13. Конституиране и вътрешна организация на Народното събрание. Постоянни и временни комисии.

Организация на Народното събрание обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии. Към организацията може да се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на НС, но Конституцията и ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира Народното събрание.
Конституцията в чл.73 постановява, че организацията и дейността на НС се осъществява въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Това е Правилникът за организацията и дейността на НС /ПОДНС/, в който намира израз “регламентарна автономия” на парламента.
ПОДНС е нормативен акт. Субекти на правоотношенията, породени от неговите норми са самия парламент, неговите органи и народните представители, a само по изключение - други физически или юридически лица.

1. Свикване на Народното събрание
Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание най-късно 1 месец след избирането му от президента. Ако той не го свика в срока - 1/5 от Народните Представители имат това право (чл 75 КРБ).

2. Откриване на новоизбраното НС
Първото заседание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. След това народните представители полагат клетва (чл. 76). Без да положат клетва, те не могат да встъпят в изпълнение на пълномощията си.

- Полагане на клетва от народните представители.
- Избиране на ръководни органи: председател, заместник-председатели - по един от всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана за самостоятелно участие в изборите.

Заседания – откриват се от председателя или заместника му. Заседанието може да се проведе, ако присъстват повече от половината народни представители, т.е. при наличието на кворум. Ако заседанието се провежда, но се установи, че вече не е налице кворум, председателя го прекратява.

Кворум – присъствие на определен минимален брой народни представители, за да може да се проведе заседание. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове. За провеждането на заседание, на което ще се приемат закони, кворумът е повече от ½ от всички народни представители – най-малко 121. За изменения и допълнения на Конституцията кворумът е по-висок (квалифициран). Кворумът е основата върху която се изчислява мнозинството.

Мнозинство – изискващият се брой гласове, които трябва да получи един проект за акт, за да се превърне в закон, решение, правилник и т.н.
НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено, абсолютно и два вида квалифицирано.
- обикновено мнозинство - повече от ½ от гласовете на присъстващите депутати;
абсолютно мнозинство - повече от ½ от гласовете на всички народни представители, т.е. повече от 121;
- квалифицирано мнозинство - гласовете на ¾ или 2/3 от народните представители.

3. Органи на Народното събрание
Председателят запазва качеството си на народен представител, но ако иска да участва в разискванията, заседанието трябва да се ръководи от заместник-председател. Той има представителни и организационни функции (чл. 77 КРБ):
- представлява Народното събрание
- предлага проект за дневен ред на заседанията;
- открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им;
- обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от НС;
- организира международни връзки на НС;

Правилникът за организацията и дейността на НС /ПОДНС/ добавя и други функции на председателя:
- разпределя законопроектите по комисии
- упражнява бюджета на НС
- контролира издаването на Държавен вестник и др.

Председателят е вътрешен орган на НС (“пръв между равни”), той не заема самостоятелно място в йерархичната система на ДО.
Заместник-председателите подпомагат председателя; осъществяват възложени им от него дейности. Заместник-председателите на НС и председателите на парламентарните групи или техни пълномощници образуват Председателския съвет, който подпомага председателя на НС.

НС избира и 11 секретари измежду народните представители, които дежурят на заседанията и изпълняват различни организационни функции. Председателят назначава квестори, които не са органи на НС, а са служители в помощ на председателя, главно за охрана.

4. Формиране на помощни органи – постоянни и временни комисии (чл.79 КРБ).
а) постоянни - подпомагат дейността на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол, имат относително постоянен състав, действат през целия мандат на НС.
б) временни – образуват се по конкретен повод: за проучване (събиране на информация) и извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия).

5. Парламентарни групи – за образуването им е необходим минимален брой 10 народни представители; образуват се според партийната принадлежност или политическата ориентация и се вписват в специален регистър; имат председатели.