22. Контрол за конституционност - възникване, развитие и видове.

От зараждането на парламентарното управление до днес винаги е стоял въпроса за контрол на конституционност – т.е. съобразност на законите, приемани от парламента. Целта на контрола за конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобразна система, изградена на върховенството на КРБ. Основният закон определя юридическите и политическите параметри на публичната власт и на типа и на особеностите на правната с-ма.
През различните периоди в Държавите са прилагани разнообразни способи и са използвани различни институционализирани структури за контрол на конституционност на законите.
Съобразно субектите на контрола за конституционност на законите са известни 2 системи: контрол за конституционност (самоконтрол), осъществяван от самия парламент върху приеманите от него закони, и контрол, осъществяван от извънпарламентарни институции от различен тип.
От Търн. К до К от 1991г. Б не познава с-мата на извънпарлам. контрол за конст-ст на актовете на НС.
Вътрешнопарламентарният контрол върху законите е последователен израз на върховенството на парамента, символ на народовластието, на суверенитета на нацията. Ранният европейски конституционализъм, провъзгласявайки върховенството на парламента, апроири изключва контрола в/у неговите актове от органи, стоящи извън него.
В съвременните демократични държави контролът за конституционност на законите се осъществява от извънпарламентарни институции – коституционни юрисдикции, които стоят извън 3те власти. Приема се, че контрола за констуционност на законите от конституционните юрисдикции стои в основата на идеята за “рационалния парламентаризъм”, който ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на коституционно установената му власт, за да осигури баланс във властта.

Съществуват 2 типа контрол за конституционност на законите – американски и европейски.
1. Американски модел – извънпарламентарния контрол за конституционност на законите в САЩ се осъществява инцидентно. Инцидентният (казуален) контрол дава възможност на съдилищата да тълкуват Конституцията при решаване на конкретни съдебни казуси. В процеса на съдебно дирене те преценяват съответствието на закона с Конституцията и ако й противоречи, не го прилагат.
Субект на този контрол са органите на съдебната власт. Това е децентрализиран контрол и становището на конкретния съд за противоконституционност на закона не е задължително за другите съдилища. Прилага се в Дания, Канада и др.
Съдебният контрол е инцидентен и децентрализиран и се осъщ. от всички съдилища по конкретни съдебни спорове.
2. Европейски модел – контролът е съсредоточен в един орган – конституционен съд, конституционен съвет или др. наименование. Обикновено се задейства чрез сезиране предимно на субекти на публичната власт – правителството, Държавен глава, органи на съдебната власт и др. Контролът на тези органи по принцип е абстрактен, необвързан с решението по конкретен съд. спор, въпреки че съществуват и изключения.
По принцип контролът в европейските държави е последващ, но в някои Д-ви е предварителен.
Последващ контрол – осъществява се след обнародване и влизане на закона в сила.
Предварителен контрол – осъществява се след приемане на закона от парламента, но преди да е обнародван (Франция, Италия, Австрия).
Последица от контрола – приемат се актове, задължителни за Държавните органи, ЮЛ и гражданите. В резултат на контрола не се създават нови правни норми. Контролът за конституционност има констативен характер – да установи противоречието или съответствието на закона с Конституцията, от което следват определени правни последици.
Органите за контрл за конституционност не прилагат законите, а установяват съответствието или противоречието им с Конституцията. Тази дейност има оценъчен и констативен характер, тя е различна по природа от правоприлагащата дейност на останалите Д органи.
У нас контролът за конституционност на законите се осъществява от Конституционния съд и неговата дейност цели да се осигури вътрешна непротиворечивост на правната система, като актовете на НС, които противоречат на Конституцията, престават да се прилагат. Така се отстранява колизията им с разпоредбите на основния закон.