16. Президент. Избор, правомощия и актове, отговорност.

1. Президент - обща характеристика
Конституцията от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент. Чл. 92 ал. 1 постановява: “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява РБ в международните отношения”. Президентът е висш държавен орган и символ на държавността. В Реш. на КС ном. 25 1995 г. е отбелязано, че като държавен глава президентът олицетворява единството на нацията, но не е деполитизиран орган и “може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение”. Президентът има своите политически и идеологически убеждения. Няма юридическа забрана да членува в политическа партия, но не може да участва в ръководството ѝ. Той е президент не само на тези, които са гласували за него, а на целия народ и е негов обединител. Недопустимо е президентът да проявява пристрастие или негативизъм към някои политически сили.
Президентът заема особено място в системата на парламентарно управление. Той притежава значителни Конституционни правомощия и политически средства, за да оказва въздействие върху осъществяването на публичната власт.
Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и Държавата. Негово основно предназначение е осъществяване и създаване на условия за гарантиране на глобалните национални интереси - териториалната цялост на Държавата, националната сигурност и просперитета на страната.

2. Функции на президента:
а) представителни функции в международните отношения - президентът приема акредитивните и отзовителните писма на чуждите дипломатически представители в РБ. Той назначава дипломатическите представители на България в чужбина по предложение на Министерския съвет; преговаря с чужди държавни делегации и посещава други държави в качеството си на Държавен глава.
б) арбитражни функции - за осигуряване на нормални взаимоотношения между държавните органи при осъществяването на властта. Българският президент осъществява политически арбитраж чрез контакти и диалог и други средства за политическо въздействие.
в) функции по отбраната и сигурността на страната - президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. /Президентът се подпомага от вицепрезидент, който обаче не го замества в случай на отсъствие. При предсрочно прекратяване пълномощията на президента, вицето стъпва в длъжност./

3. Избор на президент и вицепрезидент – уреден е в КРБ и в ЗИПИВПР.
а) избира се пряко от народа - това е особеност, защото в парламентарните републики президентите се избират от парламента.
б) изисквания към кандидата: да е навършил 40 години; да е български гражданин по рождение; да е живял последните 5 г. в страната; да отговаря на изискванията за народен представител - да няма друго гражданство, да не е поставян под запрещение и да не изтърпява наказание "лишаване от свобода".

4. Отговорност на президента - Конституцията (чл. 103) прогласява неотговорността на президента за действия, извършени при изпълнение на функциите му и за издадените от него актове. Той не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде възбудено наказателно преследване, той се ползва с имунитет. Изключение - при държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Нашата Конституция предвижда сложна процедура за търсене на отговорност на президента и вицепрезидента при наличието на съответните основания. Тази процедура е гаранция срещу евентуално неоснователно поставяне в ход на действия за търсене на отговорност на президента. Тази сложна процедура създава стабилност на президентската институция.

5. Президентските правомощия са регламентирани в Глава 4 от КРБ – чл. 98-101 и в някои др. текстове (да назначава председателя на ВКС, на ВАС и главния прокурор; да насрочва избори за ВНС, ако има решение на НС; също и избори за Народно събрание при прекратяване пълномощията на ВНС). Някои правомощия се установяват със закон, т.е. Народното събрание може да му предостави правомощия, въпреки че не са предвидени в Конституцията.
а) при осъществяване на представителните си функции и в сферата на международните отношения, той притежава правомощия да сключва международни договори, приема акредитивните и отзователни писма на чужди дипломатически представители, да представлява България в други държави; назначава и освобождава българските дипломатически представители по предложение на Министерския съвет.
б) правомощия по отбраната и сигурността на страната – той е върховен главнокомандващ и назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и ги удостоверява с висши военни звания по предложение на МС. Президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чиито статут се определя със ЗКСНС от 1994 г. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на отбраната и сигурността на страната. Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение. Той обявява обща или частична мобилизация при необходимост по предложение на МС в случаите, предвидени със закон.
в) конститутивни правомощия – участието му в съставяне на правителството - президентът, след консултации с парламентарните фракции прави предложение до НС за министър-председател. След 3 неуспешни опита да се състави правителство, президентът става решаващ фактор и поема цялата отговорност за съставянето му. Той самостоятелно съставя временно служебно правителство.
г) правомощия във връзка със законодателната дейност – чл. 101 КРБ му дава възможност мотивирано да върне закон за ново обсъждане в НС. Отлагателното вето може да се отнася до целия закон, до негови отделни части или само до някои текстове на закона. След повторно приемане е длъжен в 7 дневен срок да го обнародва. Президентът няма право на законодателна инициатива, въпреки че Конституцията му дава право на инициатива за приемане, изменение и допълнение на КРБ. Той обнародва законите. Това той осъществява в срок до 15 дни след приемането им.
д) други правомощия – може да отправи обръщение към народа и народното събрание по различни поводи (те имат политически характер). Той насрочва парламентарните и местни избори и определя дата за провеждане на национални референдуми. Награждава с ордени и медали. Предоставя, възстановява, освобождава от българско гражданство. Предоставя териториално убежище. Опрощава несъбираеми държавни вземания (най-често от данъци) на граждани и юридически лица. Упражнява право на помилване. Наименува обекти с национално значение и населени места, утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици.
Президентът участва в конституирането на Конституционния съд като назначава 1/3 от членовете му. Той назначава и освобождава главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Това правомощие се осъществява по предложение на ВСС. Президентът назначава ръководителите на националната разузнавателна служба, на службата за охрана, на НСС, директорите на гранична полиция, на жандармерията, на Националната полиция. Президентът назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства в чужбина.

