9. Колективно управление на авторско право.

Според ЗАвтПСП, авторите (и други носители на права) могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнаграждения.
Системата за колективно управление има за цел да обслужва интересите на носителите на права. Но тя също така предлага преимущества и на лицата, които използват произведенията, тъй като те могат да имат достъп до произведенията по един много прост начин. Колективното управление намалява разходите, свързани с воденето на преговори, с наблюдаване на използването и събиране на възнаграждението.
Носителите на права могат да не упълномощават организация за колективно управление да поеме всички функции, които бяха упоменати по-горе, а само някои от тях.

I. Възникване на организациите за колективно управление.
 Първите авторски сдружения, които са били нещо повече от обикновени професионални асоциации на авторите, са създадени във Франция. Те се свързват с името на Бомарше. Той е основал през 1777 г. „Служба за драматургично законодателство", която по-късно се е трансформирала в Сдружение на авторите на сценични произведения и композитори - първото сдружение, занимаващо се с колективно управление на права.
В края на миналия век и през първото десетилетие на този век се създават организации на авторите, които са били създадени в почти всички европейски страни, както и в някои страни извън Европа. Появява се необходимост дейността им да бъде координирана от международен орган. Така през 1926 г. представителите на 18 сдружения създават Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (СISАС). Сдруженията на авторите могат да бъдат създадени с различни цели. Но най-основната сред тези цели е колективното управление на правата. Това е отразено също и в Устава на СISАС. Текста дава дефиниция на организация за колективно управление. Тя трябва:
(1) да има за задача ефективно да осъществява развитието на защитата на неимуществените права на авторите и на закрилата на техните имуществени интереси;
(2) да има на разположение ефективни средства за събирането и разпределянето на плащанията и да поема пълната отговорност за действията, които се свързват с управлението на правата;
(3) да не управлява едновременно правата на изпълнители, производители на звукозаписи, радиоорганизации или други носители на права.

II. Колективно управление на “малки права” при музикалните произведения.
Музикалните произведения, по отношение на които съществуват малки права, са тези, които по правило могат да бъдат колективно управлявани, докато музикалните произведения, върху които съществуват „големи права" са тези, чието ползване се разрешава само индивидуално.
Организациите за колективно управление са по правило сдружения на авторите. Статутът на тези сдружения се различава в различните страни с оглед например на формата на упражняване на надзор от държавата; с оглед на това дали те управляват изключително изпълнителски права, или управляват и така наречените „механични права". Също така има различия в зависимост от това дали съществува една, единствена организация за колективно управление, занимаваща се с изпълнителски права (което е най-често срещаният случай), или пък съществуват повече организации в тази област (например в САЩ има по няколко такива организации). В други страни организации на публичното право управляват тези права.
Като правило композиторите и авторите на текстове прехвърлят своите права на организация за колективно управление или за определен период от време, или без ограничения на времето. Прехвърлянето се извършва при условията, установени в уставите на организацията, които авторите или мълчаливо, или изрично възприемат, когато се присъединяват към организацията. Най-общо казано, организацията има изключителната възможност да разрешава изпълняването на произведенията, които са включени в нейния репертоар. Авторите не могат да упражняват правата, които са прехвърлили.
Разрешението да се управляват чуждестранни изпълнителски права се получава посредством двустранни договори с организациите на други страни. Така всяка национална организация може да лицензира използването на практически целия световен музикален репертоар.
Двустранните съглашения се основават на договора-образец на СISАС. По-специално, всяко сдружение ще прилага за произведенията на друго сдружение същите тарифи, методи и начини на събиране и разпределяне на възнагражденията като тези, които то прилага по отношение на произведенията в своя собствен репертоар.
Основното правно средство за лицензиране на малки права е бланкетната лицензия, която по правило оторизира ползвателите да използват всяко музикално произведение от световния репертоар за целите на лицензията и в рамките на периода, посочен от нея.
Контрол върху управлението на правата.
1/ Първият начин за осъществяване на такъв контрол е одобряване от страна на държавата на предлаганите на авторите договорни клаузи,
2/ Вторият - създаването на специални юрисдикции, които имат за цел да разглеждат спорове между организациите за колективно управление и ползвателите. Този контрол може да се смята за гаранция срещу възможната злоупотреба с фактически монополното положение на организациите за колективно управление.
Договорът-образец на СISАС съдържа ясна и точна уредба относно отчисленията за цели, които се различават от целите на разпределяне на възнагражденията между членовете.
Правилата за разпределение на събираните от организацията възнаграждения включват точкова система, която отразява относителното значение на произведенията и на изпълненията.

