24. Местно самоуправление - конституцинноправна уредба.

1. Понятие – местното самоуправление предхожда централизираното Д управление. То е обективно необходимо в демократичното държавно организирано общество и има за основа народния суверенитет. Д не е в състояние, а и не е необходимо, централизирано да осъществява управление на местните дела. Всяка община притежава своя специф. характеристика(х-ка), изразяваща се в наличието на особени икономически, социални, културни и др. интереси. Механизмът на местното самоуправление (МСу) се състои в оптималното разпределение на правомощията м/у Д и местните и общности и органи за задоволяване на материалните и духовните потребности на населението.
Същност на МСу - реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение. Местното самоуправление е децентрализиране на държ. власт при нейн. осъществяване по места. Д-вата предоставя властн. правомощия на местн. органи и населението, в рамките, на които те решават въпросите от местно значени. Децентрализацията означава прехвърлянето на правомощия от органите на ценралната изп. власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост с/о тях.Самоуправленито не изключва и деконцентрацията на властта, т.е. централната власт да изгради свои структури(стр-ри) по места – данъчна администрация, полицейски органи и т.н.
Самоуправлението е съставна част от единната държ. власт, част от държавно организираното управление на обществото. Територията на самоуправляващите се общности е част от единната територия на Д.Според чл. 2, ал. 1 КРБ Б-я е еинна държава с местно самоуправление. Органите за самоупр. на населението носят белези на Д стр-ри.
Евпор. харта за местно самоуправлене (чл.3,т.1)от1985 г., приета в Струсбург и ратиф. От РБ, определя: «Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществ. част от обществ. дела на своя собств. отговорност и в полза на своето население». Определението се нуждае от уточнение, че самоупр. се осъществ. Не само от местните органи, а и пряко от населението чрез референдуми и др. горми на пряката демокрация.

2. Системи за МСу- а) англосаксонска – органите на местно управление не подлежат на контрол от центр. изпълнителна власт; б) континентална - самоуправляващите се структури подлежат на контрол от изпълн. власт. 3.Съществени белези: органите за местно самоупр-е са публичноправни субекти, к. притежават кач-ва на ЮЛ. Правнонормативно са им предоставени определен кръг властн. правомощия във връзка с осъществяване на самоупр-то. Основната им дейност има публичноправен характер. Те притежават автономия в рамките на закона да определят суверенно вътрешната си организация и ред на дейност; осъществяват предоставените им със закон правомощия в рамките на определена територия; решенията им имат държавновластнически характер. Самоупр-то отразява тенденцията за децентрализация на публичната власт, чрез създаване на местни органи, които притежават самостоятелни, но ограничени властнически правомощия. Самоупр-то може ефективно да функционира, само ако самоуправляващите се общности са финансово обезпечени. МСу на населението се осъществява чрез формите на пряката демокрация в общините – местните референдуми и общите събрания на населението. 4. МСу в България. След освобождението от османско иго самоупр-то у нас преминава през раьлични етапи на развитие. Първият нормативен акт, който поставя основите на правната уредба на МСу, са «Временните правила за градските съвети в Б» от 1878 г. През 1879 г. Се приемат «Привременни правила за общинско, градско и селско управление». 1882 г. е приет специален Закон за общините и за градското управление, заменен през 1886 г. с 2 нови закона: Закон за селските общини и Закон за градските общини. По късно е приет и Закона за допитване до народа по общинските работи.Търновската К предвижда създаването на общини и околии. Общината е основната територ. единица, в която реално се осъществява самоуправление. Околията се утвърждава само като админ. единица, нямаща почти нищо общо със самоуправлението на населението.
Двете социалистически конституции на практика премахват местното самоупр-е.
От 1991 г. се създават условия за възраждане на местното самоуправление, като форма за децентрализация на Държавната власт и повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпросите от местно значение. Конституцията възприема континенталната система на МСу, съобразена с националните особености. Системата на местната власт (т.е. органите на местно управление) се изграждат в съответствие с адм-териториалното деление на страната. Адм- териториалното устройство е териториялната организация на държавата. България е унитарна Държава. Териториално тя е единно държавно формирование, разделена е на административно-териториални единици, за да се осъществи рационално и диференцирано управление на обществото. Според К. от 1991 г.(чл.135, ал.1) територията на България е разделена на общини и области. Областта е терит. образувание с адм. предназначение. Състоито се в няколко съседни общини. Чрез областта се цели да се осигури рационална регионална политика. У нас има 28 области. Столична община е със статут на област.
