19. Конституционна уредба на Министерския съвет. Образуване, състав, компетентност, актове. Политическа отговорност на правителството. Служебно правителство.

1. Конституционна уредба-парламентарното мнозинство формира правителство, което се ангажира да осъществява неговата политика. Правителството е поставено в зависимост от доверието и подкрепата на парламента (РКС ном.4 от 1994). Правителството е политически отговорно пред парламента, което не изключва равновесие във взаимоотношенията м/у тях. На това равновесие се основава системата на парлам. управление.
МС е правителството на държавата, т.е. тези 2 наименования са равнозначни. Нашата К използва и двете. МС е автономен при осъществяване на държавната политика в границите на своята компетентност, без това да го освобождава от контрола на пaрламента и от политическата му отговорност пред него. Той осъществява държавното управление като се опира на доверието на НС.
МС е титуляр на изпълнителната власт, според принципа за разделение на властите. МС оглавява системата на органите на изпълнителната власт в РБ и е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Качеството му на висш орган на изпълнителна власт изисква упражняването на разпоредителни правомощия.
Изпълнителната власт е подзаконова власт по своето същество – тя се осъществява въз основа и в изпълнение на законите. Това обуславя и подзаконовия характер на актовете, които се приемат при осъществяване на изпълнителната власт. МС и всички изпълнителни органи извършват вторична уредба на обществените отношения на основа на законите. Органите на изпълнителна власт функционират на принципа на йерархията – подчинение на по-долустоящите органи в системата на по-горестоящите. Разпорежданията на МС са задължителни за всички органи на изпълнителната власт, без това да ги лишава от относителна автономност при осъществяване на функциите им.

2. Избор на МС. - У нас МС се избира от НС. Актът на формиране на правителството от парламента стои в основата на взимоотношенията между титулярите на законодателна и изпълнителна власт. За съставяне на правителство решаващ фактор е НС, но и президента има важни функции.
Предпоставка за за действане на процедурата по съставяне на правителство е прекратяване пълномощията на предишния МС съгласно основанията, предвидени в Конституцията.
До съставяне на ново правителство се стига в резултат на:
А) Избор на ново НС – пред него МС е задължен да подаде оставка, за да открие възможност на парламента да избере правителство, с което ще работи по време на мандата си.
Б) При прекратяване на пълномощията на МС при условията, предвидени в чл. 111 К:
1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3. при смърт на министър-председателя.
В) Прекратяване на пълномощията на основание на чл. 112, ал. 2 - когато МС не получи искания вот на доверие. В този случай министър-председателя е задължен да подаде оставката на правителството.
Във всички случаи на подаване на оставка до избиране на ново правителство, старото продължава да изпълнява функциите си.
Парламентарната процедура по съставяне на правителството е разделена на два етапа:
I етап- избор на министър-председател, II етап- избор на МС. Това дава възможност на избрания вече мин-председател да предложи на НС своя правителствен екип.
Кандидатът за министър-председател се счита за избран, ако за него са гласували повече от ½ от участвалите в гласуването. След избора на мин-председател, той предлага на парламента персоналния състав на правителството и броя, наименованието и видовете министерства. Неговият състав се гласува an bloc.

3. Срок на дейност и състав на МС.
К не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникнат ситуации за предсрочно прекратяване на пълномощията на Министерския Съвет на основание на чл.111, ал.1 и чл.112, ал.2 К, мандатът му съвпада с този на НС. При нормални условия срокът на дейността на МС може да бъде 4 г.
К не определя числения състав на МС, а посочва, че той се състои от мин-председател, зам. мин-председатели и министри. К от 1991 г. не се обвързва с броя и поименно на видовете министерства. Това дава възможност за по-голяма оперативност на МС и на НС да правят промени в системата на министерстввата.
В световната практика и у нас в определени периоди съществува институтът на т.нар. “ министри без портфейл”. Те не оглавяват министерства, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на Д дейност или контролират и координират дейността на група министерства.

