25. Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност). Държавно управление във функционален аспект.

ДУ може да бъде разглеждано в два аспекта - функционален и организационен. Във функционален аспект Държавното Управление е особен вид Държавна дейност по ежедневното, непрекъснато и непосредствено ръководство, организация и контрол при осъществяване на изпълнителната власт от Държавата. Структурата на ДУ бива съдържателна (вътрешна) и формална (външна). Двете части на структурата на ДУ се намират в диалектическо единство и динамично взаимодействие, но водеща е вътрешната. Това са функциите на ДУ. Различаваме три основни функции: ръководство, организиране и контрол. Водеща функция е ръководството – изразява се във формиране на ръководни управленчески команди до съответните подчинени субекти на на правото и определяне на модели за правомерно поведение. Тази дейност има юридически и нормотворчески характер.
Организиращата функция – има за цел подготовката на проектите за ръководни управленски въздействия и осигуряване на реализацията им.
Контролната функция се изразява чрез проверки и наблюдения за реализацията на ръководните указания и предприемане на мерки за контролни въздействия. Формата на ДУ представлява външен израз на неговото съдържание. Съдържанието, т.е. функциите на ДУ предопределят неговите форми. Те са: юридически и неюридически. Към юридическите форми на ДУ спадат: адм. правотворчество, адм. правоприлагане; адм.правна защита. Тук не влиза адм. правораздаване. Към неюридическите форми на ДУ спадат: административно материална и административно организационна дейност, адм. възпитателна и адм. техническа дейност.
Според вида на ДУ различаваме: ДУ в сферата на икономиката; ДУ в социалната сфера; ДУ в духовната сфера; ДУ в политическата сфера. ДУ е правнонормирана и позволена от правото дейност. То е проява на юридическите правомощия на компетентни лица, имащи едностранновластен характер. Тази дейност се осъществява при строго спазване на йерархията в правото. ДУ е изпълнителна дейност по прилагане на закона. От друга страна то е и разпоредителна дейност ( спрямо по-долустоящите административни органи и правни субекти извън Държавния апарат - граждани, ЮЛ, чужденци и др. Освен това ДУ е и организационна, възпитателна и материално-техническа дейност. То е позитивна, динамична и творческа държавна дейност. То е едностранчива властническа дейност, но използва и метода на убеждението и се осъществява предимно от държавни органи и лица, заети в административния апарат. По изключение се осъществява от лица извън апарата: съдии, прокурори, служители в администрацията.
Държавно управление в организационен аспект. То се разглежда като определена институция, структура, апарат, система, които осъществяват дейността по ДУ. В организационен аспект ДУ отговаря на въпроса кой осъществява ДУ. Под административен апарат се разбира всички организационно-структурни части на специално изградената държавна административна структура, която в своето единство осъществява ДУ. Единството не противоречи на принципа на разделение на властите. Държавния апарат е широкообхватна структура, която включва както държавните органи, така и персонални и веществени части. Водещи са административните органи. Органите на местната администрация са и органи на ДУ. Те се включват в административния апарат. ДУ в организационен аспект е по-широко от адм. апарат, тъй като него се включват органи и лица и извън държавната адм. с-ма – съд, прокуратура, общински съвет, администрацията към НС и президента. Според КРБ адм. орган е орган на изпълнителната власт, който има за задача да ръководи, организира и контролира изпълнението на актовете на НС. Той действа от името на държавата и ангажира нейния авторитет, и в същото време работи от името и за сметка на Държавната администрация. Административния орган има правомощия да издава административни актове, които са подзаконови. При нужда прилага държавната принуда.
Видове административни органи (АО):
- според териториалния обхват биват: централни (МС и други централни ведомства), местни (обл. управители и кметове) и низови (училища).
- според вида на своята предметна компетентност: с обща адм. компетентност и специална адм. компетентност. Специалната компетентност бива отраслова или функционална.
- според състава си АО са колегиални и еднолични. Едноличният се представлява от 1 физическо лице ( министър), който действа в качеството на АО.
- според начина на формиране биват изборни, назначаеми, избираеми с конкурс. Има и други критерии за класификация на АО.
Съгласно К България е парламентарна репубкика. Начело на административния апарат стои правителството. МС оглавява изпълнителната власт. МС е колегиален административен орган с обща компетентност. Той е централен орган. Начело на МС стои министър-председател – едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Министрите са централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност. На тях са приравнени министри, които не ръководят министерства. Към министерствата и централните ведомства се създават колегиуми, които са колегиални АО със специална компетентност (решаваща или консултативна). Към териториалните органи на изпълнителната власт спадат областните управители и кметове на общини. Областния управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта; назначава се от МС, а заместник-обл. управител - от премиера. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината. Избира се пряко от населението на общината.
Административният апарат у нас е пирамидално устроен на база на отношенията на власт и подчинение. Има различен брой нива в йерархията (3 или 4-звеневи ). Всеки АО има свои вътрешни структури, които се обособяват с оглед извършваната функция (контролна, ръководна и др.). Колкото органът е по-високо в йерархията, толкова по-сложна е неговата структура. Адм. апарат е изграден на следните основни принципи, залегнали в К: законност, откритост, достъпност, отговорност, координация. Принципите имат правнозадължителен характер, защото се съдържат в правни норми от най-висш ранг.
Оперативна самостоятелност (ОС ) и обвързана компетентност (ОК) при ДУ: компетентността включва кръга от въпроси, с които АО е упълномощен да се занимава и правомощията, с които разполага за тази цел. ОС и ОК са 2 способа за реализиране на държавното управление. ОК означава, че на АО са предоставени пълномощия да извършва определена дейност (да издава актове и др.), без той да има свободата да преценява дали, кога и как да използва компетентността си и какво решение да вземе. Той трябва да извърши точно определено действие при наличието на предварително определени предпоставки. Оперативната самостоятелност означава, че изпълнителният орган в установените от закона предели има възможност да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, именно онова, което е най-целесъобразно за конкретния случай. Правната норма очертава рамката на действие, в/у която Д орган може да прецени да вземе едно или друго решение. Всеки от двата способа на ДУ (ОбвК и ОперС) има предимства и недостатъци, затова те трябва да се използват съчетано и диференцирано, съобразно тяхната специфика и предназначение. Административно-правните норми очертават правните предели, като все пак предоставят на административния орган определена свобода на преценка. В рамките на тези правни норми той трябва да вземе оптимално управленско решение. Законността и правилността на решенията на АО не подлежат на степенуване. Свободата на АО не е самоцел. Той трябва да избере и прложи във всеки конкретен случай най-доброто, уместно, навременно и т.н. решение. Всеки път, когато е обективно необходимо и възможно той да прояви творчество (ОС), трябва да действа оперативно самостоятелно. Ако такава възможност липсва, трябва да действа при условията на ОК (едновариантно). Изборът дали на АО да се предостави ОС или ОК е в ръцете на законодателя. В редица закони има конкретни текстове като:»намалена видимост», «маловажен случай», »непосредствена опасност« и др., които АО трябва да прецени конкретно и да вземе решение. Самият законодател при определени условия също действа при ОК (извършва точно предписаното от К ), а при други условия – при ОС.