6. Актове – президентът е едноличен държавен орган и той издава актове. Според Конституцията – чл. 102 той издава укази, отправя обръщения и послания, които са негово еднолично и едностранно волеизявление.

Основният юридически акт на президента е указът. На практика той издава ненормативни укази – те са ненормативни юридически актове и пораждат съответни правни последици от момента на тяхното подписване. Укази се издават по конкретни въпроси, или пък уреждат индивидуални обществени отношения (например назначаване на посланик). Те се издават по негова инициатива (връщане на закон), по инициатива на МС (назначаване на посланик); на ВСС (за назначаване на главен прокурор) на граждани (освобождаване от гражданство); на чужди граждани (убежище).

Указите подлежат на приподписване (контрасигнатура) от министър-председателя или от съответния министър. Президентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Контрасигнатурата означава, че посочените лица поемат политическа отговорност пред НС, която би могла да се осъществява от парламентарния контрол. Това е акт на определена зависимост на президента от висшата изпълнителна власт. Приподписания указ става перфектен правен акт, който подлежи на обнародване в Държавен вестник и има задължителна сила. Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указите. Някои укази не подлежат на приподписване - те условно се определят като организационно политически (към тях изпълнителната власт няма пряко отношение). Такива са и не подлежат на приподписване укази за назначаване на служебно правителство; за възлагане на проучвателен мандат на съответната парламентарна група да състави правителство; укази за разпускане на НС; указ за връщане на приети закони; насрочване на избори и национални референдуми; укази за обнародване на закони; укази, с които се определя организацията и реда на дейност на службите към президенството – изброени в чл.102, ал.3 от КРБ.
Всички актове на президента подлежат на контрол за конституционност от Конституционни съд. Контрол върху някои от указите упражнява и Народното събрание (при обявяване на война или военно положение).
Указите като ненормативни актове влизат в сила от деня на издаването им. Обнародването в Държавен вестник няма отношение към влизането им в действие, а е официално оповестяване. Обръщенията и посланията имат аналогичен характер с неюридическите актове на НС – те са политически актове, с които президентът взема решение по важни въпроси от външната и вътрешната политика.
Президентът може да сезира Конституционния съд. Единственият указ, който е нормативен е Указа за правилник за работа на президентството.

7. Срок на пълномощията и предсрочното им прекратяване
След избирането им, президента и вицепрезидента полагат клетва на основание чл. 76 ал. 2 от КРБ пред НС три дни преди изтичането на пълномощията на действащия президент. Полагането на клетва има конститутивен характер. Те встъпват в изпълнение на своите правомощия от деня на изтичане на пълномощията на предишния президент. Срокът на пълномощията (мандатът) е 5 год.

Предсрочно се прекратява на основанията по чл. 97:
- при подаване на оставка пред Конституционния съд
- при трайна, едногодишна невъзможност да изпълняват своите правомощия поради заболяване
- при смърт

И при условията на чл. 103:
- когато е налице държавна измяна или нарушаване на КРБ от страна на президента или вицепрезидента

При първите две условия – Конституционният съд издава решение. Ако пълномощията на президента бъдат прекратени предсрочно, вицето встъпва в длъжност до предсрочно произвеждане на изборите. Ако по обективни причини той не е в състояние – правомощията се изпълняват от председателя на Народното събрание.
Предсрочните избори се провеждат в срок от 2 месеца. Конституцията не указва как ще се процедира, ако предсрочно бъдат прекратени пълномощията на вицепрезидента. Президентската двойка се избира с обща листа.