7. Носители на авторско право: автори, съавтори, наследници.

Законите за АП и сродните права на отделните държави сочат лицата, които са носители на права. В АП обикновено се прави разлика между първични носители на авторското право и вторични носители на авторското право. Първичните носители са лицата, които са посочени от закона (например авторът на роман - за авторското право върху романа си). Вторични носители на авторското право са лицата, които са придобили права - било въз основа на законова разпоредба, било въз основа на договор с автора или на наследствено правоотношение.
І. Носители на АП според международните договори.
Международните договори - БК, УК и ТРИПС в областта на АП използват понятието автор, с което обикновено се назовава лицето, което е носител на АП.
II. Носители на АП според българското АП.
Законът използва не тясното понятие „субекти" на АП, а по-широкото - носители на АП.
1. Субекти на АП са лицата, на които принадлежи субективното АП върху произведенията. Българското АП не съдържа ограничения относно националността на субектите. Носители на АП могат да бъдат както български граждани, така и чужди граждани; както наследници на български граждани, така и наследници на чужди граждани, съответно правоприемници на други правни основания на български и чужди граждани, както и българската държава. Правата върху дадено произведение се придобиват въз основа на различни юридически факти – създаване на произведение, преминаване на АП по наследство, сключване на авторски договори и други подобни.
2. Авторите като носители на АП. Най-важните носители на АП са самите автори на произведения на науката, изкуството и литературата. Авторът – е лицето, с чийто творчески труд е създадено произведението. ЗАвтПСП поставя в центъра на вниманието принципа на творчеството. ЗАвтПСП подчертава, че авторът е личност - ФЛ. Това означава, че според нашия закон се предоставя закрила само ако едно произведение е създадено от човек. Създател на произведението може да бъде всяко ФЛ независимо от неговия пол, възраст, гражданство и наличието на гражданска дееспособност.
Творческият процес, в резултат на който възниква произведението, е едно фактическо действие; той не е правно действие, затова не е необходима гражданска дееспособност. От тук следва, че ЮЛ не са автори и затова не могат да придобиват оригинерно АП. ЮЛ могат да бъдат носители само на производно, деривативно авторско право – чрез правна сделка, наследяване, в случаите, когато съществува трудово правоотношение с твореца-автор - и това е изрично предвидено в закона. Затова ЗАвтПСП назовава другите ФЛ и ЮЛ - не автори, а носители на авторското право.
АП възниква от момента, в който творческият резултат бъде изразен в обективна форма - форма, която дава възможност този резултат да бъде възприет от други лица. Що се отнася до факта на признаване на определено лице за автор, нямат никакво значение формата, предназначението и качествата на създаденото от него произведение. Според българския закон автори са не само създателите на оригинални произведения, но и създателите на т. нар. производни произведения: преводи, преработки и др.
3. Закрила на правата на непълнолетните и недееспособни автори. Създаването на произведение на литературата, науката или изкуството изпълнява ролята на ЮФ, който представлява правно действие, а не сделка. Доколкото фактическите действия могат да бъдат извършвани и от недееспособни лица, конкретните субективни АП възникват независимо от възрастта и наличието на дееспособност. Затова носители на авторските права за създадените от тях произведения са самите непълнолетни и недееспособни лица. Законните представители сключват от името на авторите договори, но с това те не поемат задължения по тези договори и не носят отговорност за неизпълнението. Страна по договора е самото недееспособно лице, а родителите или настойниците действат от негово име. Ограничено дееспособните лица могат да реализират авторските си права само със съгласие на назначения попечител.
4. Презумпция за авторство. Бернската конвенция разпорежда, че за да бъде закрилян авторът на конкретно произведение като такъв, достатъчно е неговото име да бъде посочено върху произведението по обичайния начин. ЗАвтПСП предвижда: до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ, знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.
5. Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно. Според възприетия от ЗАвтПСП подход, ако псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора, прилага се разпоредбата на чл. 5. Ако обаче има такова съмнение или дадено произведение е разгласено анонимно, до разкриването на личността на автора неговото АП се упражнява от ФЛ и ЮЛ, което със съгласието на автора е разгласило за пръв път произведението.
6. Автори и други носители на авторско право.
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.
Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно.
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора, неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.
7. Съавторство. Чл. 8 (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.
(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.
(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение. Това е т. нар. разделно съавторство, което трябва да бъде разграничавано от неразделното съавторство, визирано в ал. 2, 3 и 4 от чл. 8.
Бернската конвенция разпорежда, че условията на закрила, които са уредени в чл. 7, се прилагат и в случаите на произведение, създадено от съавтори. Срокът на закрила в тези случаи се изчислява от датата на смъртта на последния преживял съавтор. Обаче Конвенцията не третира проблема за определяне на съавторството - причина за това са големите различия в националните законодателства.
УК, ТРИПС и договорите на СОИС от 1996 г. не третират въпросите на съавторството.
Проблемите, свързани със съавторството, са сред най-често поставяните в съдебната практика.
Особено значение има изясняването на проблемите на съавторството. Условие за възникване на съавторство – създаването със съвместни творчески усилия на едно произведение от две или повече лица. В този случай законът разпорежда, че АП върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо от това дали произведението е неделимо цяло, или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Доктрината и съдебната практика свързват съавторството с редица условия:
1) произведението трябва да е резултат от съвместните усилия и творческа дейност на няколко лица
2) Тези творчески усилия трябва да са насочени за създаването на едно единно произведение. Много често учебни помагала се пишат от съавтори. Съавтори на едно единно произведение са авторът на текста и илюстраторът на този текст, когато частите, създадени от двамата творци, водят до единно произведение.
3) Основно изискване, за да е налице съавторство, е не обикновеното механическо съединяване на произведенията на отделните автори, а такава връзка между формата и съдържанието, която да способства произведението да бъде възприемано от публиката като едно цяло.
8. Наследниците като носители на авторското право. Според Закона след смъртта на автора, авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството – чл. 32, ал. 1. Законът предвижда, че авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.
Съгласно чл. 17 след смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора. Член 17 изрично посочва, че правото на автора на неизменяемост на произведението и правото му да спре използването на произведението поради промени в убежденията си не могат да бъдат упражнявани от наследниците му.
Личните неимуществени права принадлежат единствено на автора и съпругът няма никакви допълнителни права в сравнение с другите наследници.
Авторските права на наследниците са ограничени от установения от закона срок, но те преминават към наследниците не на отделни части, не като отделни дялове, т. е., АП се наследява като единно цяло и разпореждането с произведението се осъществява съвместно от наследниците и само при наличие на съгласие на всички наследници. Когато някой от наследниците не даде съгласие за това, спорът се разглежда от съда. Изключение от този принцип може да бъде само правото да бъде получен хонорар. Хонорарът може да бъде разделян между наследниците било в зависимост от разпоредбите на закона, било като се държи сметка за завещание, оставено от наследодателя.
По особени въпроси могат да възникнат във връзка със запазената част и разполагаемата част при наследяването по закон. Отделен текст на ЗАвтПСП урежда въпроса относно упражняването на правата при отсъствие на наследници. Според чл. 33, ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, АП преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.