14. Конституиране и вътрешна организация на Народното събрание. Постоянни и временни комисии.

I. Понятие.
Организация на НС обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии. Към организацията може да се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на НС, но Конституцията и ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира НС.
Конституцията в чл.73 постановява, че организацията и дейноста на НС се осъществява въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Това е Правилникът за органозацията и дейноста на НС, в който намира израз “регламентарна автономия” на парламента.
ПОДНС е нормативен акт. Субекти на правооотношенията, породени от неговите норми, са самият парламент, неговите органи и НПели, a само по излключение - други ФЛ или ЮЛ. Затова някои автори смятат, той не е НА.

II. Свикване на НС
Новоизбраното НС се свиква на първо заседание най-късно 1 мес след избирането му-от президента. Ако той не го свика в срока-1/5 от Народните Представители имат това право (чл75 К).

I.Понятие. Организация на НС обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии. Към организацията може да се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на НС, но Конституцията и ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира НС.
          Конституцията в чл.73 постановява, че организацията и дейноста на НС се осъществява въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Това е Правилникът за органозацията и дейноста на НС, в който намира израз “регламентарна автономия” на парламента.
          ПОДНС е нормативен акт. Субекти на правооотношенията, породени от неговите норми, са самият парламент, неговите органи и НПели, a само по излключение - други ФЛ или ЮЛ. Затова някои автори смятат, той не е НА.
          II.Свикване на НС
          Новоизбраното НС се свиква на първо заседание най-късно 1 мес след избирането му-от президента. Ако той не го свика в срока-1/5 от Народните Представители имат това право (чл75 К).
          III. Oткриване на новоизбраното НС-първото заседание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. След това Народните Представители полагат клетва (чл.76). Без да положат клетва, те не могат да встъпят в изпълнение на пълномощоията си, но не ги губят (според решение на Ксъд).
          IV.Конституиране на НС – актове:
          1. Полагане на клетва от народните представители.
.         2. Избиране на ръководни орагани: прeдcедател, четирима заместник-председатели-по един от всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана за самостоятелно участие в изборите на 17.06.01 г.-с обикновено мнозимство.
          Председателят запазва качеството си на НПел, но ако иска да участва в разискванията, заседанието трябва да се ръководи от зам-председател. Той има представителни и организационни функции (чл.77 К):
           -представлява НС
           -предлага проект за дневен ред на заседанията;
           -открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им;
           -обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от НС;
           -организира международни връзки на НС;
ПОДНС добавя и други функции на председателя, напр: разпределя законопроектите по комисии, упражнява бюджета на НС, контролира издаването на ДВ и др. Той може да създаде Консултивен съвет по законодателство. Председателят е вътрешен орган на НС (“пръв между равни”), той не заема самостоятелно място в йерарическата система на ДО. Зам-председателите подпомагат пртеля; осъшествяват възложени им от него дейности. Зам-председателите на НС и председателите на ПГ или техни пълномощници образуват Председателския съвет, който подпомага председателя на НС.
            НС избира и 11 секретари измежду НПели, които дежурят на заседанията и изпълняват различни органзационни функции. Председателят назначава квестори, които не са органи на НС, а са служители в помощ на председателя, главно за охрана.
            3. Формиране на помощни органи – постоянни и временни комисии (чл.79 К).
            а) постоянни - подпомагат дейноста на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол, имат относително постоянен състав,  действат през целия мандат на НС. Tе са: комисия по икономическа политика; по бюджет и финанси; по правни въпроси; по местно самоуправление; регионална политика и благоустройство; по външна политика, отбрана и сигурност, за борба с корупцията и др.Те могат да образуват подкомисии и работни групи. Подкомисиите разглеждат законопроекти,изготвят доклад и др.
           б) временни – образуват се по конкретен повод: за проучване (събиране на информация) и извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия).
            4. Парламентарни групи – за образуването им е необходим минимален брой 10 НПели; образуват се според партийната принадлежност или политическата ориентация и се вписват в специален регистър; имат председатели.
     ЗАСЕДАНИЯ – откриват се от председателя или заместника му. Заседанието може да се проведе, ако присъстват повече от половината народни представители, т.е. при наличието на кворум. Ако заседанието се провежда, но се установи, че вече не е налице кворум, председателя го прекратява.
     КВОРУМ – присъствие на определен минимален брой нар. пр-ли, за да може да се проведе заседание. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за пpиемане на съответните актове. За провеждането на заседание, на което ще се приемат закони, кворумът е повече от ½ от всички народни представители – най-малко 121. За изменения и допълнения на К кворумът е по-висок (квалифициран) - 180 или 160 депутати. Кворумът е основата в/у която се изчислява мнозинството.
    МНОЗИНСТВО – изискващият се брой гласове, които трябва да получи един проект за акт, за да се превърне в закон, решение, правилник и т.н. НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено, абсолютно и 2 вида квалифицирано. Обикновено мнозинство - повече от ½ от гласовете на присъстващите депутати; абсолютно мнозинство – повече от ½ от гласовете на вс. н. пр-ли, т.е. повече от 121; квалифицирано мнозинство – гласовете на ¾ или 2/3 от народните представители. - първото заседание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. След това Народните Представители полагат клетва (чл.76). Без да положат клетва, те не могат да встъпят в изпълнение на пълномощоията си, но не ги губят (според решение на Ксъд).

