9. Отвод и заместване на арбитри

I. 1. От правораздавателната функция на арбитражния съд (АС) и от произтичащото от нея качество на арбитъра да бъде трето, чуждо на спора лице, следва неговото основно задължение за независимост и безпристрастие. Арбитър, който не притежава тези качества, подлежи на отстраняване.
За да се избегне необходимостта от отстраняване на вече назначен арбитър, чл. 13 ЗМТА задължава всяко лице, на което е предложено да бъде арбитър, било от страна по арбитражно споразумение, било от назначаващ орган, да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговото безпристрастие или независимост. Същото задължение има и вече назначеният арбитър. Едновременно с неговото изпълнение той следва да се самоотведе, т. е. да се откаже от изпълнение на функцията на арбитър.
2. Ако не постъпи така, всяка от страните може да поиска той да бъде отстранен от участие в арбитража (чл. 14, ал. 1 ЗМТА). Ако обаче страната, която е назначила арбитър или е участвала в неговото назначаване (например при едноличен АС), прави искането той да бъде отведен, това искане е допустимо само ако основанията за отвеждане са й станали известни след назначаването.
Тук ще попаднат както обстоятелства, които са й станали известни след назначаването, така и обстоятелства, които са възникнали след назначаването (например след назначаването арбитърът е встъпил в такива отношения с насрещната страна, които пораждат основателни съмнения относно неговото безпристрастие или независимост -станал е неин служител, правен съветник и т. н.).
Спрямо отвод на съдия в държавен съд отводът на арбитър рязко се различава чрез възможността да бъде отстранен арбитър, който не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните (чл. 14, ал. 1 ЗМТА). До такъв отвод на практика ще се стигне спрямо арбитър, назначен от назначаващ орган, а при назначен от страната арбитър - когато тя не се е съобразила с уговорената квалификация.
3. Страните разполагат със свобода да уговорят процедурата за отвода, но те не могат да изключат контрола на държавния съд, ако предявеният пред АС отвод не бъде уважен от него (чл. 15, ал. 1 ЗМТА).
Ако страните не са уговорили процедурата за отвод, тя се урежда от чл. 15, ал. 2-4 ЗМТА. Според чл. 15, ал. 2 искането за отвод трябва да бъде направено не по-късно от 15 дни, след като страната е узнала за образуване на АС или след като е научила основанията за отвода, ако това е станало след образуване на АС. Срокът е преклузивен. Пропущането му погасява правото за отвод, но не пречи арбитърът да се самоотведе. Искането за отвод трябва да бъде писмено и се отправя до АС. В него трябва да се посочат основанията за отвода и евентуалните доказателства. По искането за отвод се произнася АС и когато е едноличен, от което следва, че по отвода АС се произнася с участието на арбитъра, чието отвеждане се иска (чл. 15, ал. 4 ЗМТА). Ако по повод на отвода арбитърът се самоотведе (откаже се от функцията на арбитър), целта на отвода се постига и нужда от произнасяне на АС няма. Същото важи, когато противната страна се съгласи с отвода. Налице е съгласие и на двете страни арбитърът да бъде лишен от функцията си на арбитър. Понеже функцията на арбитър произтича от волята на страните, по силата на нея той може да я изгуби, както я губи при самоотвежда-не или когато отводът бъде уважен.
Решението на АС, с което отводът се уважава, не подлежи на атакуване. Напротив, решението, с което отводът не се уважава, подлежи на обжалване пред Софийския градски съд (чл. 16 ЗМТА).
С реформата на ЗМТА от 17.IV.2001 г., чл. 16 бе основно изменен с цел да се пресече предявяването на неоснователни отводи и жалби пред СГС и да се ускори разглеждането им. Същевременно бе отстранено отклонението на предходната алинея от Закона-Модел на Унистрал.
Според новата уредба жалбата трябва да бъде подадена в седемдневен срок от уведомяване на обжалващия, че арбитражният съд е отказал да уважи предявения от него отвод срещу арбитър. СГС трябва да разгледа жалбата по реда на бързите производства, т. е. съобразно чл. 1266 и 126в. Пропускът да се препрати и към чл. 126г трябва да се запълни по тълкувателен път, като се има предвид безсъмнената воля на законодателя да ускори максимално разглеждането на жалбата. Все със същата цел чл. 16 разпорежда, че решението на СГС не подлежи на обжалване, така че влиза в сила от деня на неговото постановяване. Според новата редакция на ал. 2 на чл. 16 арбитражният съд може да продължи разглеждането на делото и да постанови по него решение въпреки отвода и жалбата срещу отказа да бъде той уважен. Ако прецени, че няма сигурност, че жалбата ще бъде отхвърлена, арбитражният съд мо-же да спре разглеждането на делото. Скицираната нова уредба важи и за арбитражните дела, които са образувани преди реформата и са висящи при нейното влизане в сила., както и за висящите производства по жалби пред СГС (вж. § 9 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМТА от 17.IV.2001 г.).

II. Ако арбитърът изпадне в положение да не е в състояние да изпълнява своите функции (например продължително заболее) или пък неоправдано (виновно) бездейства, неговите правомощия трябва да бъдат прекратени, за да се обезпечи развитието на арбитража (чл. 17, ал. 1 ЗМТА). Способите за прекратяване са три.
1. Възпрепятстваният или бездействащ арбитър сам се отказва от функцията си да бъде арбитър.
2. Двете страни по взаимно съгласие му отнемат занапред качеството на арбитър.
3. Когато нито един от тези два способа не действа, всяка от двете страни и особено тази, която е заинтересувана от бързото развитие на арбитража, може да поиска от Софийския градски съд да прекрати правомощията на арбитъра.
Искането трябва да бъде писмено и да сочи основанието, което го оправдава. Препис от искането трябва да се връчи на противната страна и на арбитъра. Те трябва да могат да се защитят срещу неоснователно искане. Решението на съда е окончателно. То не подлежи на обжалване и на преглед по реда на надзора. Целта е да се отстрани бързо възникналата пречка за развитие на арбитража.

III. Когато правомощията на арбитъра са прекратени било поради отвод, било поради основанията, посочени в чл. 17, ал. 2 ЗМТА, арбитражът не може да функционира, ако арбитърът, чиито правомощия са прекратени, не бъде заменен. Член 18 ЗМТА урежда заместването. То става чрез назначаване на друг арбитър по реда, по който е бил назначен арбитърът, чиито правомощия са прекратени, и на положението, което е заемал той (едноличен арбитър, член на колегиален АС или негов председател). Вж. § 137 III.