33. Експертизата като способ на доказване

1. Експертизата е способ, характерен за проверката на доказателствените материали (чл. 144-154 НПК). Когато задължително съпровожда извършването на оглед на труп, експертизата има пряко отношение към събирането на нови доказателства по делото. Извън хипотезата на задължителна експертиза (чл. 144, ал. 2 НПК), експертизата не е типично първоначално следствено действие.

2. Значение на експертизата. Като специализирано изследване в рамките и за нуждите на един висящ наказателен процес, експертизата има особено съществено значение.

3. Назначаване
а) Експертиза се назначава на досъдебното производство с постановление на орган на досъдебното производство, а в съдебната фаза на процеса — със съдебно определение. б) За извършване на експертиза трябва да бъдат налице достатъчно сравнителни материали ; в) извършването на експертиза се възлага на вещи лица ; - вещото лице не е субект на процеса.; - вещото лице следва да бъде непредубеден и незаинтересуван,; - задължения на вещото лице: редовно призован да се яви пред съответния орган за възлагане на експертизата; да извърши експертното изследване в определеното учреждение или организация; да представи в срок експертно заключение; да си направи самоотвод при наличие на основания; да участва при оглед на труп в случаите на НПК. - права на вещото лице: да се запознае с материалите по делото, отнасящи се до въпросите на експертизата; да изисква сравнителни материали; да изисква допълнителни материали и да иска да участва при извършване на определени следствени действия; да получи възнаграждение за положения труд; да му бъдат заплатени разноските, които е направил; да иска отмяна на актовете, които накърняват негови права и законни интереси; - лична среща на държавния процесуален орган и определеното да извърши експертиза лице ; - участието на вещото лице по едно наказателно дело е с оглед на неговите специални знания и по линия на правото му на защита.
г) Всяко вещо лице действа като едноличен субект.
д) Представяне на експертно заключение. След извършване на предписаните с акта за назначаване на експертиза изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва: своето име, основанията за извършената експертиза, местоизвършване, поставената задача, използваните материали, извършените изслед-вания, използваните научни и технически средства, получените резултати и изводите на експертизата. Заключението се подписва от вещото лице. Той представя експертното заключение пред органа, определил експертизата. Впоследствие той се призовава за разпит в съдебно заседание (чл. 282 НПК).

4. Видове експертиза.
а) В досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса — според процесуалната фаза, в която се предприема.
б) Първоначална и последваща — според поредността на експертното изследване, което се предприема по въпроси, сходни с друго такова изследване.
в) Допълнителна експертиза — когато заключението на вещото лице не е достатъчно пълно и ясно.
г) Повторна експертиза: когато експертното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Обикновено по вина на вещото лице. За разлика от допълнителната експертиза, при повторната рядко се назначава същото вещо лице.
д) Колективна експертиза: когато вещите лица са повече от едно и следва да дадат заключение по въпросите на експертизата. Те не образуват колективен орган, не вземат решение по колегиалния метод, но могат да се съвещават и да съгласуват своите позиции. В практиката е твърде разпространена тройната експертиза.
е) Комплексна експертиза: това е колективна експертиза, при която се налага извършване на експертно изследване от областта на няколко отрасъла на науката, изкуството и техниката. Твърде рядко е възможно комплексна експертиза да бъде извършена от едно вещо лице, тъй като това е свързано с притежаване на разнопосочни специализирани знания.
ж) Задължителна експертиза (чл. 144, ал. 2 НПК): когато съществуват съмнения относно:
- причините на смъртта;
- характера на телесната повреда;
- вменяемостта на обвиняемия или заподозрения;
- способността на обвиняемия, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях;
- способността на свидетеля, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.