18. Правомощия и актове на президента.

I. Президентските правомощия са регламентирани в Глава 4 от КРБ – чл. 98-101 и в някои др. тесктове (да назначава председателя на ВКС, на ВАС и гл. прокурор; да насрочва избори за ВНС, ако има решение на НС; също и избори за НС при прекратяване пълномощията на ВНС). Някои правомощия се установяват със закон, т.е. НС може да му предостави правомощия, въпреки че не са предвидени в К. (Закона за избор на народни представители – той назначава ЦИК).
1) при осъществяване на представителните си функции и в сферата на международните отношения, той притежава правомощия да сключва международни договори, приема акредитивните и отзователни писма на чужди дипломатически представители, да представлява България в други държави; назначава и освобождава българските дипломатич. представители по предложение на МС.
2) правомощия по отбраната и сигурността на страната – той е върх. главнокомандващ и назнач. и осв висш. команден състав на въор. сили и ги удостоверява с висши военни звания по предлож. на МС. Президентът оглавява Консултативния съвет за нац. сигурност, чиито статут се определя със ЗКСНС от1994 г. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на отбраната и сигурността на страната. Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение. Той обявява обща или частична мобилизация при необхидимост по предложение на МС в случаите, предвидени със закон.
3) конститутивни правомощия – участието му в съставяне на правителството - президентът, след консултации с парламентарните фракции прави предложение до НС за мин-председател. След 3 неуспешни опита да се състави правителство, президентът става решаващ фактор и поема цялата отговорност за съставянето му. Той самостоятелно съставя временно служебно правителство.
4) правомощия във връзка със законодателната дейност – чл. 101 КРБ му дава възможност мотивирано да върне закон за ново обсъждане в НС. Отлагателното вето може да се отнася до целия закон, до негови отделни части или само до някои текстове на закона. След повторно приемане е длъжен в 7 дн. срок да го обнародва. Президентът няма право на законодателна инициатива, въпреки че Конституцията му дава право на инициатива за приемане, изменение и допълнение на КРБ. Той обнародва законите. Това той осъществява в срок до 15 дни след приемането им.
5) други правомощия – може да отправи обръщение към народа и народното събрание по различни поводи (те имат политически характер). Той насрочва парламентарните и местни избори и определя дата за провеждане на национални референдуми. Награждава с ордени и медали. Предоставя, възстановява, освобжава от българско гражданство. Предоставя териториално убежище. Опрощава несъбираеми държавни вземания (най-често от данъци) на граждани и ЮЛ. Упражнява право на помилване. Наименува обекти с национално значение и населени места, утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици.
Президентът участва в конституирането на Конситуционния съд като назначава 1/3 от членовете му. Той назначава и освобождава гл. прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Това правомощие се осъществява по предложение на ВСС. Президентът назначава ръководителите на националната разузнавателна служба, на службата за охрана, на НСС, директорите на гранична полиция, на жандармерията, на Националната полиция. Президентът назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства в чужбина.

II. Актове – президентът е едноличен държ. орган и той издава, а не приема актове. Според К – чл. 102 той издава укази, отправя обръщения и послания, които са негово еднолично и едностранно волеизявление.
Основният юридически акт на президента е указът. На практика той издава ненормативни укази – те са ненормативни юридически актове и пораждат съответни правни последици от момента на тяхното подписване. Укази се издават по конкретни въпроси, или пък уреждат индивидуални обществени отношения (например назначаване на посланик). Те се издават по негова инициатива (връщане на закон), по инициатива на МС (назначаване на посланик); на ВСС (за назначаване на главен прокурор) на граждани (освобождаване от гражданство); на чужди граждани (убежище).
Указите подлежат на приподписване (контрасигнатура) от мин-председателя или от съответния министър. Президентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Контрасигнатурата означава, че посочените лица поемат политическа отговорност пред НС, която би могла да се осъществява от парламентарния контрол. Това е акт на определена зависимост на президента от висшата изпълнителна власт. Приподписания указ става перфектен правен акт, който подлежи на обнародване в ДВ и има задължителна сила. Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указите. Някои укази не подлежат на приподписване - те условно се определят като организационно политически (към тях изпълнителната власт няма пряко отношение). Такива са и не подлежат на приподписване укази за назначаване на служебно правителство; за възлагане на проучвателен мандат на съответната парламентарна група да състави правителство; укази за разпускане на НС; указ за връщане на приети закони; насрочване на избори и национални референдуми; укази за обнародване на закони; укази, с които се определя организацията и реда на дейност на службите към президенството – изброени в чл.102, ал.3 от К.
Всички актове на президента подлежат на контрол за конституционност от КС. Контрол върху някои от указите упражнява и НС (при обявяване на война или военно положение). Указите като ненормативни актове влизат в сила от деня на издаването им. Обнародването в ДВ няма отношение към влизането им в действие, а е официлно оповестяване. Обръщенията и посланията имат аналогичен характер с неюридическите актове на НС – те са политически актове, с които президентът взема решение по важни въпроси от външната и вътрешната политика.
Президентът може да сезира КС. Единственият указ, който е нормативен е Указа за правилник за работа на президенството.

III. Срок на пълномощията и предсрочното им прекратяване: след избирането им, президентът и вицепрезидента полагат клетва на основание чл. 76 ал. 2 от КРБ пред НС три дни преди изтичането на пълномощията на действащия президент. Полагането на клетва има конститутивен х-р. Те встъпват в изпълнение на своите правомощия от деня на изтичане на пълномощията на предишния президент. Срокът на пълномощията (мандатът) е 5 год. Предсрочно се прекратява на осн. чл. 97: при подаване на оставка пред КС, при трайна – 1 г. невъзможност да изпълняват своите правомощия поради заболяване и при смърт. И при условията на чл. 103 – когато е налице държавна измяна или нарушаване на КРБ от страна на президента или вицепрезидента. При първите 2 условия – КС издава решение (1993 – поради оставка са прекратени пълномощията на вицето). Ако пълномощията на президента бъдат прекратени предсрочно, вицето встъпва в длъжност до предсрочно произвеждане на изборите. Ако по обективни причини той не е в състояние – правомощията се изпълняват от председателя на НС. Предсрочните избори се провеждат в срок от 2 месеца. Конституцията не указва как ще се процедира, ако предсрочно бъдат прекратени пълномощията на вицепрезидента. Президенската двойка се избира с обща листа, но това не означава, че това ще доведе до избор за попълване на президентския екип (има прецедент – президента сам осъществява правомощията си до края на мандата).