12. Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на изборите в Р. България.

I. Избирателна система.
1. Определение - съвкупност от обществени oтношения, възникващи в процеса на конституирането на изборните органи, т.е. съвкупност от фактически обществени отношения, които възникват в процеса на изборите. Тези обществени отношения в преобладаващата си част се регулират от избирателното право (ИП). Избирателната система се разглежда като съвкупност от избирателни правоотношения и отношения, уредени от неюридически правила.
2. Възникване и развитие на избирателната система - възниква първата половина на 17ти век. По време на буржоазната революция в Англия левелерите издигат искането за равноправие и всеобщо избирателно право, против ограниченото съсловно ИП. Този процес изминава труден път и в общи линии завършва едва след Втората Световна война.

II. Видове избирателни системи.
1. Пропорционална система - прилага се в многомандатни райони (в 1 район се избират множество депутати); депутатските мандати се разпределят м/у партиите пропорционално, според получените действителни гласове. Ако се прекрати мандатът на избран кандидат - мястото му се заема от следващия в листата (без нови избори).
2. Мажоритарна ИС - обикновено в едномандатни райони (от всеки район се избира един депутат); избран е този, който е получил повече от ½ от действителните гласове; ако няма такъв - провежда се втори тур, в който участват двамата с най-голям брой гласове и за избран се счита този, който е получил най-много гласове. Ако се прекрати мандатът на избрания кандидат - нови избори (частични - само в съответния район)
3. Смесена ИС- прилагана у нас в кратки периоди от време. За пръв път 1911-1912г. През 1990г. е приложена за избор на ВНС.

III. Избирателно законодателство.
Основите на българското ИП са поставени от ТърнК. През целия период от Освобождението до днес са действали 17 избир. Закона. От 1990г. до днес са приети следните избирателни закони: ЗИВНС,ЗИПВР, ЗИНПОСК (З. за избор на н. пр-ли, общ. съветници и кметове), ЗМИ, ЗИНП.

IV. Избирателно право - има двояко значение:
А) като обективно право (правен институт) - система от действащи правни норми, които установяват юридически режим за образуване на изборните държавни органи.
Б) като субективно право - това е право на гражданите да избират (активно ИП) и да бъдат избирани (пасивно ИП); те упражняват това свое право при формирането на изборните държавни органи; това е право, а не задължение.
Абсолютна предпоставка за ИП е българското гражданство, защото изборът е израз на народния суверенитет. Има и други условия:
- за активно избирателно право - възраст 18 г.; да не е поставян под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода; двойното гражданство не е пречка;
- за пасивно ИП - в местен орган – да не е под 18 г.; за народни представители - 21 г.; за президент и вицепрезидент – да не е под 40г.; да няма друго гражданство, освен българско; за президент - да е български гражданин по рождение и да е живял последните 5г. в страната.
Избирателното право е комплексно - то включва и други права, свързани с участие в подготовката и произвеждането на изборите - издигане на кандидати, обсъждане на кандидатури, участие в състава на избирателните комисии и др.
ПРИНЦИПИ на избирателното право – те са конституционно закрепени - чл.10 К: ”Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”
а) общо (по-точно всеобщо) ИП - всички пълнолетни граждани, с изключение на запретените и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
Гаранции са: служебно включване на гражданите в списъците, предварителното им обявяване и възможност да се поправят грешки, произвеждане на изборите в неработен ден; избирателните райони и местата се определят така, че да улесняват максимално избирателите и др. Посегателството върху ИП е престъпление, както и купуването и продаването на гласове.
б) равно ИП - всеки избирател има право на един глас; гласът на един избирател е равен с гласа на всеки друг избирател (чл.4 от ЗИНП); на практика последното е неосъществимо, защото избирателните райони са различни по брой на избирателите.
Гаранции за това – например упражнява се контрол да не се гласува два пъти.
в) пряко ИП-избирателите гласуват непосредствено за органите;
г) тайно гласуване - не подлежи на контрол и се запазва анонимността на волеизявлението; това е възможност за свободно изразяване на волята.
Гаранции – бюлетините се вземат от специални кабини, без присъствието на други лица. Нарушаването на тайната на гласуване от длъжностно лице и лице от състава на комисията е престъпление (чл.169 НК).

V. Организация и провеждане на изборите в РБ.
1. Определение: Изборите са система от юридически регламентирани от закона условия и действия, които се осъществяват в определен логически ред в процеса на подготовката и провеждането им и при отчитане на резултатите от гласуването. Те са способ за подбор на представители в изборните органи чрез гласуване.
2. Организация на изборите – това е система от процесуални действия и необходими условия, осъществявана от политически дееспособни субекти в строго определена логическа последователност, които действия имат за свой резултат конституирането на представителни органи от избирателния корпус. Процесуалните действия се осъществяват в законодателно определена по време последователност.
Субекти на процесуалните избирателни отношения са политически дееспособни граждани, политически партии, обществени институции, държавни органи и длъжностни лица. Тези субекти са страни на широк кръг правоотношения, които възникват на различни етапи в процеса на подготовка и провеждане на изборите.
Организационно-техническата подготовка се извършва от МС, областните управители, кметовете и други правни субекти. Финансовите разходи по подготовката на изборите се поемат от държавния бюджет. Но в ЗИНП-2001г. е постановено: разходите за бюлетините за гласуване да се поемат от партиите, коалициите и независимите кандидати. Чрез закона се въвежда колективен имуществем ценз, който ще отстрани от избирателния процес политическите формации и независимите кандидати, които не са в състояние да поемат тези финансови разходи. Всякакви книжа - заявления, жалби, удостоверения и други документи са освободени от държавни такси.
Организацията на изборите включва: 1) насрочване (2 месеца преди това); 2) определяне на границите на избирателните райони и секции; 3) съставяне на избирателните списъци - българските граждани над 18 г., дееспособни и адресно регистрирани в дадена община; 4) образуване на избирателни комисии - 60 дни преди изборния ден от президента се назначава ЦИК (за НС и местни органи) и от НС (за президентски), РИК (при НС и президентски избори) и ОИК (при местни избори). РИК и ОИК – от ЦИК- 45 дни преди изборите; 5) издигане и регистриране на кандидатите - в ЦИК: 40 дни преди това; 6)предизборна агитация - стартира 30 дни преди изборите и приключва 24 часа преди изборния ден; 7) гласуване - тайно, лично; 8) определяне на изборните резултати - недействителни бюлетини - без плик, не са по установения образец, повече от 1 бюлетина на различни партии, пуснати в плика, задраскани и т.н.