11. Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на изборите в Р. България.

I. Избирателна система.
1. Определение - съвкупност от обществени отношения, възникващи в процеса на конституирането на изборните органи, т.е. съвкупност от фактически обществени отношения, които възникват в процеса на изборите. Тези обществени отношения в преобладаващата си част се регулират от избирателното право (ИП). Избирателната система се разглежда като съвкупност от избирателни правоотношения и отношения, уредени от неюридически правила.
2. Възникване и развитие на избирателната система - възниква първата половина на 17 век. По време на буржоазната революция в Англия левелерите издигат искането за равноправие и всеобщо избирателно право, против ограниченото съсловно избирателно право. Този процес изминава труден път и в общи линии завършва едва след Втората Световна война.

II. Видове избирателни системи.
1. Пропорционална система - прилага се в многомандатни райони (в един район се избират множество депутати); депутатските мандати се разпределят между партиите пропорционално, според получените действителни гласове. Ако се прекрати мандатът на избран кандидат - мястото му се заема от следващия в листата (без нови избори).
2. Мажоритарна избирателна система - обикновено в едномандатни райони (от всеки район се избира един депутат); избран е този, който е получил повече от ½ от действителните гласове; ако няма такъв - провежда се втори тур, в който участват двамата с най-голям брой гласове и за избран се счита този, който е получил най-много гласове. Ако се прекрати мандатът на избрания кандидат - нови избори (частични - само в съответния район)
3. Смесена избирателна система - прилагана у нас в кратки периоди от време. През 1990 г. е приложена за избор на ВНС.

III. Избирателно законодателство.
Основите на българското избирателно право са поставени от Търновската Конституция. През целия период от Освобождението до днес са действали над 15 избирателни закона. От 1990 г. до днес са приети следните избирателни закони: ЗИВНС, ЗИПВР, ЗИНПОСК, ЗМИ, ЗИНП.

IV. Избирателно право - има двояко значение:
а) като обективно право (правен институт) - система от действащи правни норми, които установяват юридически режим за образуване на изборните държавни органи.
б) като субективно право - това е право на гражданите да избират (активно избирателно право) и да бъдат избирани (пасивно); те упражняват това свое право при формирането на изборните държавни органи; това е право, а не задължение.

Абсолютна предпоставка за избирателно право е българското гражданство, защото изборът е израз на народния суверенитет. Има и други условия:
- за активно избирателно право - възраст 18 г.; да не е поставян под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода; двойното гражданство не е пречка;
- за пасивно избирателно право в местен орган – да не е под 18 г.; за народни представители - 21 г.; за президент и вицепрезидент – да не е под 40 г.; да няма друго гражданство, освен българско; за президент - да е български гражданин по рождение и да е живял последните 5 години в страната.

Избирателното право е комплексно - то включва и други права, свързани с участие в подготовката и произвеждането на изборите - издигане на кандидати, обсъждане на кандидатури, участие в състава на избирателните комисии и др.

V. Принципи на избирателното право – те са конституционно закрепени - чл.10 КРБ: ”Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”
а) общо избирателно право - всички пълнолетни граждани, с изключение на запретените и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Гаранции са: служебно включване на гражданите в списъците, предварителното им обявяване и възможност да се поправят грешки, произвеждане на изборите в неработен ден; избирателните райони и местата се определят така, че да улесняват максимално избирателите и др. Посегателството върху избирателното право е престъпление, както и купуването и продаването на гласове.
б) равно избирателно право - всеки избирател има право на един глас; гласът на един избирател е равен с гласа на всеки друг избирател. Гаранции за това: упражнява се контрол да не се гласува два пъти.
в) пряко избирателно право - избирателите гласуват непосредствено за органите;
г) тайно гласуване - не подлежи на контрол и се запазва анонимността на волеизявлението; това е възможност за свободно изразяване на волята. Гаранции: бюлетините се вземат от специални кабини, без присъствието на други лица. Нарушаването на тайната на гласуване от длъжностно лице и лице от състава на комисията е престъпление (чл.169 НК).

VI. Организация и провеждане на изборите в РБ.
1. Определение: Изборите са система от юридически регламентирани от закона условия и действия, които се осъществяват в определен логически ред в процеса на подготовката и провеждането им и при отчитане на резултатите от гласуването. Те са способ за подбор на представители в изборните органи чрез гласуване.
2. Организация на изборите – това е система от процесуални действия и необходими условия, осъществявана от политически дееспособни субекти в строго определена логическа последователност, които действия имат за свой резултат конституирането на представителни органи от избирателния корпус. Процесуалните действия се осъществяват в законодателно определена по време последователност.

Субекти на процесуалните избирателни отношения са политически дееспособни граждани, политически партии, обществени институции, държавни органи и длъжностни лица. Тези субекти са страни на широк кръг правоотношения, които възникват на различни етапи в процеса на подготовка и провеждане на изборите.

Организационно-техническата подготовка се извършва от МС, областните управители, кметовете и други правни субекти. Финансовите разходи по подготовката на изборите се поемат от държавния бюджет.

Организацията на изборите включва:
1) насрочване (два месеца преди това);
2) определяне на границите на избирателните райони и секции;
3) съставяне на избирателните списъци - българските граждани над 18 г., дееспособни и адресно регистрирани в дадена община;
4) назначаване на РИК или ОИК (до 50 дни преди изборния ден). РИК или ОИК пък от своя страна в рамките на 25 дни до изборния ден назначават секционни избирателни комисии за всяка секция
5) издигане и регистриране на кандидатите - в ЦИК: 45 дни преди това;
6) предизборна агитация - стартира 30 дни преди изборите и приключва 24 часа преди изборния ден;
7) провеждане на изборите чрез гласуване - тайно, лично;
8) определяне на изборните резултати