6. Особени закриляни обекти.

І. Компютърни програми. Съществували са различни концепции за начините на закрила на компютърните програми: в едни законодателства е било предпочетено те да се закрилят с патенти, в други - като обекти на авторското право, а третата възможност е била да се предвиди sui generis закрила, т.е. закрила, която да не бъде нито авторскоправна, нито патентноправна.
Възможностите за осъществяване на правна закрила на компютърните програми са патентното право, авторското право, правният режим на нелоялна конкуренция. Обсъждани са също и възможности за закрила, основаващи се на правото на търговските марки - когато се използват названия на програми под формата на търговски марки. Договорноправната закрила също така придобива голямо значение. Много законодателства въведоха и наказателноправната закрила. България стори това с измененията на НК, приети през 1995 и през 1997 г.
1. Патентна закрила. Патентът се издава за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са промишлено приложими. Българският ЗП не предвижда сред изобретенията като обект на патентоване програмите за електронноизчислителни машини. Съгласно ЗП не се считат също така за изобретения откритията, научните теории и идеи; математическите методи и формули, резултатите от художествено творчество; плановете, правилата и методите за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност, представянето на информация.
Въпреки че по принцип компютърните програми се изключват от патентноправната закрила, някои компютърни програми могат да бъдат патентовани, например, ако функцията или действието на машината се подкрепя от компютърна програма. В този случай компютърната програма не може да бъде независимо защитена чрез патент. Но тя получава патентната си закрила във връзка с изобретението. Патентните закони не осигуряват по принцип подходящо общо решение за правната закрила на компютърните програми.
2. Авторскоправна закрила. Закрилата на компютърните програми чрез авторското право през осемдесетте и деветдесетте години на ХХ в. се наложи като най-подходяща, поради следните причини:
А) Доброто приемане на авторскоправната закрила - тя е установена както в ЕС, така
и в неговите партньори;
Б) Авторското право не създава промишлен монопол - то не закриля идеята, а само изразената идея „по какъвто й” да е начин и в каквато и да е обективна форма. Извършването на научни изследвания не може да бъде препятствано чрез предоставянето на авторскоправна закрила.
В) Гъвкавостта на авторското право с оглед упражняването на имущественото право на използване на произведението дава възможност за добър баланс между интересите на създателите и на ползвателите на компютърни програми. Чрез включването на компютърните програми сред закриляните обекти се постига приложимост на международноправната уредба, съдържаща се в Конвенциите.
Ако патентната закрила изисква извършването на една подробна и продължителна процедура, свързана със заявяването на произведението, експертизата, регистрацията, заплащането на такси и т. н., то авторскоправната закрила възниква от момента, в който обектът, резултат на творческа дейност, е изразен по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Това, което отличава компютърните програми от другите обекти на авторското право, е естетическото съдържание. Компютърната програма представлява абстрактно комбиниране на различни етапи на мисловния процес и на логически заключения, които са формулирани чрез символите на определен език за програмиране. А той може да бъде четен и разбиран само от специалисти.
През 80-те години на ХХ в. в повечето закони за АП в западноевропейските страни бе въведена закрилата на компютърните програми, като те бяха включени сред обектите на авторскоправна закрила наред с литературните произведения.
У нас ЗАвтПСП посочва компютърните програми сред закриляните обекти на АП в чл.3, ал.1, т.1 по следния начин: “литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми". За да е налице оригиналност, компютърната програма трябва да е резултат от творческа дейност.
Член 14 ЗАвтПСП е вторият текст, който изрично визира авторското право върху компютърните програми, създадени в рамките на трудово правоотношение. Той гласи: „Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.".
ІІ. Бази данни. Компилациите (сборници) от закриляни произведения традиционно се закрилят от АП в случаите, когато е налице творчески принос при подбора или подреждането на събрания материал.
В края на XX в. електронните бази данни включват огромни сбирки от документи, за чието създаване е необходимо добро познаване на материала и значителни финансови инвестиции. Няколко лица обикновено имат принос за създаването на бази данни:
1) лицата, които са създали отделните творби (например автори на литературни текстове), включени в бази данни;
2) лицата, които подбират и подреждат материала, за да бъде включен в базата данни и
3) лицето, което създава бази данни, т.е., инвестира в производството на бази данни.
Първите две категории лица биха могли да се ползват с авторскоправна закрила за своя принос за създаването на бази данни, доколкото този принос е творчески. На третото лице може да бъде предоставяна отделна sui generis закрила, т.е. нито авторско-правна, нито патентна закрила както това е сторено в Директивата за бази данни на Европейския съюз.