6. Правни последици на арбитражното споразумение

В качеството му на процесуален договор правните последици на арбитражното споразумение (АС) са процесуални. АС е пречка да се предяви пред държавен съд иск относно спора, който е предмет на АС. То поражда между страните по него насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на арбитража (А), открива възможността да се учреди арбитражният съд въпреки съпротивата на една от страните или непостигане на съгласие между арбитрите, посочени от страните, да изберат председател (чл. 12 ЗМТА и § 137 III 1), поражда правомощие па арбитражния съд да реши възложения му спор и е опо-ра за силата на арбитражното решение (чл. 41 и 47 ЗМТА; § 143 и § 145). Тук ще бъдат разгледани само някои от правните последици на АС, а останалите - на съответното им систематично място.
I. Често неточно се казва, че АС дерогира подведомствеността на държавните съдилища относно спора, до който то се отнася. Всъщност въпреки АС този спор продължава да е подведомствен на държавните съдилища. Затова те са властни да постановят валидно решение по него, ако ответникът по иск, предявен пред държавен съд, не се позове своевременно на АС относно спора, предмет на иска.
1. Без да погасява правото на иск пред държавния съд, АС е обаче пречка за неговото упражняване. То е следователно една отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска пред държавния съд (§ 39 II 2). Тази предпоставка не е абсолютна, а е относителна. Съдът, сезиран с иск по спор, който е предмет на АС, не следи служебно за него, а го взема предвид само ако ответникът се позове на него, и то до края на първото по делото заседание - чл. 8, ал. 1 ЗМТА (658-98- 5 чл., Сб. 97 21; 508-95-V, Сб. 95 170). Без значение е дали ответникът се е явил на заседанието и дали неявяването му е неизвинително. Пропускът на отвода погасява правото на ответника да се позове на него и обезсилва АС. Смята се, че като е предявил иск пред държавния съд въпреки АС, ищецът го изоставя, а като не се противопоставя своевременно срещу разглеждането на иска, позовавайки се на АС, ответникът се съгласява то да бъде прекратено.
Ако ответникът се позове своевременно на АС, държавният съд е длъжен да прекрати делото. Държавният съд обаче е длъжен да постъпи така, само ако след проверка на твърдението на ответника, че е налице АС, установи, че АС съществува, че то е валидно, още е в сила и може да бъде изпълнено.
Затова съдът няма да прекрати делото, а ще го продължи, ако ответникът не може да докаже, че е налице сключено АС, ако сключеното АС е недействително (например отнася се до неарбитрируем спор - § 1341), изгубило е своята сила (изтекъл е например срокът, до който искът е трябвало да бъде предявен пред арбитражния съд) или не може вече да бъде изпълнено (например избраният от двете страни арбитър е починал или пък посочената от тях арбитражна институция е престанала да съществува - вж. § 133 VII).
2. Въпреки мълчанието на закона трябва да се приеме по аналогия на чл. 10, ал. 2, че определението на държавния съд по отвода на АС подлежи на обжалване, както когато той е уважен, така и когато е бил отхвърлен. Въпросът дали е налице АС, което е валидно, изпълняемо и още в сила, е не само труден, но засяга и важни интереси на страните. Този режим на определението по отвода показва, че определението на държавния съд ще следва да се ползва със сила на пресъдено нещо, която обвързва страните и следва да бъде зачетена от арбитражния съд, ако някоя от страните по АС след определението на държавния съд предяви иск пред арбитражния съд.

II. АС поражда правомощие (компетентност) на арбитражния съд да разгледа и реши възложения му спор. След като арбитражният съд бъде образуван, към това правомощие се наслага и задължение на арбитрите да разгледат и решат спора.
Именно затова ал. 2 на чл. 8 ЗМТА разпорежда, че висящото дело пред държавен съд по спор, който е предмет на АС, не пречи да бъде започнато, продължено и завършено с решение производство пред арбитражен съд.
Целта е да се пресекат радикално опитите на страната, която желае да осуети арбитража, да постигне това, като предяви въпреки АС иск пред държавния съд, независимо от това, дали той е наш или чужд. Резултатът ще бъде две едновременно висящи дела относно същия спор между същите страни, без на това нежелателно състояние да може да се сложи край чрез отвод за висящ процес. Такъв отвод е и недопустим при иск пред чуждестранен държавен съд по силата на чл. 9, ал. 4.
Когато искът е предявен пред български съд, понеже арбитражният съд е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо, с която държавният съд се е произнесъл по отвода за АС (вж. I), едновременната висящност на двете дела ще продължи, докато държавният съд с окончателно определение се произнесе по отвода. Ако го уважи, той ще прекрати образуваното пред него дело, а ако го отхвърли - арбитражният съд ще трябва да прекрати образуваното пред него дело. Ако го продължи и постанови по него решение, то ще бъде отменено от държавния съд въз основа на чл. 47, т. 4 ЗМТА. Като има предвид тази опасност, желателно е арбитражният съд да спре образуваното пред него производство, когато има съмнение, че АС не е сключено, не е валидно, изгубило е силата си или не може да бъде изпълнено. Член 8, ал. 2 ЗМТА позволява да се образува и продължи арбитражно производство, въпреки висящ пред държавния съд процес за същия спор между същите страни, но не заповядва на арбитражния съд непременно да постъпи така.