IV. Конституиране на НС – актове:
1. Полагане на клетва от народните представители.
2. Избиране на ръководни орагани: прeдcедател, четирима заместник-председатели-по един от всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана за самостоятелно участие в изборите на 17.06.01 г.-с обикновено мнозимство.
Председателят запазва качеството си на НПел, но ако иска да участва в разискванията, заседанието трябва да се ръководи от зам-председател. Той има представителни и организационни функции (чл.77 К):
- представлява НС
- предлага проект за дневен ред на заседанията;
- открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им;
- обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от НС;
- организира международни връзки на НС;
ПОДНС добавя и други функции на председателя, напр: разпределя законопроектите по комисии, упражнява бюджета на НС, контролира издаването на ДВ и др. Той може да създаде Консултивен съвет по законодателство. Председателят е вътрешен орган на НС (“пръв между равни”), той не заема самостоятелно място в йерарическата система на ДО. Зам-председателите подпомагат пртеля; осъшествяват възложени им от него дейности. Зам-председателите на НС и председателите на ПГ или техни пълномощници образуват Председателския съвет, който подпомага председателя на НС.
НС избира и 11 секретари измежду НПели, които дежурят на заседанията и изпълняват различни органзационни функции. Председателят назначава квестори, които не са органи на НС, а са служители в помощ на председателя, главно за охрана.
3. Формиране на помощни органи – постоянни и временни комисии (чл.79 К).
а) постоянни - подпомагат дейноста на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол, имат относително постоянен състав, действат през целия мандат на НС. Tе са: комисия по икономическа политика; по бюджет и финанси; по правни въпроси; по местно самоуправление; регионална политика и благоустройство; по външна политика, отбрана и сигурност, за борба с корупцията и др.Те могат да образуват подкомисии и работни групи. Подкомисиите разглеждат законопроекти,изготвят доклад и др.
б) временни – образуват се по конкретен повод: за проучване (събиране на информация) и извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия).
4. Парламентарни групи – за образуването им е необходим минимален брой 10 НПели; образуват се според партийната принадлежност или политическата ориентация и се вписват в специален регистър; имат председатели.
ЗАСЕДАНИЯ – откриват се от председателя или заместника му. Заседанието може да се проведе, ако присъстват повече от половината народни представители, т.е. при наличието на кворум. Ако заседанието се провежда, но се установи, че вече не е налице кворум, председателя го прекратява.
КВОРУМ – присъствие на определен минимален брой нар. пр-ли, за да може да се проведе заседание. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за пpиемане на съответните актове. За провеждането на заседание, на което ще се приемат закони, кворумът е повече от ½ от всички народни представители – най-малко 121. За изменения и допълнения на К кворумът е по-висок (квалифициран) - 180 или 160 депутати. Кворумът е основата в/у която се изчислява мнозинството.
МНОЗИНСТВО – изискващият се брой гласове, които трябва да получи един проект за акт, за да се превърне в закон, решение, правилник и т.н. НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено, абсолютно и 2 вида квалифицирано. Обикновено мнозинство - повече от ½ от гласовете на присъстващите депутати; абсолютно мнозинство – повече от ½ от гласовете на вс. н. пр-ли, т.е. повече от 121; квалифицирано мнозинство – гласовете на ¾ или 2/3 от народните представители.