4. Правомощия на МС – правомощията му са изпълнителни по характер. Те осигуряват осъществяването на Д политика въз основа и в изпълнение на закона. К постановява, че МС ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с К и законите. К възлага на МС да осигурява обществения ред и националната сигурност.
МС осъществява общо ръководство на Въоръжените сили, а оперативното им управление е възложено на министъра на отбраната.
МС осъществява общо ръководство на Държавната администрация, структурата на администрацията, принципите на нейната организация и дейност. Правомощията на апарата на изпълнителната власт се уреждат от Закона за администрацията (в този смисъл РКС ном. 2, 1999 г.)
Основните правомощия на МС са регламентирани в чл. 106 и 107 К:
а) да ръководи изпълнението на държавния бюджет, да организира стопанисването на Д имущество.
б) ръководи и контролира дейността на министрите. На основание чл. 107 К отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите. Неправилни са актовете, които не противоречат на законите, но са нецелесъобразни.
в) МС създава ведомства без ранг на министерства - Държавни агенции, изпълнителни агенции и др., назначава и освобождава техните ръководители.
МС има право на законодателна инициатива (чл.87, ал.1). МС изготвя проекта за Д бюджет и го внася в НС. След приемането, ръководи реализацията му в неговата приходна и разходна част и отчита изпълнението му пред НС ( чл.84, т.2).
Чл.78, т.4 дава право на МС да предлага при необходимост свикване на НС на заседание.
МС може да сезира Конституционния съд по въпроси от неговата компетентност (чл.150, ал.1)
МС може да предлага на парламента да обяви военно или др. извънредно положение в/у цялата територия или в/у част от нея (чл.84, т.12).
МС взема участие при формиране на ръководния състав на дипломатическия корпус на България в чужбина. Той предлага на президента назначаване и освобождаване от длъжност на посланиците и постоянните представители на България в международните организации (чл.98, т.6). Назначенията във Въоръжените сили и дипломацията се извършват от президента, само ако е направено предложение от МС.
Правителството утвърждава и денонсира международните договори в случаите, предвидени в закона. По предложение на МС президентът утвърждава промените на границите и центровете на административно-териториалните единици (чл.98, т.5). МС назначава и освобождава обл.управители (чл.143, ал.2), които организират провеждането на Държавната политика в областите.

5. Актове на МС - според К чл. 114 “Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби”. Всички те са административни актове – основни инструменти за осъщестяване на изпълнителната власт.
Актовете на МС са юридическа форма за реализиране на предоставените му правомощия. Те са разнородни по характер, осигуряват изпълнение на законите и пораждат съответните правни последици за адресатите, към които са отправени. Те са подзаконови по природа и вторично уреждат вече регламентирани от зaкона обществени отношения вътре в държавата.
А) Постановленията са нормативни актове. Въпреки това в някои от тях се съдържат и ненормативни предписания. Тези постановления са със смесен характер. По принцип постановленията са подзаконови, но по изключение те могат да регламентират и първично определени обществени отношения.
Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове – не са нормативни по съдържание, а са нормативни по предназначение, защото чрез тях се приемат актове, съдържащи правни норми.
Б) Разпорежданията по принцип са ненормативни актове, с които се регулират конкретни обществени отношения, например за изграждане на социални, здравни и др. обекти.
В) Решенията на МС също са ненормативни актове. С тях се уреждат конкретни или индивидуални общ. отношения.

Актовете на МС не могат да бъдат отменяни от НС. Чл.125, ал.2 К предоставя на ВАС правомощието да се произнесе по спорове за законността на актовете на МС и министерствата, но не и за целесъоразност. Всички административни актове подлежат на съдебен надзор, освен посочените в закона.
Отговорност на МС. МС като колективен орган носи отговорност пред НС за провежданата политика, която отговорност се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на което се прекратяват неговите пълномощия (чл.89, ал.1 и чл.112, ал.2 К).
Правителствената отговорност се реализира:
- като колективна и солидарна отговорност на правителството за неговата дейност;
- като отговорност на мин-председателя пред НС ( чл.108, ал.2 К);
- като политическа отговорност на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по ръководството на министерството и на съответната сфера на общ. живот.
Министрите носят отговорност и пред правителството за дейността си. Те са отговорни и за вреди, причинени на граждани от техни незаконни действия и актове, но тази отговорност не е пряка, а се трансформира като отговорност на Държавата (чл.7 К.
Процедурите за търсене на политическа отговорност на МС са конституционно установени:
Институтът “Вот на недоверие”, гласуван от парламента по предложение на нар. представители – “всеки акт или действие на МС може да представлява конкретен повод за гласуване на недоверие” (РКС ном.13, 1992г.)
Вотът на недоверие се иска от опозицията с цел да бъде бламирано правителството.
За да осигури стабилността на правителството и неговото съществуване да не е застрашено от случайно създали се обстоятелства в парламента, Конституцията не допуска ицидентен блам. Гласуването на недоверие може да стане само по установения от Конституцията ред и в изпълнение на детайлно определените процедури от Правилника. К съдържа защитни механизми срещу злоупотреба на вота на недоверие. Изисква се предложението за гласуване на недоверие да е направено от 1/5 от народните представители, което е гаранция срещу злоупотребата от страна на незначителни групи депутати; необходимо е абсолютно мнозинство от гласовете, за да се приеме решение за недоверие на МС; ако предложението бъде отхвърлено, през следв. 6 мес. не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото основание.
Институтът “вот на доверие”- иска се от МС за цялостната му политика, по неговата програма или по конкретен повод. При негативен резултат мин-председателя е задължен да подаде оставката на правителството и да се прекратят неговите пълномощия. Искането на вот на доверие е действие, чрез което правителството се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на мнозинството, което го подкрепя. Но това е рискован ход, защото може да се получи обратен резултат – правителството да не получи вота на доверие.