III. Колективно управление на “механични права”.
Изразът „механични права" изразява правото на автора да разрешава възпроизвеждането на неговото произведение във формата на записи (звукозаписи или аудиовизуални записи), произведени „механично" в най-широк смисъл на думата. Механичното право е правото на композиторите на музикални произведения и на авторите на текстове да разрешават звукозаписа на такива произведения.
Правният статут и структурата на организациите за механични права, както и начинът, по който те получават правото да лицензират националния и международния репертоар, са сходни с това на организациите за колективно управление на „малки права". Международното бюро на организациите, управляващи правата за механическо записване и репродуциране (ВIМ), е международна неправителствена организация, обединяваща организации за механични права.
Един от основните партньори на ВIМ е Международната федерация на звукозаписващата индустрия (IFPI), която е създадена през 1933 г. Между ВIМ и IFРI има договор.
Посоченият рамков договор покрива следното: даването на разрешения да се използва репертоарът на ВІМ; определянето на възнагражденията и метода на тяхното изчисляване; мястото и времето на заплащане на възнагражденията; условия за износ; някои изключения от задълженията да се платят възнаграждения; упражняване на надзор по отношение на възпроизведените екземпляри.
Системата за разпределение на организациите за управление на механични права се различава от системата, която се използва от организацията за управление на изпълнителски права.
- Първата разлика засяга отбивките от възнагражденията преди разпределението им. Така например организациите за механични права използват определени стандартни проценти за намаляване - 15%, 20% или 25%.
- Някои организации за механични права управляват и така наречените „права за синхронизиране" (правото да се разрешава включването на музикални произведения в аудиовизуални произведения). Същите принципи се прилагат и при управлението на такива права

IV. Колективно управление на права върху драматични произведения. 
Колективното управление на права върху драматични произведения е най-типичният пример за един тип на частично колективно управление, а именно-представителството.
Тази форма на колективно управление беше първоначално развита от френското сдружение SАСD, което беше първото авторско сдружение, занимаващо се с колективно управление на АП на своите членове. Системата съдържа три основни елемента:
(1) общ (рамков) договор,
(2) специфични, отделни договори
(3) действително събиране и разпределение на възнагражденията на базата на специфичните договори.
Общите договори се сключват между сдружението и организациите, които представляват театрите. Такива договори включват определени минимални условия, по-специално - основната сума за възнаграждения. По отделните договори не могат да бъдат уговаряни условия, които са по-малко изгодни на авторите.
Отделните договори се сключват във всеки театър за всяко произведение, като се спазват минималните условия на приложимия общ договор с възможно най-добри условия. За разлика от организациите за музикални изпълнителски права, на които се прехвърлят авторските права, SАСD трябва да поиска съгласието на автора за всеки отделен договор. Сдружението действа само като представител.
Колективното управление на права върху драматични произведения не е форма на пълно колективно управление, а е една форма на управление от типа на представителството. В нашата страна с него се занимава „Театераутор".

V. Колективно управление на правото при следваща продажба.
Правото при следваща продажба по правило се отнася само за оригинални произведения на изкуството, а в някои държави - за оригинални ръкописи. Много рядко са случаите, когато правото при следваща продажба се разпростира по отношение на всички продажби. В повечето страни то се прилага само при публични продажби чрез посредник. За изчисляване на възнагражденията за правото при следваща продажба могат да бъдат използвани два начина: да бъдат изчислявани или на базата на повишаване на цената на произведението при всяка следваща продажба, или на основата на продажната цена на произведението.
Голям брой организации управляват права върху произведения на изкуството наред с права върху други категории произведения и всички те си сътрудничат тясно под егидата на CISАС.

VI. Колективно управление на правото на възпроизвеждане чрез копиране.
Копирането се използва за материали, необходими за образование, изследователска работа и библиотечни услуги, с оглед на които съществуват специални съображения от обществен интерес.
В Бернската конвенция се казва, че не се разрешава изобщо възпроизвеждане, ако то би увредило нормалното използване на произведението. В Германия беше въведена хибридна система за събиране на възнаграждения.
В България е предвидено, че възнагражденията се изплащат на организация, определена от министерството, отговарящо за културата, която ги разпределя между организациите, представляващи отделните категории носители на права.
В САЩ Законът от 1976 г. съдържа разпоредби, ограничаващи правото на възнаграждение с оглед на репрографията. Упражняването на това право от отделните индивиди обаче е невъзможно.
Организациите за колективно управление, които се занимават с права, свързани с фотокопиране и електронно копиране, в много случаи управляват и други права върху писмени произведения. Едно такова право е правото да се получава възнаграждение за публичното заемане на книги от библиотеки.