28. Административен акт (AA).

Административен акт (AA) – понятие, видове (АА) е юридически акт. Той е властническо волеизявление на административния орган (предимно), издаван въз основа и в изпълнение на закона при осъществяване дейност на изпълнителната власт. С него се установяват подзаконови правни норми или пък изгражда, изменя или прекратява едностранно административни правоотношения. При липса на доброволно изпълнение може да се реализира принудително, с административна принуда (пряка акция на държавната администрация). Като юридически акт, АА поражда непосредствени правни последици. АА е волеизявление – с него се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо по волята на административния орган. Това волеизявление може да бъде изразено писмено (най-често), устно (разпореждане до граждани от полицейски органи) и конклудентно - чрез еднозначно разбираеми действия или знаци (регулиране на уличното движение от органи на КАТ). При определени условия мълчанието на административния орган може да има правно значение (непроизнасяне на административния орган в срока се смята за мълчание, отказ да се издаде искания акт). Волеизявлението е властническо. Едната страна винаги е административен орган, който действа от името на държавата и упражнява властническите си правомощия едностранно – без оглед волята и дори против волята на другата страна.
Нормативния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. Дейността на органа на изпълнителната власт винаги е подзаконова. Дори да съдържа правни норми, то те са вторични, имат за цел да доразвият и конкретизират законови норми. АА не е законодателен или правораздавателен акт. Той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата. Няма съгласуване на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правните последици възникват едностранно, дори когато актът се издава от 2 или повече административни органа. Те съгласуват помежду си волеизявленията си, но не и с адресата на акта. Когато актът се издава по искане на заинтересован правен субект, той пак е едностранно властнически, защото искането е само процесуална предпоставка за започване на производството. АА установява: - задължителни права за поведение (нормативни административни актове) създава конкретни права и задължения за неопределен кръг правни субекти (общи административни актове), създава конкретни права или задължения за точно определени правни субекти (индивидуален административен акт).АА подлежи на задължително изпълнение. Ако не се изпълни доброволно от адресатите му предписанията на държавния орган, то изпълнението му се реализира по принудителен начин (административна принуда) т.нар. пряка акция на държавната администрация.
Видове АА: В зависимост от критериите за делене, АА биват различни видове. 1)Според това дали съдържат или не административни норми биват нормативни и ненормативни. Нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми. Издават се от оправомощените административни органи - МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат да се делегират. Нормативните административни актове са: постановление, наредба, решения, инструкции и др. Нормативните актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат нееднократно, а докато актовете са в сила. Ненормативните АА биват общи (ОАА) и индивидуални (ИАА). ИАА съдържат конкретни волеизявления на административния орган, насочени спрямо конкретен адресат. С тях се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно, обикновено с еднократното му изпълнение, действието му се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от време или с него не са учредени правни статути. ОАА съдържат конкретна волеизявления спрямо неопределен брой адресати. Това за заповеди. В някои случаи адресатите са ограничени до определени категории правни субекти - студенти, учители, пенсионери, водачи на МПС. Вместо да дава нареждания на всеки от тази група персонално, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория. Той се състои от индивидуални нареждания. С изпълняването им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него. (Ако между адресатите няма взаимовръзка. Ако между тях има, актът трябва да се изпълнява цялостно и не се разпада на нареждания ).
2) В зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган – авторът на акта, те биват констативни, декларативни и конститутивни. Констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение. Констативните актове в широк смисъл на думата включват констативни актове в тесен смисъл на думата (акт за установяване извършването на административно нарушение) и удостоверителни актове (документи).
Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им).
Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се оспори само отказът да се издаде документ, а не и съдържанието му. Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред.
Конститутивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение. Например: по повод за премахване на незаконен строеж. 3)Според инициативата за издаването на административни актове се делят на такива, издадени по инициатива на своя автор, на висшестоящия административен орган, на прокурор, гражданин или организация на граждани. 4)Според характера на съдържанието им, административните актове биват престационни и облагодетелстващи. Първите създават задължения и забрани за адресатите, а вторите представят права и привилегии.5)Според процедурата за издаването им биват административни актове по общата (запазена) и по специална клауза. 6)Според формата на волеизявлението биват писмени, устни, конклудентни и презумитивни (мълчаливи откази);.7)Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, АА биват вътрешни и външни. 8)Според времето на действието им биват срочни и безсрочни; 9)Според автора на издаване: еднолични и колегиални. 10)Положителни- не съдържат откази за удовлетворяване на претендирани права, отрицателни- откази; 11)Според обхвата на териториалното им действие: с национално, регионално, областно, общинско действие. АА нямат обратно действие, те действат за в бъдеще.