15. Законодателна дейност и законодателен процес. Актове на Народното събрание.

I. Законодателна дейност. 
Според принципа за разделение на властите НС е титуляр на законодателната власт и осъществява най-важнота функция в държавата – законодателната (тя е първична нормотворческа дейност, която предхожда и определя обхвата и реда на дейност на другите 2 власти). НС осъществява законодателната власт в сътрудничество с другите държавни органи- МС захранва НС със законопроекти (има право на законодателна инициатива), президента – обнародва приетите закони или упражнява правото си на отлагателно вето и др.
Чрез законодателната дейност се реализират правомощията на НС като законодателен орган. Неин резултат е приемането, изменението и допълнението на законите. Чрез нея се създават норми от най - висока степен, които регулират трайно основни обществени отношения.
Законодателният процес е технологията по създаването на законите. Правотворческата дейност се осъществява на основата на общоприети правила и условия. При създаване на законите – да са изпълнени 2 условия: обществените отношения да са основни и да могат да бъдат уредени трайно. За конкретната регламентация на обществените отношения, които вече са уредени със закон, се приемат или издават подзаконови нормативни актове.
2. Законодателен процес – фази. Законодателния процес е нормативно установена процедура, осъществявана от НС в качeството му на законадетелен орган. Редът за създаване на законите е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в Конституцията, закона за нормативните актове и Правилника на НС. Законодателния процес се състои от 3 фази:
1) законодателна инициатива - правото на ЗИ е юридическа възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в НС. Според К от 1991г. право на ЗИ имат народните представители и МС (чл.87, ал.1 ).
2) обсъждане на законопроектите - има 2 фази- а) предварително обсъждане и б) обсъждане в пленума на НС.
- Предварителното обсъждане се извършва в постоянните комисии на НС. При обсъждането вносителят е длъжен да присъства, за да даде необходими обяснения по поставените въпроси. Законопроектът с мотивите и доклад на водещата комисия се предоставя на на народните представители. Първото обсъждане и гласуване е по принцип. След него законопроектът се връща за допълнително обсъждане. Предварителното обсъждане на законопроекта в комисиите се извършва на 2 пъти (на 2 четения).
- Обсъждане в пленума на НС – К от 1991г.- обсъждането и гласуването на законопроекта да се извършва на 2 пъти (на 2 четения) в 2 различни пленарни заседания (чл.88, ал.1 ). Първият път законопроекта се обсъжда по принцип, а вторият - по същество и по детайлите на отделните предписания.
Гласуване на законопроекта - на 2 пъти, на 2 различни заседания. След първото обсъждане народните представители гласуват законопроекта в неговата цялост. При това гласуване, ако законопроекта не получи необходимия брой гласове, се счита за отхвърлен и с това се прекратява по - натаъшната законодателна процедура. Второто гласуване е окончателно. Гласуването е явно.
Законопроекта се приема с обикновено мнозинство. Той е приет, ако за него са гласували повече от ½ от присъстващите народни представители, ако е налице изискващият се кворум от 121депутати.
До обнародването на приетия закон той все още съществува под условие, защото е възможно президентът мотивирано да го върне в НС за ново обсъждане (отлагателно вето), което не може да му бъде отказано (чл.101, ал.1 К.). При налагането на вето всъщност законодателния процес продължава до приемане на съответно решение от пленума на НС.
Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и другите длъжностни лица - секретари и стенoграфи.
Законодателния процес приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от НС. След гласуването (приемането) законопроектът се превръща в закон. С това приключва процесът на неговото създаване. Обнародването не е фаза от з. п-с и се извършва чрез публикуването му в ДВ по нареждане на президента. Обнародване – най - късно 15 дни след приемане на законопроекта от НС. В този срок президентът може мотивирано да върне законопроекта в НС за ново обсъждане. Повторно гласувалият се законопроект се обнародва от президента най - късно в 7-дневен срок от получаването му. Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако не е определен друг срок за това (чл.5,ал.5 К.).