Общината е основна адм-териториална единица. В нея се създават съставни адм-териториални единици: кметства и райони. В общината се осъществява местното самоуправление. Тя е ЮЛ със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет. Общината осъществява единната държавна власт доколкото такива правомощия са предоставени от КРБ и законите. Законът за местното самоуправление и местната администрация(ЗМСМА) и Законът за административно-териториално устройство на РБ (ЗАТУРБ) определят условията и реда, при които се създават общини.Самоуправлението в общината се изразява в правото на гражданите или избрани от тях органи да решават следните въпроси: общинско имущество ,финанси, общински предприятия, данъци и такси, устр-во и развитие на общината и нейното население, образованието, културата, благоустройството и комуналните дейности, соц. подпомагане, опазване на околната среда, поддържане на истор. паметници и развитие на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.( 262 общини, с 4017 кметства и 31 района). Условие за създаване на община е населението да е над 60 000 души, да има насел. място, и да е център. Според з-на, в столицата и градовете с население над 300 000 души се създават райони. – София, Пловдив, Варна.Столична община е особена адм-терит. единица, в пределите на к. се осъществява самоуправление на населенете и се провежда държ. пол-ка за развитие на столицата – тя е със статут на област. Общината е фин. самост., има право на св. собственост, която стопанисва: гори, зем. земи. Със Закона за общинската собственост от 1996 г. се определят обектите и режима на управление на общ. собственост.Тази собственост може да бъде пулб. и частна.Публична са онези обекти, които са изключени от гражданския оборот. Частна общ. собственост са всички др. имоти и вещи, които не са публ. собственост. Реалните фин. възможности са ограничени – има самост. бюджет, който се формира от държ. субсидии и собств. приходи (данък сгради, местни такси). В ЗМСМА са рагламентирани 2 форми на пряка демокрация: местен референдум и общо събрание на населението. За референдум право на инициатива имат ¼ от гласоподавателите по въпроси от местно значение – сключване на заем от фин. институции, продажба, даване на концесия на общ. имущество и др.
В областта се провежда регион. пол-ка, осъществяване се държ. управление по места. Статусът на обл. управители се урежда от З. за администрацията. Областн. упр-тел се назначава от МС, а заместник-областн. управител - от мин-председателя. Обл. упр-тел е орган с обща компетентност. Организира изпълнението на актовете на президента и МС, на законите и осъществява адм. контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на местно самоуправление и местна адм-ция. При изпълнение на правомощията си той издава заповеди. Обл. упр-тел спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася до съответния окр. съд; отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини, за чиято отмяна не е предвиден друг ред. Заповедите за спиране и отмяна на посочените актове мигат да бъдат обжалвани пред ВАС.
Общините се самоуправляват чрез общински съвети. Те са органи, формирани от населението и чрез тях то се самоуправлява като решава основни задачи, свързани със задоволяване на неговите потребности. Те са самостоятелни структури. Формират се на основание на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборът е регламентиран в закона за местните избори и се провежда по пропорционалната система. Общинския съвет е колегиален орган и се състои от общински съветници. Броят им е пропорционален на населението в района. Общинския съвет избира председател и комисии. Постоянните комисии подпомагат общинския съвет и имат контролни функции. Правомощия на общинския съвет - определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с въпросите свързани с местното самоуправление, както и др. дейности определени със закон. Освен общинските съвети като органи за самоуправление на населението се създават и изпълнителни органи. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината, района и кметството, но той е функционално свързан с общин. съвет. Негово задължение е да работи за изпълнение на решенита на съвета и носи отговорност пред него. Кметовете се избират на основание на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборът се провежда по мажоритарната система. Кметовете полагат клетва. Кметът притежава изпълнителни правомощия. Той ръководи изпълнителната дейност, координира дейността на специлаизираните органи в общината, организира изпълнението на общинския бюджет, изпълнението на дългосрочните програми и др. Има 2 групи правомощия: изпълнение на решенията, програмите и мероприятията на обищнския съвет и изпълнение на задачите, които са му възложени със закон или с актове на МС. Изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние. Правомощията му могат да бъдат прекратени предсрочно при подаване на оставка, при трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите с решение на 2/3 от общия брой на съветниците в общинския съвет, при влизане в сила на присъда “Лишаване от свобода” за умишлено престъпление или смърт.
Актове на кмета - заповеди – те са ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения. Общинския съвет може да отменя актове на кмета, които противоречат на решения на общинския съвет. Кметът може обаче да оспори решението на общинския съвет, когато счете че то противоречи на интересите на общината и на законите. Общинския съвет го разглежда повторно и може да го препотвърди с абсолютно мнозинство.