14. Законодателна дейност и законодателен процес. Актове на Народното събрание.

I. Законодателна дейност. 
Според принципа за разделение на властите НС е титуляр на законодателната власт и осъществява най-важната функция в държавата – законодателната (тя е първична нормотворческа дейност, която предхожда и определя обхвата и реда на дейност на другите две власти). Народното събрание осъществява законодателната власт в сътрудничество с другите държавни органи - МС захранва НС със законопроекти (има право на законодателна инициатива), президента – обнародва приетите закони или упражнява правото си на отлагателно вето и др.

Чрез законодателната дейност се реализират правомощията на Народното събрание като законодателен орган. Неин резултат е приемането, изменението и допълнението на законите. Чрез нея се създават норми от най-висока степен, които регулират трайно основни обществени отношения.

Законодателният процес е технологията по създаването на законите. Правотворческата дейност се осъществява на основата на общоприети правила и условия. При създаване на законите трябва да са изпълнени 2 условия: обществените отношения да са основни и да могат да бъдат уредени трайно. За конкретната регламентация на обществените отношения, които вече са уредени със закон, се приемат или издават подзаконови нормативни актове.

2. Фази на законодателения процес.
Редът за създаване на законите е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в Конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника на НС.

Законодателния процес се състои от 3 фази:
1) законодателна инициатива - правото на законодателна инициатива е юридическа възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в НС. Според КРБ от 1991 г. право на законодателна инициатива имат народните представители и Министерския съвет (чл.87, ал.1).
2) обсъждане на законопроектите - има 2 фази:
- предварително обсъждане
- обсъждане в пленума на НС.

- Предварителното обсъждане се извършва в постоянните комисии на НС. При обсъждането вносителят е длъжен да присъства, за да даде необходими обяснения по поставените въпроси. Законопроектът с мотивите и доклад на водещата комисия се предоставя на на народните представители. Първото обсъждане и гласуване е по принцип. След него законопроектът се връща за допълнително обсъждане. Предварителното обсъждане на законопроекта в комисиите се извършва на 2 пъти (на 2 четения).

- Обсъждане в пленума на НС обсъждането и гласуването на законопроекта се извършва на 2 пъти (на 2 четения) в 2 различни пленарни заседания (чл.88, ал.1). Първият път законопроекта се обсъжда по принцип, а вторият - по същество и по детайлите на отделните предписания.
Гласуване на законопроекта - на 2 пъти, на 2 различни заседания. След първото обсъждане народните представители гласуват законопроекта в неговата цялост. При това гласуване, ако законопроекта не получи необходимия брой гласове, се счита за отхвърлен и с това се прекратява по-нататъшната законодателна процедура. Второто гласуване е окончателно. Гласуването е явно.

Законопроекта се приема с обикновено мнозинство. Той е приет, ако за него са гласували повече от ½ от присъстващите народни представители, ако е налице изискващият се кворум от 121 депутати.

До обнародването на приетия закон той все още съществува под условие, защото е възможно президентът мотивирано да го върне в НС за ново обсъждане (отлагателно вето), което не може да му бъде отказано (чл.101, ал.1 КРБ). При налагането на вето всъщност законодателния процес продължава до приемане на съответно решение от пленума на НС.
Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и другите длъжностни лица - секретари и стенографи.

Законодателния процес приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от НС. След гласуването (приемането) законопроектът се превръща в закон. С това приключва процесът на неговото създаване. Обнародването не е фаза от законодателния процес и се извършва чрез публикуването му в Държавен вестник по нареждане на президента. Обнародване – най-късно 15 дни след приемане на законопроекта от НС. В този срок президентът може мотивирано да върне законопроекта в НС за ново обсъждане. Повторно гласувалият се законопроект се обнародва от президента най-късно в 7-дневен срок от получаването му. Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако не е определен друг срок за това (чл.5,ал.5 КРБ).

3. Актове на НС
Народното Събрание осъществява правомощията си чрез своята дейност, в резултат на което приема различни по съдържание и форма актове. Те са инструменти за регулиране на социални отношения в обществото чрез правото. Те са резултат от неговата дейност по осъществяване на принадлежащите му правомощия и са израз на волята на парламентарното мнозинство, формулирана като едностранно волеизявление на законодателния оран. Те са основно средство за държавно управление.

