30. Законосъобразност по същество, форма и производство на АА.

Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия: едните осигуряват законовия статут на АА - условия за законосъобразност, а другите - техния правилен статут - условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост - законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона.

Условията за законност на АА са 5: 
1. Компетентност;
2. Законосъобразност по същество;
3. Законова цел;
4. Законова форма;
5. Законово производство.

Условията за правилност на АА, издавани в условия на на ОС, са 3: 
1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие;
2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства;
3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

Законосъобразност по същество - авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя, в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление, което те трябва да съдържат. Резултатът от спазването на това условие е възникване на такива правни отношения и последици, които са в пълен синхрон с приложимата материалноправна норма. А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.

Законова форма - това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА.
АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена, устна, конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена. Трябва да съдържа определени задължителни реквизити: наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Наред с писмената форма на АА, е възприета и устната. Тя има своето място преди всичко във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения, което се оправдава от характера на тези взаимоотношения и нуждата от по-голяма оперативност при поставянето и изпълнението на задачите по линия на служебното подчинение. Конклудентните АА също трябва да се изявяват в своята типична и присъща форма: съответни подразбиращи се действия или бездействия, отразяващи определени по съдържание юридически волеизявления.
Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА - мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Формата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган.

Законово производство - става дума за спазване на законово предписаната процедура - производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите, компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ. администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.