8. Носители на авторско право върху непубликувани произведения, върху филми, върху особени видове обекти на авторското право.

І. Носители на АП върху някои особени видове обекти на АП.
Такива особени обекти са: преводи и преработки, периодични издания, сборни издания, произведения на изобразителното изкуство, портрети, компютърни програми.
Според чл. 9, че АП върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.
В случаите, когато се касае за периодични издания, законът разпорежда, че авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото и юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. АП върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
Законът предвижда, че „Авторското право върху сборници, антологии”, за включването на произведения или на части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго (чл. 11).
Когато собствеността върху произведенията на изкуството принадлежи на лице, придобило това произведение, то авторското право принадлежи на лицето, което е създало произведението на изобразителното изкуство или архитектурата.
Българският закон предвижда, че АП върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.
Създадените по трудово правоотношение компютърни програми и бази данни са безспорно резултат от творческия труд на техните създатели.

ІІ. Носители на права върху непубликувани произведения. 
Във връзка с публикуването на произведения след смъртта на автора могат да бъдат различавани два случая:
1. Произведението може да бъде публикувано след смъртта на автора, но в рамките на срока, установен от съответния закон, през който се закриля авторското право след смъртта на автора;
2. Произведението може да бъде публикувано след изтичане на срока на закрила на авторското право, а в някои случаи може да се касае за произведение на автор от VI или VII в., или на български автор от XIX в., когато авторскоправна закрила в България изобщо не е съществувала.
Във връзка с първия случай ще се прилагат нормите относно наследяването на авторското право. Във втория случай са възможни два принципни подхода по този въпрос: националното право може или да предвиди, че не съществува АП върху произведения на автори, които са починали преди повече от 50 или 70 години (в зависимост от установения в съответната държава срок на закрила), или да предвиди специално право, чиито носители са лицата, публикували за пръв път произведение, което никога не е било закриляно. Нашият законодател избира втория подход под влияние на Директивата за срока на закрила, приета в ЕС;
Със Закона за изменение и допълнение на ЗАвтПСП от 2000 г. бе включен един нов текст (чл. 34а) за „Закрила на непубликувани произведения": „Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено."
Това е право, което е аналогично на АП, но то се предоставя на първото лице, публикуващо непубликувано преди това произведение.
Директивата на ЕС за срока на закрила разпорежда, че всяко лице, което, след като изтече времетраенето на авторското право, за пръв път законосъобразно публикува или законосъобразно разгласи непубликувано преди това произведение, ще се ползва от закрила, еднаква със закрилата на имуществените права на автора. Срокът на закрила на това право ще бъде 25 години от момента на първото законосъобразно публикуване или разгласяване на произведението.

ІІІ. Носители на авторското право върху филми. 
Бернската конвенция съдържа специален текст, според който филмите се закрилят като оригинални произведения.
Като се имат предвид текстовете на Закона, може да се заключи, че според нашия законодател сред авторите - носители на първично авторското право върху филм, са режисьорът, сценаристът, операторът и авторът на диалога. Авторът на музиката може да бъде носител на авторско право, само при условие че музиката е била създадена специално за филма.
ІV. Юридическите лица като носители на авторско право. Наред с ФЛ носители на авторски права върху произведения на литературата, науката и изкуството могат да бъдат носители на авторски права и юридически лица. Ако са правоприемници на създателите на произведенията, тогава не съществува никакво съмнение относно възможността те да бъдат носители на права. Най-често срещаните случаи са придобиването на авторски права върху произведение, създадено в резултат на трудово правоотношение с юридическо лице, както и придобиване на авторското право в резултат на завещание на автора в полза на юридическото лице. Важно е да се отбележи, че във всички тези случаи юридическите лица са носители на производно авторско право, а не на първично авторско право.
ЮЛ най-често придобиват авторски права въз основа на договорите, сключени с авторите и техните наследници. Тези организации използват произведенията и могат да се разпореждат с тях така, както е предвидено в сключените от тях договори. Авторските права не преминават в пълен обем към тези носители на авторски права.
ЗАвтПСП в чл. 10 определя като носител на авторското право върху периодични издания и енциклопедии “физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението”. Това лице несъмнено е издателят.
В литературата се изтъкват редица аргументи за защита на правата на издателя като носител на сродно на авторското право. Авторът поначало е творецът, създател на произведението, докато издателя действа като продуцент, който инвестира средства и усилия, за да излезе произведението на автора на пазара.
От СОИС и ЮНЕСКО бе приет съвместен документ за защита на печатното слово, както и предложение за типографското оформление на публикувани издания.
Издателите, точно както продуцентите на звукозаписи и радио- и телевизионните организации, не могат да бъдат носители на авторски права, но заслужават определена закрила поради тяхната ценна организационна дейност и значителни финансови вложения. Техните права трябва да се закрилят като сродни права. Такава закрила въвежда българският законодател с чл. 34а.
Що се отнася до разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 (относно авторското право върху периодични издания и авторското право върху сборници, антологии и др.), българският закон е сред тези закони, които предвиждат закрила на издателите в двата особени случая, визирани в съответните текстове, която е закрила като на носители на сродни права.