10. Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация. Гаранции.

Те създават възможност гражданите да участват в политическия живот и в осъществяване на държавната власт или в дейността на държавните органи. Една част от политическите права са формулирани в съответствие с Пакта за гражданските и политическите права. Политическа свобода е възможността на гражданина по вътрешна убеденост и свободно да определи своето поведение в политическия живот и отношението си към политическите институции (в осъществяване на публичната власт). Тези права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции.

Видове политически права

1) Избирателно право - то дава възможност за участие във формиране на държавни представителни и други изборни органи. Чрез избирателното право гражданите конституират политическото представителство. Чл. 42, ал. 1 – гражданите, навършили 18 г. възраст имат право да избират държавни органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в допитване до народа. Лишени от тези права са гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание – лишаване от свобода.

2) Свобода на словото - Конституцията постановява, че печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура (чл.40). Това е форма за осъществяване свободата на словото и възможност да се изразява мнение по въпроси от обществено-политическия живот; свобода на убеждение. Това е фундаментален принцип на всяко демократично общество (свобода на кандидатиране за народен представител, за партии и коалиции да имат право на достъп до средствата за масово осведомяване). Свободата на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданина за свобода на мисълта, убежденията и мненията. Свободата на словото е фундаментален принцип, върху който се основава съществуването и развитието на всяко демократично общество. Правните субекти са равнопоставени при упражняване на свободата на словото чрез средствата за масово осведомяване и печата.

Свободата на печата и електронните медии обаче не е абсолютна. Тя може да бъде ограничавана в случаите и по начин, определен в Конституцията.
Ограничения:
а) спиране на печатно издание - със съдебен акт се прекратява занапред издаването на един информационен носител;
б) конфискация - отнемане със съдебен акт на един или повече издадени броеве на едно периодично издание, без то да се спира.

3) Право на събрания и манифестации (чл. 43) - гражданите могат да се събират мирно и без оръжие. Това са форми на колективно изразяване на отношение на гражданите към политически, икономически, културни и други въпроси. Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.

4) Конституцията регламентира правото на гражданите свободно и доброволно да се сдружават – чл. 44. КРБ. Това е основно право на личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели” (Реш. КС ном.10, 1994). По смисъла на Конституцията. сдруженията на гражданите са разнородни по характер и цел обществени (недържавни) формирования.

Има два вида сдружения:
а) организации за постигане на стопански цели - кооперации.
б) организации с идеална цел - според предмета на дейност да се подразделят на политически партии, синдикални формации и с други сдружения с идеална цел (граждански сдружения и фондации).

Конституцията забранява (чл.44, ал.2) създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Сдруженията на гражданите се регистрират в съда/Търговския регистър и на това основание придобиват качество на юридически лица. Сдруженията на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЛС, Закона за политическите партии, ГПК, КТ.
Сдруженията на граждани със стопанска цел са уредени в Закона за кооперациите и за ЖСК.
Държавата и многопартийната система са гарант за политическата свобода на гражданите, но въпреки това политическите процеси в обществото не трябва да се идеализират.