12. Парламентаризъм - възникване и същност. Българския парламентаризъм. Народното събрание според КРБ от 1991 г.

1. Парламентаризмът в класическия си вид се утвърждава в края на 19 век. Той се характеризира с наличието на специален представителен орган - парламент, който е титуляр на законодателната власт. Но наличието на парламент не е достатъчно, за да се определи режимът като парламентарен. Парламентът трябва да стои в основата на публичната власт и да заема приоритетно положение в нейната организация.

Парламентаризмът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на законодателната власт и в същото време упражнява политически контрол над правителството.

Характеризира се със следните белези:
- разграничение и разпределение на функциите в системата от органи на изпълнителната власт и по-конкретно между държавния глава и правителството; държавния глава не е абсолютен носител на изпълнителна власт.
- политическа отговорност на правителството пред парламента.

Условия за съществуване на парламентарния режим са: реална демокрация, политически плурализъм, изборност на парламентарния състав и др.

България е република с парламентарно управление. Има и монархически парламентаризъм (Англия, Белгия и др.) - където държавният глава (монарх) има право на абсолютно вето над приетите закони; той традиционно открива избрания парламент с “тронно слово”.

Институционално парламентарната система на управление включва: парламент (законодателни органи); политически неотговорен държавен глава (монарх, президент); политически отговорно пред парламента правителство, независима съдебна власт и относително самостоятелни органи за местно самоуправление).

2. Особености на парламентаризма в България:
1. Президентът се избира пряко от избирателите, не от парламента.
2. Президентът не разполага с възможността да разпуска предсрочно Народното събрание (разпускането по чл.99, ал. 5 от КРБ се прави не по преценка на президента, а поради предписание на Конституцията - когато Народното събрание се е оказало неспособно да образува правителство).
3. Президентът няма законодателна инициатива (освен за ревизия или приемане на Конституция).

3. Народно събрание – общодържавен представителен орган
Това качество се обуславя от неговия състав. То се състои от политически представители на различни социални слоеве на обществото. НС се състои от 240 народни представители (чл.63), избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване.
Срокът на пълномощията на парламентите е установеният период, през който те съществуват и функционират като държавни органи, упражнявайки принадлежащите им властнически пълномощия. Срокът на пълномощията на НС според Конституцията е 4-годишен. Този срок е оптимален.
Срокът на пълномощията на НС се прекратява с изтичане на 4-годишния мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Срокът на пълномощията на народните представители се прекратява с изтичане на легислатурата (лат. Legis- закон, latus-внесен) на НС, освен ако мандатът на народния представител не бъде прекратен предсрочно на основания, предвидени в чл.72 КРБ: при подаване на оставка; при влизане в сила на присъда за лишаване от свобода или когато изпълнението на присъдата не е отложено; при установяване на неизбираемост на депутата или несъвместимост; при смърт.

В условия на война, военно или друго извънредно положение, настъпило след изтичане на мандата на НС, то може да продължи срока на своите пълномощия до възстановяване на статуквото, след което в срок от 2 месеца се насрочват избори за ново НС.

Срокът на пълномощията на НС може да се прекрати предсрочно според Конституцията (чл.99, ал.5), ако се изчерпят всички конституционни възможности парламентът да състави правителство. Тогава президентът разпуска НС според разпоредбата на Конституцията, назначава служебно правителство и насрочва парламентарни избори. Президентът не може да разпуска НС през последните 3 месеца на своя мандат.
Предсрочно прекратяване на мандата на НС може да има и ако повече от ½ от народните представители трайно го напуснат.

Мястото на НС в държавната организация се обуславя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. НС притежава законодателни правомощия на единствен законодателен орган в РБ. Само то може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните правомощия на НС не могат да бъдат делегирани или отстъпвани. НС също така притежава “компетенция за компетенциите”. То е компетентно да определя компетенциите на другите държавни органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, уреждащи статуса им. Такива са Законът за Конституционния съд, Закона за съдебната власт, Закона за местното самоуправление и местната администрация и др. Актовете на НС имат висша юридическа сила в сравнение с актовете на другите държавните органи.