20. Конституционен съд – образуване, правомощия, процедури и актове.

Конституцията от 1991 г. заменя парламентарния механизъм на контрол за конституционност на законите със специализиран извънпарламентарен контрол чрез създаване на Конституционен съд. Той е съд само по наименование, но не и по правен статус.

Конституцията определя правомощията на Конституционния съд. Законът за Конституционния съд конкретизира конкретните предписания (чл.1, ал. 1) – Конституционния съд осигурява върховенство на Конституцията – това е основната линия, която определя статуса му. Той е особен Държавен орган и заема свое самостоятелно място в системата на Държавните органи. Това място се определя от ролята, която Конституционният съд играе в привеждането на законодателството в съответствие с Конституцията. Конституционният съд е равнопоставен спрямо върховните органи на трите власти, той е призван да внесе необходимите корекции и да балансира при упражняване на държавната власт.

Състав на Конституционния съд
Състои се от 12 съдии:
- 1/3 се избират от НС;
- 1/3 назначават президента
- 1/3 се избират от колегия, състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС

За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 г. трудов стаж. Те трябва да бъдат български граждани и да нямат друго гражданство.

Конституиране на Конституционния съд: на първото заседание конституционните съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Клетвата се дава пред президента, председателя на Народното събрание и председателите на ВКС и ВАС. Първото заседание се открива и ръководи от най-възрастния съдия.
Конституционните съдии с абсолютно мнозинство избират председател на Конституционния съд. Председателят се избира за 3 г.
Мандатът на конституционните съдии е 9 г. и те не могат да бъдат преизбирани. Самият конституционен съд няма мандат, т.к. е парламентарно действащ орган. Той е единствения действащ орган, който не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем.
Въведен е принципа за ротация на конституционния съд. През всеки 3 г. неговият състав се подновява с 1/3. Също както и при народните представители и магистратите, членовете на Конституционния съд имат имунитет и е забранено упражняването на определен кръг дейности през времето, в което са съдии в Конституционния съд.

Организация на Конституционния съд
Конституционният съд приема правилник за организация на своята дейност. Конституционния съд има самостоятелен бюджет. Това го прави финансово независим от изпълнителната власт. Според правилника се изграждат 3 административни звена:
- съдебна дейност и правна информация
- международно сътрудничество
- финанси и счетоводство

Правомощията на Конституционния съд са установени само на конституционно равнище. Те могат да се обособят в няколко групи:

1. Контрол за конституцонност на законите и другите актове. 
Според чл.149, ал.1, т.2 Конституционния съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Контролът по принцип е последващ. Осъществява се по отношение на вече приети и обнародвани актове. Сезирането на съда да се произнесе за противоконституционност на закона не спира неговото действие.

- Конституцията предвижда по изключение упражняване на предварителен контрол в определени случаи - при закони за ратифициране на международни договори; връщането от президента на приетия, но все още необнародван и невлязъл в сила закон за ново обсъждане от Народното събрание;
- Конституционният съд се произнася по конституцонността на всички актове на Народното събрание;
- Конституционният съд постановява, че на контрол за конституцонност подлежат закони, приети само след влизането на Конституцията в сила.
- Ратифицираните и влезли в сила международни договори стават част от вътрешното право и имат силата на закон. От това следва, че и те подлежат на контрол за конституцонност.
- Конституционният съд се произнася и по актовете на ВНС, които то приема като обикновен парламент.
- Конституционният съд не може да се произнася по конституцонността на законите за изменение и допълнение на Конституцията. Те нямат самостоятелно битие, а се инкорпорират в Конституцията, т.е. стават част от нея. Конституционният съд може само да ги тълкува.

В резултат на контрола за конституцонност на актовете съдът приема решения. Те имат конститутивен ефект. Диспозитива на решението е задължителен за правните субекти, до които е адресиран и освен това те трябва да се съобразяват и със становището на Конституционния съд, изложено в мотивите на решението.
Решението, с което акта се обявява за неконституционен, се обнародва в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след това.
Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Решенията са окончателни и не подлежат на обжалване по административен или съдебен ред. Те имат сила на пресъдено нещо.

2. Правомощие на Конституционния съд да дава задължително тълкуване на Конституцията (чл.149, ал.1, т.1). С определение номер 5 1993 г. Конституционният съд постановява, че съдът е “тълкувател и то върховен, но само на Конституцията”, без да тълкува другите закони.

3. Правомощие по решаване на спорове за законност на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители.

4. Конституционния съд се произнася по обвинение за държавна измяна и нарушаване на Конституцията срещу президента или вицепрезидента, което е повдигнато от Народното събрание.

5. Конституционния съд е арбитър по спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местното самоуправление и органите на централната власт (определение номер 4, 1999 г. от КС)

6. Конституционния съд се произнася по спорове за конституционност на политическите партии и сдружения.

7. Конституционния съд предсрочно прекратява мандата на президента, вицепрезидента, народните представители и конституционните съдии в случаите и при условията, предвидени в Конституцията.

8. Конституционния съд снема имунитета на конституционните съдии при извършено тежко умишлено престъпление.

Кой може да сезира Конституционния съд?
- 1/5 от народните представители (48 бр.), писмено мотивирани;
- Министерският съвет като политически орган;
- Президента
- Общите събрания на ВКС и ВАС

Актове на Конституционния съд
Конституционния съд приема решения, определения и разпореждания.

Решения - основните актове. Чрез тях Конституционния съд се произнася по същество по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитива и мотивите на решенията се обнародват в Държавен вестник.

Определения - съдът се произнася по допустимостта на исковете и споровете или по други процедурни въпроси

Разпореждания - с тях председателят оформя своите ръководни и административни решения; разпределя работата между съдиите; обнародва актовете; разпорежда се с бюджета; административно ръководи съда и др.