15. Парламентарен контрол - същност, форуми и процедури.

Парламентарен контрол
Народното събрание упражнява парламентарен контрол предимно върху висшите органи на изпълнителната власт. То упражнява контрол и върху други управленски структури - местни органи, стопански организации и др. НС упражнява контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
Парламентарния контрол дава възможност да се провери наличието на политическо доверие и поддръжката на правителството от страна на парламента. Парламентарния контрол е политически и последиците от него имат политически характер. Негативните констатации за политиката на правителството могат да го санкционират чрез снемане на политическото доверие от него.

Форми на контрол:
1. Отчети на Министерския съвет пред Парламента, които ежегодно се представят по изпълнение на Държавния бюджет и по отделни въпроси от дейността му.
2. Питания и въпроси, които народните представители отправят към министрите и МС по нормативно установения ред.

Конституцията (чл.90) регламентира 2 основни форми на парламентарен контрол:
- въпроси и питания към МС
- въпроси и питания към министрите.

Това са институти, познати и прилагани във всички държави с парламентарно управление. Процедурите за парламентарен контрол са регламентирани в Правилника на НС. Народните представители отправят питания до министър-председателя, или до отделни министри по въпроси от тяхната компетентност. Питания се отправят по основни въпроси. Питанията се отправят чрез председателя на НС в писмена форма. Той е длъжен да уведоми адресата за деня и часа, в който трябва да даде отговор. За постъпилото питане се уведомява и НС. На него трябва да се отговори в определен срок.
В зависимост от предпочитанията на запитващия, отговорът може да бъде – устен или писмен. Когато е писмен, председателя съобщава за получения отговор на следващото заседание. Министър-председателя или министърът е длъжен лично да се яви в Народното събрание и да даде отговор, ако той трябва да е устен.

По предложение на 1/5 (48) от народните представители, НС може да реши да станат разисквания по отговора и след тях да се приеме решение. Решението има само констативен характер - в него е отразена оценката на парламента за дейността на МС или на министъра. Негативната оценка на Народното събрание не е равнозначна на инцидентен вот на недоверие към правителството, но може да стане повод да се поиска по съответен ред вот на недоверие.

Въпросите на народните представители отправени до министър-председателя или до министрите са актуални, имат текущ характер и представляват обществения интерес. Въпросите са с текущ характер, т.е. те са по-малко значими от въпросите, които се поставят като питания.

НС упражнява контрол чрез парламентарни проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни и обществени интереси. Парламентарният контрол предхожда по време гласуването на недоверие, т.е. вотът на недоверие е последица от упражнения контрол, а не негова проявна форма.

Парламентарния контрол и вотът на доверие или недоверие в тяхното единство са израз на отговорността на правителството пред парламента.