3. Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност. Конституционноправен статус на политическите партии.

Конституцията от 1991 г. регламентира основите на общественото устройство на РБ. Обществото е сложна система от социални структурни отношения и фактори, които се намират в многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират в определени исторически условия. Конституцията (глава I.” Основни начала”) установява основните принципи и положения, въз основа на които се изгражда и функционира обществената система.
Устройвото на гражданското общество включва основни структури, които детерминират неговата характеристика и исторически тип:
1) икономическа структура – определя се от формите на собственост и принците на функциониране на икономиката. Нашата икономическа система се определя преимуществено от частната собственост. Капиталовата икономика се основава на свободна стопанска инициатива.
2) политическа система – нейната основа е държавата като особена политическа организация на обществото. Съществено място в политическата система заемат политическите партии и други формирования. Съществуващото многообразие от недържавни политически структури е израз на конституционния принцип на политическия плурализъм.
3) Демократичен статус на гражданина. Конституцията регламентира основните права, свободи и задължения. Обемът, характерът и същността на предоставените Конституционни права, свободи и задължения определя основите на статуса на гражданите. Те са основен белег на гражданското общество само ако са създадени условия за тяхното реално осъществяване и гарантиране. Гарантираността на правата и свободите на гражданите е критерий за степента на развитие на демокрацията в обществото.
4) Социално-класовата структура на обществото и взаимоотношенията между различните обществени сили и тяхното въздействие върху обществения живот.
Обликът на обществото се определя и от други фактори – многовековна история, традиции, влияние на религията; от много международни фактори – спецификата на всички тези фактори обуславя характера на обществото в периода на прехода към демократично гражданско общество.
На сегашния етап на развитие са налице юридически предпоставки за прехода към гражданско общество. К. – чл. 4.ал. 2 провъзгласява, че РБ създава условия за развитие на гражданско общество. Идеята за гражданско общество се заражда с буржоазните революции, като антипод на феодалното съсловно общество и намира юридическо отражение в конситуциите на демократичните държави.
В основата на гражданското общество стои личността със своите надеждно гарантирани права и законни интереси.
В преамбюла на К. е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Той е осъществим само в държава, която се управлява според К. и законите. Точното и неотклонно спазване на правата и свободите на гражданите, създаването на безотказни юридически механизми, които ги гарантират, е основен белег на гражданското общество. Гражданското общество е възможно само ако то е организирано в правова държава.
В основните начала на Конституцията се съдържат норми, регулиращи най-важните политически отношения, възникващи между различните правни субекти в процеса на функциониране на политическата система. Политическата организация на обществото е система от специфични политически структури. В основата й стоят политически структури, т.е. политическата организация. Тя включва и юридически и неюридически нормативни системи, които определят статуса на политическите структури и взаимоотн. между тях – това е предпоставка за ефективно функциониране на системата. Всяка полит. система се характеризира и с това, че винаги съществува в определена социална среда. Определящ фактор за същността на политическата система е реалното съотношение на политическите сили. Политическата система се изгражда на определен принцип (до 1989 – единство на властта, сега разделението на властите). К. и законодателството легитимират структурите на политическата система и взаимоотношенията между тях.
Основните юридически характеристики на политическата система се съдържат в К. и законите. Политическата система се изгражда и функционира на базата на определени принципи: 1) нар. суверенитет; 2) разделение на властите; 3) законност; 4) политически плурализъм; 5) гарантиране свободите и правата на гражданите.
Разлика между политическата система (структури и взаимоотношения между тях) и политическите организация (елементи, които образуват политическата и държавната система): Политическа система е по-широко понятие, което включва в себе си и политическите организации. Тя има 2 елемента: 1) държавата като особена политическа организация на обществото и 2) политическите формирования, които си поставят политически цели.
В съвременните общества са утвърдени 2 типа партийни системи – еднопартийни и многопартийни. Типът на партийната система зависи от степента на развитие на икономическия строй, от характера на социалните отношения, от разслоението на обществото, от степента на демокрация и др.
Еднопартийни системи – характерни за тоталитарните общества. Съществува 1 партия, която владее Държавната власт. Това довежда до срастване на партията с държавата.
Многопартийни системи – в буржоазните държави с развитие на демократичните традиции са създадени и утвърдени различни модели на партийни системи. Приема се, че многопартийната система е основен индикатор за демократизма на обществото. Многопартийността гарантира политическата и идеологическа свобода на личността – свободата й да е привърженик на определена идеология и да участва в различни политически организации.
В нашата Конституция е провъзгласен принципът на политичския плурализъм (чл.11, ал.1). Създават се множество политически партии с различно влияние в обществото, с различни политически ориентации. Гаранция срещу политическия и идеологическия монополизъм е конституционната разпоредба на чл. 11, ал.2 – нито една политическа партия или идеология не можа да се обявява или утвърждава за държавна. Конституцията въвежда някои ограничения при образуването на политически партии: не може да се създават политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на властта.
Чл.12,ал.2 от Конституцията забранява извършване на политическа дейност от неполитически сдружения на гражданите и синдикатите, присъщи само на политически партии. Тези организации се създават за задоволяване и защита на професионални и други неполитически интереси на гражданите. Забранява се създаването на организации, които действат срешу суверенитета, териториалната цялост и единство на нацията; срещу правата и свободите на гражданите; тайни и военизирани структурии др.