Спецификата на правните актове на Народното събрание се обуславя от различието на техните юридически свойства: нормативност или ненормативност, юридическа сила, действие и форма.

1) нормативност или ненормативност на правните актове – правнонормативен е актът, който съдържа правни норми. Чрез тях НС регулира основните обществени отношения, които съществуват или се зараждат по силата на обективните закономерности. В процеса на своята дейност Народното събрание приема и актове на правоприложение – решения, които по своя характер са ненормативни. Законодателната дейност е висша правотворческа дейност, в резултат на която се създават най-важните юридически източници на правото – законите.

Законът е нормативен акт, чрез които се създават, изменят или отменят правни норми, т.е. задължителни правила за поведение.
Правнонормативни актове са тези, които установяват, утвърждават, изменят, допълват или отменят правни норми, предназначени да регулират обществените отношения. Нормативността е свойство, което определя отношението на акта към правната норма, т.е. формата към съдържанието. Нормативни актове на НС са: Конституцията, законите, Правилника за организацията и дейността на НС.

2) юридическа сила на правнонормативните акове – юридическата сила е свойство, което отразява съподчинението (субординацията) между правнонормативните актове и определя тяхното място в йерархичната структура на на правната система. Актовете на НС притежават висша юридическа сила.

3) действие на актовете – правнормативните актове на НС действат върху територията на РБ и другите обекти, върху които се разпростира държавния суверенитет. Правнонормативните актове действат по отношения на лицата, т.к. тяхното предназначение е да регулират социалните отношения.
а) действие във времето – действието започва от момента на влизането им в сила и завършва с тяхното отменяне или изтичане на срока, за който са приети. С влизането им в сила те стават задължителни за изпълнение и приложение от всички държавни органи, организации, длъжности лица и граждани, до които са адресирани.
б) териториален обсег – принципът на суверенитет и териториално действие на законите са взаимно свързани. Властта на държавата е ограничена в тези териториални предели и обекти, върху които се разпростира държавния суверенитет. Няма пречка да се ограничи действието само върху определена територия.
в) по отношение на лицата – действат по отношение на лицата, намиращи се в пределите, върху които се разпростира държавния суверенитет. Основното предназначение на нормативните актове е да регулират отношения, които възникват между граждани, юридически лица, организации и държавни институции в различни области на обществения живот. Те действат и по отношение на чужди граждани намиращи се на територията на РБ. Може да се ограничават върху група лица, съотносими с различни социални групи или професии. Една значителна част от нормативните актове на Народното събрание уреждат статуса на държавните органи, тяхната организация, правомощия и ред на дейност (Закона за Конституционния съд /ЗКС/, Закона за Съдебната власт /ЗСВ/, Закона за Местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/).

4. Видове актове на НС: 
Въз основа на волеизявлението на НС неговите актове се обособяват в 2 групи - юридически и неюридически:

а) юридическите актове са най-значими и съставляват най-голям относителен дял и най-съществена по значимост група актове. Към тях се отнасят Конституцията, законите, Правилникът за организацията и дейността на НС и решенията.
б) неюридически актове – декларации и обръщения.

5. Видове закони:
а) конституционни – закони за изменение и допълнение на Конституцията. Притежават най-висша юридическа сила и са с най-голяма политическа значимост. Обаче не са самостоятелни актове, а съществуват наред с Конституцията. Другите са обикновени.
б) кодекси – заемат основно място в правната система, те регулират всеобхватно обществените отношения от един правен отрасъл – НК, Семейният кодекс, КТ.
в) закони – обикновени – най-голямата група. Кодексите и законите се обособяват в групи по отрасли.
г) в зависимост от характера на регулираните обществени отношения, кодексите и законите са материалноправни и процесуалноправни.
д) съобразно материята и взаимоотношенията между самите закони - те са общи и специални. Общите съдържат норми, които уреждат широк комплекс от обществени отношения, а специалните съдържат норми, които регламентират отделна група отношения.
е) важно място в системата заемат устройствените закони.
ж) самостоятелен обособен вид са бюджетните закони – те не са нормативни актове, ролята им се заключава в това, че на основата на определени в тях финансови лимити се формират бюджетите на отделните стопански отрасли.