III. От правомощието (компетентността) на арбитражния съд да разгледа и разреши възложения му с АС спор произтича производното му правомощие (компетентност) да се произнесе относно собствената си компетентност (т. нар. компетентност относно компетентност), прогласена от чл. 19, ал. 1 ЗМТА.
Касае се за едно утвърдено в световен мащаб разбиране, с което бе преодоляно старото схващане, че понеже е частен съд, арбитражният съд е длъжен при всяко оспорване на неговата компетентност (т. е. на АС) да спира производството и да отнася въпроса за разрешаване от държавния съд. Както се казваше, арбитражният съд не може да бъде съдия относно АС, което го прави съдия.
Това схващане отваряше вратите за улеснено саботиране на арбитража от страната, за която той е неизгоден, като водеше до загуба на време, сили и средства за нарочно съдебно производство по предварителна проверка на компетентността на арбитражния съд. То не държеше сметка, че и компетентността на арбитражния съд е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на арбитражното производство, така че е съвсем естествено, ако органът, на който това производство е възложено, бъде овластен да провери дали тя е налице, или липсва (вж. § 141 II).
Понеже компетентността на арбитражния съд има договорен произход, страните могат по взаимно съгласие да изключат тази компетентност на арбитражния съд и да го задължат при спор относно АС да спира производството и да отнася въпроса за решаване от държавния съд. Те не могат обаче да се споразумеят валидно, че арбитражният съд се произнася по своята компетентност окончателно, като неговото становище е задължително за държавния съд. Подобна власт на арбитражния съд ще противоречи на действието на АС, което като всеки договор обвързва само страните по АС, а не и трети лица, а още по-малко държавни органи. От друга страна, това разбиране води до неконтролируемост на арбитражното решение от страна на държавния съд по основния въпрос за неговата валидност, а именно налице ли е валидно АС, което е още в сила и е изпълняемо. То би довело до дерогиране на повелителното правило на чл. 47, т. 2 ЗМТА, а това е недопустимо.
Изводът е, че арбитражният съд разполага, ако страните не са уговорили друго, с правомощие не само да тълкува АС с оглед на споровете, до които то се отнася, но и да провери налице ли е АС, валидно ли е то, още ли е в сила и дали е изпълняемо, т. е. да се произнесе по всички въпроси, които държавният съд контролира при отвод за АС -чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ЗМТА (МАД 57-94, Сб. VII 164; МАД 1-94, Сб. VII 165; ВАД 14-98, Сб. IX 121). Вж. § 141 II.
Когато проверява собствената си компетентност, АС е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на определението или на решението на държавния съд по повод на отвод за АС или по повод на положителен или отрицателен установителен иск, дали е налице валидно АС, още ли е в сила и дали е изпълняемо (вж. по-горе т. I и II). Той е длъжен също да зачете и конститутивното решение на държавния съд, с което той е унищожил АС поради пороци на волята.

IV. Както при всеки договор, правните последици на АС важат само за страните по него.
Затова АС, включено в учредителен договор за акционерно дружество, че споровете между съдружниците ще се решават от арбитраж, не важи за иск за отмяна на решение на общо събрание на дружеството, тъй като то не е страна по АС (ВАД 13-91, Сб. VII 140). АС в полза на трето лице е недопустимо, защото АС поражда не само права, но и задължения, на челно място между които е задължението за съдействие и подчинение на уговорения арбитраж.
Ето защо за встъпване и привличане на трети лица в арбитражното производство е необходимо съгласието както на двете страни, така и на третото лице. От ограничаване силата на АС до страните по него следва и липсата на правомощие на арбитражния съд да наложи на свидетели или вещи лица да се явят пред него, респ. на трети лица да представят държани от тях документи или вещи.
Цесията на права по договор, съдържащ арбитражна клауза, не води до встъпване в нея на цесионера. За да стане трето лице страна по арбитражна клауза, е нужно то със съгласието на двете страни по него да замести една от тях, т. е. да встъпи в договора, (опр. МАД 19-92, Сб. VII 170).
Разбира се, универсалният правоприемник на една от страните става страна в АС, сключено от нея. Същото важи при реорганизация на държавно предприятие или сливане на търговски дружества.
Поради зависимостта на правното положение на членовете на събирателно дружество от неговото правно положение, сключеното от името на събирателното дружес тво АС важи и спрямо неговите членове, така че срещу него и тях може да се предяви иск пред арбитражния съд, уговорен със АС. Не е достатъчно обаче между няколкото другари да е налице необходимо другарство (§ 78 III), за да бъдат обвързани останалите другари от АС, сключено между един от тях и насрещната страна по спора.