7. Образуване на арбитражен съд

I. Когато ЗМТА говори за арбитражен съд (АС), той има предвид не АС като арбитражна институция (например АС към БТПП или към друга търговска палата, респ. към друга организация), а има предвид решаващия орган, който се състои от един или повече арбитри и затова може да бъде едноличен или колегиален. Неговото образуване представлява образуване (учредяване, конституиране) на АС. Арбитражът ад хок има само един решаващ орган. От името на арбитражна институция действат много решаващи органи, образувани от арбитри, приели да действат от нейно име (§ 131 12).
Уредбата, която чл. 11 и 12 ЗМТА дават на образуване на АС, е диспозитивна. При вътрешния арбитраж е повелително само изискването арбитрите да бъдат български граждани (чл. 11, ал. 2 във връзка с § 3, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМТА), освен ако страна по спора е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие. Това изключение бе въведено с реформата на ЗМТА от 17.IV.2001 г. Вж. т. II.
Затова, когато правилникът на институционен арбитраж урежда образуването на АС (такава е общата практика), този правилник щс уреди образуването на АС, а не ЗМТА, чието прилагане щс бъде отклонено от правилника на институционния арбитраж
(вж. чл. 13-15 ПрАС към БТПП във връзка с чл. 6 от Устава на този съд). Ето защо чл. 11 и 12 ЗМТА ще важат главно при арбитраж ад хок.

II. Според чл. 11, ал. 1 ЗМТА АС се състои от един или повече арбитри, чийто брой се определя от страните. Законът не ограничава броя на арбитрите. Когато арбитражът е международен, както и при вътрешен арбитраж, ако една от страните е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие и арбитрите могат да бъдат граждани на друга или на други държави (чл. 11, ал. 2 ЗМТА и § 3 на ПЗР на ЗМТА в редакция от 17.IV.2001 г.
Сходството на интереси на няколкото ищци или ответници, респ. на страната и третото лице, което й помага, налага обаче посочените от тях арбитри да разполагат при вземане на решения заедно с един глас - иначе другата страна, която разполага с един арбитър, ще бъде злепоставена. Затова чл. 14 ПрАС към БТПП изисква няколкото ищци или ответници да посочат свой общ арбитър.
Когато страните не са определили броя на арбитрите, те трябва да бъдат трима.
При международен арбитраж и вътрешен арбитраж, когато страна е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие и тримата могат да бъдат граждани на друга или на други държави (чл. 11, ал. 2 ЗМТА).
Тази уредба открива възможността за интернационализиране на АС, характерна за съвременния етап от развитието на международния арбитраж. Тя повишава доверието на страните към неутралността на АС, към който чуждестранно предприятие би изпитвало съмнение, ако всички арбитри биха имали гражданството на насрещната страна по спора.
Законът не сочи изрично други изисквания, на които арбитърът трябва да отговаря, но предпоставя изискванията, без които функцията на арбитър не би могла да бъде изпълнена надлежно. Очевидно не може да бъде арбитър лице, което е недееспособно, сляпо, нямо или глухо. Арбитърът трябва да бъде спрямо спора едно трето лице. Затова не може да бъде арбитър лице, което е страна по спора или неин законен представител (настойник, респ. едноличен орган на юридическото лице, страна по спора). Тук сме пред несъвместимост, която ще направи решението нищожно, даже и насрещната страна да не е поискала отстраняване на „арбитъра". Не е необходимо арбитърът да бъде юрист, макар че на практика арбитрите са обикновено юристи. Предметът на спора може да наложи друга квалификация на арбитъра и тя понякога се уговаря от страните (§ 138 I 2).

III. Член 12 ЗМТА урежда процедурата за образуване на АС, но под условие, че страните не са уговорили друга процедура. Договорната свобода обаче не е безпределна. Уговорената процедура не може да осуетява образуването на АС (например страните са уговорили, че назначаващ орган няма да има) или пък да противоречи на присъщите на арбитъра като трето лице, чуждо на правния спор, изисквания за независимост и безпристрастие. Иначе уговореният арбитраж би се оказал в противоречие с волята за арбитраж и неговата правораздавателна функция.
Не може валидно да се уговори, че ако ответникът не посочи арбитър, спорът ще се реши от арбитъра, посочен от ищеца, или пък че ищецът ще назначи арбитър за ответника.
Уредената от чл. 12 ЗМТА процедура за образуване на АС е различна в зависимост от това, дали АС е едноличен или колегиален.
1. Когато АС е едноличен, страните трябва по взаимно съгласие да изберат арбитър. Ако не могат да постигнат съгласие, арбитърът се назначава от назначаващия орган. При международен или вътрешен, но търговски арбитраж като назначаващ орган действа председателят на БТПП, а когато арбитражът има за предмет нетърговски спорове, назначаващ орган е Софийският градски съд (§ 3, ал. 2 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМТА). Об-разуването на едноличния АС трябва да стане в разумен срок. По аналогия с образуване на колегиален АС за постигане съгласието на страните следва да важи 30-дневният срок при образуване на колегиален АС.
2. Когато АС е колегиален, всяка страна избира (посочва) един арбитър, а така посочените арбитри избират третия арбитър, който изпълнява функцията на председател на АС. Ако една от страните (това ще бъде ответникът) не посочи арбитър в 30-дневен срок от получаване искането на другата страна да направи това или ако посочените от страните арбитри в 30-дневен срок от посочването им не изберат арбитър председател, назначаващият орган по т. 1 ще назначи арбитър за ответника или арбитър председател (МАД 30-95, Сб. VIII 103).
3. При назначаването назначаващия! орган трябва да вземе предвид квалификацията, изисквана от арбитражното споразумение, както и всички обстоятелства, които обез печаиаг назначаването на независим и безпристрастен арбитър. При международен арбитраж е желателно единственият арбитър или арбитърът председател да бъде с националност, различна от тази на страните (вж. т. II).
Страната, която иска назначаване на арбитър, трябва да представи на назначаващия орган арбитражното споразумение, защото от него произтича задължението на този орган да извърши назначаването. Ако то не бъде представено, назначаващият орган ще откаже своето съдействие. При представено арбитражно споразумение препис от молбата следва да бъде връчен на противната страна, за да се изслуша нейното становище, за чието представяне назначаващият орган трябва да даде подходящ срок. Проверката, която назначаващият орган върши за наличността или действителността на арбитражно споразумение, е проверка от пръв поглед. Ако той е назначил арбитър, неговото становище, че е налице валидно арбитражно споразумение, не обвързва образувания АС: съобразно чл. 19, ал. 1 ЗМТА той може да провери собствената си компетентност и да прекрати делото, ако намери, че липсва валидно арбитражно споразумение.
Решението на назначаващия орган не подлежи на обжалване, но ако той е отказал да даде съдействие поради липса на валидно арбитражно споразумение, заинтересуваната страна може да предяви пред държавния съд установителен иск, че такова споразумение е налице. Ако искът бъде уважен, назначаващият орган, сезиран с ново искане за съдействие, ще бъде длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на съдебното решение и да окаже дължимото съдействие.
Когато арбитражът е в друга държава, нейното право ще важи относно назначаващия орган. Ако мястото на арбитража е неопределимо и АС не може да бъде образуван поради спънките, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗМТА, арбитражът ще бъде осуетен поради невъзможност да се определи кой е назначаващият орган (§ 130 II).