II. Актове на НС.
Народното Събрание осъществява правомощията си чрез своята дейност, в резултат на което приема различни по съдържание и форма актове. Те са инстументи за регулиране на социални отношения в обществото чрез правото. Те са рeзyлтат от неговата дейност по осъществяване на принадлежащите му правомощия и са израз на волята на парламентарното мнозинство, формулирана като едностранно волеизявление на законодателния оран. Те са основно средство за държавно управление- нег. правнонорм. актове стоят в основата на правната с-мa.
Спецификата на правните актове на Нс се обуславя от различието на техните юридически свойства: нормa-вност или ненормативност, юрид.сила, действие и форма.
1) нормативност или ненормативност на правните актове – правнонорм. е актът, к съдържа правни норми. Чрез тях НС регулира осн. общ. отн, к. съществуват или се зараждат по силата на обект. закономерности. В процеса на св. дейност Нс приема и актове на правоприлoжение – решения, к. по св. х-р са ненорамитвн. Закон. дейност е висша правотворческа дейност, в резултат на к. се създават най-важн. юрид.източници на правото – законите. Законът е норм. акт, чрез к. се създават, изменят или отменят правни норми, т.е. задълж. правила за поведение. Законът е задълж., с абстрактен х-р.
Правнонорм. актове са тези, к. установяват, утвърждават, изменят, допълват или отменят правни норми, предназначени да регулират общ. отн. Нормативността е св-во, к. определя отн. на акта към правната норма, т.е. формата към съдържанието. Норм. актове на НС са: К. законите, правилнка за орг. И раб.
2) юрид. сила на правнонорм. акове – юр сила е свойство, което отразява съподчинението (субординацията) между правнонорм. актове и определя тяхн. място в йерарх. стр-ра на на правната с-ма. Актовете на НС притежават висша юридическа сила.
3) действие на актовете – правн. актове на НС действат върху терит. на РБ и др. обекти, върху к. се разпростира държ. суверенитет. Правн. актове действат по отн. на лицата, т.к. тяхн. предназначение е да регулират соц. отн
а) дейстие във времето – действиeто започва от момента на влизането им в сила и завършва с тяхното отменяне или изтичане на срока, за който са приети. С влизането им в сила те стават задължителни за изпълнение и приложение от всички държавни органи, организации, длъжности лица и граждани, до които са адресирани.
б) териториален обсег – принципът на суверенитет и териториално действие на законите са взaмно свързани. Властта на д-вата е ограничена в тези терит. предели и обекти, върху които се разпростира държ. суверенитет. Няма пречка да се ограничи действието само върху опред. терит.
в) по отношение на лицата – действат по отношение на лицата, намиращи се в пpеделите, върху които се разпроcтира държавния суверенитет. Основното предназначение на норм. актове е да регулират отношения, които възникват между граждани, ЮЛ, организации и държавни институции в различни области на обществения живот. Те действат и по отн. на чужди граждани намиращи се на терит. на РБ. Може да се ограничават върху група лица, съотносими с разл. соц. групи или професии. Една значит. част от норм. актове на Нс уреждат статуса на държ. органи, тяхн. организация, правомощия и ред на дейност (З.за КС, З. за Съд. власт, З. МСМА).

III. Видове актове: - въз основа на волеизялленето на Нс неговите актове се обособяват в 2 групи- юридически и неюридически:
1. Юридически актове са най-значими и съставляват най-голям относителен дял и най-съществена по значимост група актове. Към тях се отнасят К, закони, Правилникът за организацията и дейността на НС и решенията. В зависимост от това дали съдържат правни норми или не, юр. актове са 2 групи: нормативни и ненормативни, (нормат.- съдържат правни норми; ненормативни – резултат от дейността на НС по осъществяване на контролни, конститутивни, вътрешноорганизационни и др. правомощия - с тях се приемат решения.
2. Неюридически актове – декларации и обръщения.
Нормaтвни актове
1) закон – израз на опред. социални интереси, в съответствие с които първично регулира трайно основни обществени отношения. Той е нормативен акт с висша юридическа сила, прет от НС или чрез референдум по установен ред.
2) Видове закони: на основата на предмета на правно регулиране, степента на правна абстракция и общ-пол. значимост те се обособяват в 2 групи: конституционни и обикновени.
а) конституционни – закони за изменение и допълнение на Конституцията. Притежават най-висша юридическа сила и са с най-голяма политическа значимост. Обаче не са самостоятелни актове, а съществуват наред с К.
б) кодекси – заемат основно място в правната система, те регулират всеобхватно общ. отн. от един правен отрасъл – НК, СемК, КТ.
в) закони – обикновени – най-голяма група. Кодексите и законите се обособяват в групи по отрасли.
г) в зависимост от характера на регулираните общ. отн., кодексите и законите са материалноправни и процесуалноправни.
д) съобразно материята и взаимоотношенията между самите закони те са общи и специални. Общите съдържат норми, които уреждат широк комплекс от обществени отношения, а специалните съдържат норми, които регламентират отделна група отношения.
е) важно място в системата заемат устройствените закони.
ж) самостоятелен обособен вид са бюджетните закони – те не са нормативни актове, ролята им се заключава в това, че на основата на определени в тях финансови лимити се формират бюджетите на отделните стопански отрасли.