8. Право на защита (чл.15 НПК)

1. Съгласно чл. 15 НПК, на обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси. а) Императивът, в нормата на чл. 15 НПК, е насочен към държавните процесуални органи, които водят процеса и решават неговите въпроси в съответния процесуален стадий. б) Държавният процесуален орган няма правомощие по своя преценка да лишава гражданин в определено процесуално качество от процесуални права и процесуални средства.в) Ръководно-решаващият орган трябва да предостави на лицата всички средства, уредени в процесуалния закон. г) Нарушаването на закона по отношение на това негово предписание води до ограничаване правото на защита на гражданите (обвиняемия, пострадалия) и непременно се третира като съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание за отмяна на присъдата. д) На задължението на ръководно-решаващия орган по чл. 15 НПК съответства право на гражданите да изискват предоставянето на всички процесуални права и процесуални средства, а в случай на отказ - да обжалват незаконосъобразните и необосновани актове.е) Задълженията на държавния орган и правата на гражданите, съгласно разпоредбата на чл. 15 НПК, са валидни, само ако се претендира защита на права и законни интереси на гражданите.

2. В производството по делото могат да участват множество граждани, по линия на различни процесуални функции. В същото време, в основата на тяхната процесуална деятелност са заложени сходни дейности. Всички участващи в процеса граждани притежават някои еднотипни процесуални права (включително съответните им процесуални средства); От друга страна, законът е уредил специфични процесуални права за някои от гражданите, които не са отнесени до други граждани в процеса. В най-пълна степен е разработено правото на защита на обвиняемия: а) Право на лична защита. б) Служебна защита. в) Право на защита от защитник. Формите на защита от защитник са три: - доброволна защита. Защитникът като процесуален представител на обвиняемия встъпва в процеса по упълномощаване от обвиняемия или поне с негово съгласие.Обвиняемият определя лицето, на което доверява отстояването на своите права и законни интереси; - задължителна защита (необходима защита). Защитникът се включва в наказателното производство по упълномощаване или по назначаване. Ръководно-решаващият орган е длъжен да назначи защитник винаги, когато обвиняемият не е упълномощил такъв; държавният процесуален орган служебно следи за реализиране на това законово положение. Хипотезите на задължителна защита са: когато обвиняемият е непълнолетен; когато обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; когато делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години; когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско въз-награждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това; когато производството е пред ВКС; когато обвиняемият е задържан под стража или е направено искане по чл. 64 НПК до съответния първоинстанционен съд за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение. - условно необходима защита. Участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. Ръководно-решаващият орган е длъжен да назначи защитник, ако обвиняемият не си е упълномощил такъв и не е направил заявление, че не желае защитник в конкретното наказателно производство. Хипотезите са две: когато обвиняемият не владее български език; когато интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има за-щитник. Обвиняемият може във всяко положение на делото да заяви отказ от включилия се в процеса негов защитник, освен когато обвиняемият е непълнолетен, когато страда от физически или психически недостатъци, пречещи му да се защитава сам и когато делото е за престъпление, за което НК предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години.

3. Правото на защита на гражданите е съпроводено от някои характерни процесуални правила, които го обезпечават. Това са процесуалните гаранции. Тяхното предназначение е да осигурят благоприятна процесуална среда за разгръщане правото на защита на обвиняемия и другите граждани в производството по наказателни дела. Гаранциите се делят на основни и производни. Основните гаранции имат действие в рамките на всеки висящ процес и във всички стадии и фази на процесуалното развитие. Такива са: - презумпцията за невиновност на обвиняемия; - неприкосновеността на личността; - задължението на държавните процесуални органи да разясняват на гражданите техните права и да им осигуряват възможност да ги упражнят. Производните процесуални гаранции касаят отделни положения в процеса, които са предназначени за реализиране на определени права: - предявяване на обвинението; - предявяване на разследването; - осигуряване присъствието на субектите на правото на защита при извършване на процесуална дейност, в която могат да вземат участие; - своевременно уведомяване за позицията на насрещния в процеса субект и за взетите решения; - забрана за влошаване положението на подсъдимия при об-жалване на присъдата; - процесуален надзор за осъществяване правото на защита на гражданите.