26. Органи на изпълнителна власт - понятие, видове. Централни органи на изпълнителната власт.

Държавата съществува и функционира чрез система от държавни органи (ДО). Процесът за изграждането им е сложен. На основата на К. са извършени съществени изменения в системата на държавна организация и структура на държавните органи в съотвие с принципа за разделение на властите.
Държавния апарат е широка система, която включва в себе си държавните органи, административните структури, които ги обслужват и подпомагат и държавните институции, като армия, затвори и др.
Системата на държавните органи е и по-ограничена по обхват струкура и включва само различните видове и степени държ. органи, които са структурообразуващи елементи на държ. система.
Държ. органи по своята природа са специфични публични образувания, които изпълняват определена роля в управлението на обществото. Те образуват сложна система, която включва различни по вид, характер, състав, значение, структура,обем на компетентност и социална роля органи. Отличителни характеристики на ДО: а) това е структура, създадена, за да осъществява държавно управление. Властта и силата на държавата се реализират чрез системата от ДО. б) ДО притежава властнически правомощия, определени от К, законите и подзаконовите актове. Наличието на държавновластнически правомощия отличава ДО от всички останали органи за социално управление. Държ. органи не могат да откажат да упражняват предоставените им правомощия – в тях се включват задачите на държ. органи по управление на общ. процеси, правата, които притежават за тяхн. изпълнение, и задължението да осъществяват тези права. Властническите си правомощия ДО осъществяват в процеса на своята дейност, в резултат на която приемат различни по характер актове или извършват други дейности за управленско въздействие. Изпълнението на държавните задачи се осигурява чрез различни средства на властничестко въздействие, включително и чрез държавна принуда. Правомощията на всеки ДО определят границите на неговата компетентност, обусловени са от задачите, които ДО решава и от мястото му в Д йерархия. в) ДО действа по поръчение на държавата, от името и в неин интерес. г) държавния орган се характеризира с определен личен състав, който се формира чрез избор или назначаване. НС, Президент, общински съвети и кметове се избират пряко; съдебните и някои от органите на изпълнителната власт се назначават (обл. управители от МС); д) органите могат да бъдат колективни и еднолични.
Определение – ДО е държавна структура с определен личен състав, формирана по установен от закона ред, на която са предоставени властнически правомощия във връзка със задачите, които решава, действа по поръчение на Д и се намира в различни по характер взаимоотношения с другите държавни органи.
Системата на държавните органи се създава въз основа на принципа за разделението на властите. Но държавната организация не може да се ограничава само до трите власти, тъй като съществуват и други органи като президента, Конституционния съд, общинските съвети, които не могат да бъдат отнесени към нито една от трите власти. Всички държавни органи се намират в определени взаимоотношения помежду си. Тя е единство от взаимосвързани и взаимодействащи си структури, и функционира в конкретна социална среда и постига определени политически цели. Системата представлява единна йерархическа структура, с нормативно установени субординационни звена. Развитието на обществените отношения и задачите на държавното управление на социалните процеси изисква обособяване на няколко подсистеми от държавни органи, както във вертикално, така и в хоризонтално отношение.
Видове държавни органи: основен критерий е принципа за разделение на властите – 1) орган на законодателна власт – НС; 2) орган на изпълнителна власт – МС; 3) органи на съдебната власт – състои се от 3 подсистеми – съдебни, прокурорски и следствени органи.
В съответствие в територията, върху която осъществяват компетентността си държавните органи биват – висши (централни) и местни. Висши – НС, президента, МС, министри, ръководители на централни ведомства без ранг на министерства, КДС, ВСС, ВКС, ВНС и главния прокурор. Президентът и КС не принадлежат към нито една от трите власти. НС и президентът са пряко избирани от народа. Местни органи са всички, които осъществяват своята дейност на равнище на административно-териториалните единици. Те се обособяват в 2 подсистеми: органи на местно самоуправление – общински съвети; и органи на изпълнителна власт – областни управители, кметове на общини, райни и кметства.
В зависимост от характера и обема на привадлежащите им правомощия държавните органи се обособяват на 2 групи: органи с обща компетентност – НС, президента, МС, областните управители, кметове) и органи със специална компетенстност – министри и ръководители на ведомства без ранг на министерство и на управления, дирекции, отдели в областите, общините и районите + държ. органи на съдебната власт, тъй като осъществяват специфична държавна дейност – правосъдна и надзор за законност. Висши органи на съд. власт са ВКС, ВАС и гл. прокурор. Всички те са специализирани поради обособения характер на тяхната дейност. Особено място заема ВСС. Местни органи на съдебната власт са апелативни, окръжни, районни и военни съдилища, прокуратури и следствени служби. КС е висш орган със специална компетентност – той дава задължително тълкуване на Конституцията и се произнася за конституционосъобразност на законите.
Принципи на организация и дейност на държавните органи – народен суверенитет, разделеине на властите, законност, демократизъм, изборност, публичност, субординация, координация, йерархичност.
НС – единствен орган на законодателна власт. Той е колективен, общодърж. представит. орган. състои се от представители на пол. сили в обществото.

ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
1. Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт - МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица - счетоводители, юрист-консултанти, специалисти и др. Държавното учреждение е организиран от държавата комплекс от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата.
2. Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:
2.1. Подзаконова дейност - осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.
2.2. Властническа дейност - осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равнопоставени.
2.3. Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.
2.4. Тя е и творческа дейност - не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.
Следователно изпълнителната дейност е юридическа подзаконова, властническа и творческа дейност свързана с определени промени в правната действителност чрез която се решават практически задачи.
3. Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.
Компетентността включва конкретна дейност, за чието извършване изпълнителните органи са изрично овластени от закона. Компетентността на държавните органи при решаването на конкретни въпроси има предели, които се очертава по два начина:
3.1. Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотезиса на правните норми факти да вземат онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителния орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.
3.2. Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.

ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
1. Понятия - органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължителни правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
2. Видове изпълнителни органи - системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:
2.1. Според териториалния обсег на правомощията:
а/ централни - на територията на цялата страна - МС, отделните министерства и централни ведомства /комитети, агенции/. Те могат да имат местни звена, които не са органи на местното самоуправление и не са на двойно подчинение. В този случай се прилага принципа на децентрализацията и делегирането на пълномощия върху териториалните поделения.
б/ местни - упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община/. Такива органи са кметовете.
2.2. Според обема на правомощията:
а/ органи с обща компетентност - МС, областни управители, кметовете;
б/ със специална компетентност - само в една сфера - министри, директори на учреждения и др.
2.3. Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:
а/ еднолични - например - министъра;
б/ колегиалния - например - МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.
2.4. Според източника на финансиране:
а/ бюджетни;
б/ самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
1. МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:
а/ ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили;
б/ ръководи изпълнението на държавния бюджет и стопанисва държавното имущество;
в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите предвидени от закона;
г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.
За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:
- постановления;
- разпореждания;
- решения.
Нормативен характер имат само постановленията с които се приемат различни правилници или наредби.
2. Министерствата или други ведомства: Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на изпълнителната власт под чиято структура се включва система от учреждения, органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли от националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително правомощие на НС. НС определя броя, видовете и наименованието на министерствата по предложение на министър-председателя. Министерството е държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.
3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента. След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.