2. Учение за конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.

Върховенството на Конституцията се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат съобразени с духа на Конституцията. Това е субординация на актовете. Юридическата сила се определя от:
А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на Конституцията, решения – те не са с еднаква юр. сила);
Б) характера на регулираните обществени отношения.
Конституцията има най-висша юридическа сила, защото урежда най-съществени обществени отношения, тя определя формата на държавно управление. Триединство – държ. орган - 1, който регулира определени обществени отношения и създава правила за това. 2.Второ свойство – К. урежда основните обществени отношения.
3. Трето свойство – Конституцията представлява основа на законотворчеството и цялата нормативна дейност на държавата. Тя съдържа предписания за създаване на закони.
4. Четвърто свойство – Конституцията по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез орган. Бълг. Конституция не допуска изменяне чрез референдум. К. се приема по особен ред и се изменя и допълва по особен ред. Само ВНС може да определя формата на държавно управление и промяна на територията.
Същност на Конституцията – тя изразява общата воля на народа (но волята е свойство само на индивида, при разделение на обществото на различни социални групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава законите и Конституцията биха били идеални). Конституцията е юридически акт с подчертана положителна характеристика. Тя притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.
1) К. е основен закон – тя поражда множество обществени отношения, които не са само в държавната сфера. Конституцията е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа основните принципи на гражд, наказ, адм. и фин, търг. и сем. право. Тя също така определя системата на държавните органи.
2) К. е върховен закон – чл. 5 “К. е върховен закон и други закони не могат да й противоречат” – тя притежава най-висша юридическа сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете помежду им (виж по-горе). Ако изследваме триадата: 1.обществени отношения – 2.държавни органи – 3.правна уредба на обществените отношения, в нея предимство имат обществените отношения (това е основен критерий за определяне на върховенството на К). Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2, ал. 2 “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми, те трябва да бъдат конкретизирани в други актове. Свойството “юридическа сила” е присъщо само на правнонормативните актове.
Върховенството на К. се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това означава, че те са част, и то основна от действащото право. Дори когато препращат към обикновени закони, имат непосредствено действие, т.к. тя е първично основание за изпълнение на разпоредбите (напр. – право на концесия). Чл.5, ал. 2 – генерално установява че “разпоредбите на К. имат непосредствено действие”.
3) Конституцията урежда основни обществени отношения – К. възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата. Няма каталог на обществените отношения, те се променят на различните свои етапи на развитие. Отношенията, които подлежат на конституционна регламентация, са динамични, непрекъснато изменящи се.
4) Конституцията е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност. Тя съдържа в себе си най-общи правнонормативни предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – българското гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закон) на второ място Конституцията регламентира реда за създаване на законите – законодателния процес.
5) Конституцията се приема пряко от народа чрез референдум или от ВНС. Този белег се извежда от принципа на народния суверенитет на РБ – чл. 158 нова К. се приема само от ВНС. (основа за това е идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена). Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на народния суверенитет. Учредителната власт легитимира конституционния строй - учредената власт – НС – не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата Конституция допуска някои изключения.
6) Особеният ред за проемане, изменение и допълнение е характерен белег на Конституцията. Самата тя определя реда, по който се приема и ревизира. Конституцията от 1991 установява 2 процедури за изменение и допълнение. Според чл. 153 “НС може да изменя и допълва всички разпоредби на К., с изключние на тези, предоставени в правомощията на ВНС”. Право на законодателна инициатива има МС и всеки народен представител. Когато трябва да се внесе изменение и допълнение на К. от НС, правото на предложение е предоставено на ¼ от нар. представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася законопректи). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3мес. след тяхното постъпване. Изменението се приема с квалифицирано мнозинствово от ¾ от гласовете на всички народни представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), то се поставя на ново гласуване (не по-рано от 2мес и не по-късно от 5 мес). При повторно разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички нар. представители (нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ¼ +1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179.
7) Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държ. устройство и държ. управление.
8) особеност – Президентът издава укази за обнаробдане на закони, а Конституцията и допълненията се обнародват по разпореждане на председателя на НС.