9. Процесуални гаранции за правото на защита на гражданите

1. Презумпция за невиновност на обвиняемия (чл. 16 НПК). Обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното.
а) От правно-техническа гледна точка презумпцията за невиновност не е правна презумпция. Уреденото в чл. 16 НПК правило е правна норма, елемент в обективното право, който се прилага пряко.
б) Презумпцията за невиновност не може да се схваща като предположение, хипотеза, версия, при която съмненията в доказаността на повдигнатото обвинение се тълкуват в полза на обвиняемия.
в) Презумпцията за невиновност се отнася до всички участници на процеса.

2. Неприкосновеност на личността (чл. 17 НПК). Неприкосновеността на личността е твърдо установен конституционен принцип (чл. 30 КРБ), възприет безусловно в Европейската конвенция за правата на човека (чл. 8 от ЕКПЧ) и се отнася до същността на концепцията за защита на човешките права.Според НПК, никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съд, независимо кой е органът, постановил задържането. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняем за довеждането му пред съда.

3. Задължение на съда и органите на досъдебното производство е да разясняват на гражданите техните процесуални права и да им осигуряват възможност да ги упражняват (чл. 15, ал. 3 НПК).