контролираните обекти. СВВК е преди всичко контрол за законосъобразност, поради което се нарича и надзор. До известна степен се извършва преценка и на правилността на действията на контролираните органи при осъществяване на предоставената им ОС. СВВК е формализиран, извършва се по правно предписани методи и форми. Най-типични от които са: запознаване с наличната документация, изискване на извлечения, преписи и оригинали на документи, обяснения, ревизии и пр. Мерките за контролни въздействия при СВВК са строго регламентирани. Контролният субект не разполага със свободата да преценява вида и естеството на мярката за въздействие. Той не може да налага дисциплинарни мерки, не може да отменя или изменя незаконосъобразни и неправилни актове на администрацията. При констатирани дисциплинарни нарушения прави предложение до компетентния ръководител на контролираното ведомство за налагане на дисциплинарно наказание.При констатирани престъпления сигнализира на надлежния прокурор за образуване на наказателно преследване на виновното лице. СВВК може да прилага ПАМ. Такива са: запечатване на складове, спиране на производства и пр. Адм.-наказателната дейност, извършвана от субектите на СВВК е проява на административно правораздаване в административна форма. Органът на СВВК действа в качеството си на адм.-наказателна юрисдикция.