5. Допустимост и сключване на арбитражно споразумение

I. 1. Допустимостта на арбитражното споразумение (АС) съвпада с допустимостта на арбитража (А). А той не е допустим по всички правни спорове.
А, понеже е изключение от държавното правосъдие по граждански дела, може да има за предмет само граждански (частноправни) спорове (вж. § 130 I). Публичноправните спорове (например дали е из-вършено административно нарушение, валиден ли е административен акт и т. н.) са извън неговия обсег. Затова АС относно такива спорове е недействително (9-92: относно спор за действителност на административен акт и 19-92: относно спорове, които са от компетентността на Комисията за защита на конкуренцията).
Но не всички частноправни спорове могат да бъдат предмет на А и на АС, а само тези, които са имуществени, т. е. отнасят се до права, оценими в пари (чл. 9, ал. 1). Неимуществени спорове не могат да бъдат предмет на А (например спорове за произход, за прекратяване или унищожаване на брак).
Имущественото право трябва да бъде в разпоредителната власт на неговия носител, т. е. относно него трябва да може да се сключи спогодба (§ 130 I). Затова А и АС са недопустими по дела, при които общественият интерес е така интензивен, че те по силата на изрична разпоредба на закона могат да бъдат започнати от прокурора (например чл. 70, ал. 2, чл. 155 т. 2, чл. 252 т. 4 ТЗ) или чието разглеждане става с негово участие (МАД 13-91, Сб. VII 140).
По силата на чл. 9, ал. 1 изрично са изключени от обсега на А и на АС споровете относно вещни права и владение върху недвижими имоти, издръжка и права, произтичащи от трудово правоотношение. Без значение е дали недвижимият имот е в България или в друга държава.1 Във връзка с чл. 9, ал. 1 се поставя важният въпрос: допустим ли е А относно облигационни искове за връщане на недвижим имот, предаден в изпълнение на договор, който е бил впоследствие развален или прекратен. Отговорът на този въпрос би трябвало да бъде положителен (в този смисъл вж.: ВАД 2-92, Сб. VII 111; ВАД 1-97, Сб. VIII 79; обратно: ВАД 36-93, Сб. VII 15 и ВАД 36-94, Сб. VII 150), защото чл. 9, ал. 1 има предвид владелческите искове по чл. 75 и 76 ЗС, а не и исковете за изпълнение на договорни (облигационни) задължения за предаване владението на недвижим имот.
Макар и на практика предмет на А да са най-често спорове, произтичащи от търговски отношения, А е допустим и по спорове, които произтичат от нетърговски отношения. Това важи както когато А е международен, така и когато е вътрешен (§ 131 II 1).
За допустимостта на А и на АС е без значение кой е страна по спора. Затова страни по АС могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Без значение е дали те имат качеството на търговец, или не (чл. 9, ал. 1 ГПК). Страна по спора могат да бъдат и държава и държавни учреждения, както наши, така и чужди (чл. 3 ЗМТА). С реформата от 17.IV.2001 г. забраната те да бъдат страна по вътрешни арбитражни дела бе отменена.
Споровете, които могат да бъдат предмет на АС, са арбитрируеми, а тези, които не могат да бъдат предмет на АС, са неарбитрируеми.
2. Арбитрируемостта на спора е особено важно условие за валидността на АС, а чрез него и за валидността на арбитражното решение. Според чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение по неарбитрируем спор подлежи на отмяна, независимо от основанието за неарбитриру-емостта (вж. § 145 II, т. 3).

II. АС под страх на недействителност трябва да бъде сключено в писмена форма (чл. 7, ал. 2 ЗМТА; 56-71 II 141; ВАД 51-94, Сб. VII 154; ВАД 77-96, Сб. VIII 100; ВАД 83-97, Сб. IX 117; ВАД 10-99, Сб. IX 116). Тя се счита спазена не само когато съгласието за арбитраж е материализирано в документ, подписан от двете страни, но и когато насрещните волеизявления на предложение и приемане се съдържат в разменени писма, телеграми, телекси, факсове или други средства за съобщения, които, разбира се, трябва да бъдат писмени (МАД 161-92, Сб. VII 149). Иначе писмената форма не би била спазена. Тя ще бъде също така спазена, ако арбитражната клауза се съдържа в писмени общи условия, към които подписаният от двете страни договор препраща (чл. 16, ал. 1 ЗЗД). Вж. 52-65, Сб. I 176; 63-70 II 140; МАД 26-98, Сб. IX 119).
Според ал. 3 на чл. 7 ЗМТА, счита се, че е налице валидно АС и когато в отговор на предявен пред арбитражния съд иск ответникът писмено или с изявление, вписано в протокола за арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитражния съд (вж. за такива случаи 63-93 и 71-93; МАД 29-96, Сб. VIII 87) или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния съд (ВАД 77-93, Сб. VII158). В последния случай ответникът дава своето съгласие за сключване на АС мълчаливо чрез предприети от него процесуални действия по същество на делото (например писмен отговор, представяне на доказателства, писмена защита по делото), без да оспорва компетентността на арбитражния съд. Налице е АС, сключено пред арбитражния съд (МАД 66-95, Сб. VII 161; МАД 57-94, Сб. VII 164).
Неоспорването на компетентността на арбитражния съд трябва да се свърже с чл. 20, ал. 1 ЗМТА, който изисква оспорването на компетентността да бъде заявено от ответника най-късно с отговора на исковата молба (МАД 36-94, Сб. VII 169; МАД 1-94 Сб. VII 165; МАД 19-98 Сб. IX 123). Пропусне ли се този срок, оспорването на компетентността става недопустимо, освен ако се дължи на извинителна причина. Това изключение трябва да важи и при мълчаливо сключено АС съобразно чл. 7, ал. 3: то няма да се счита сключено чрез процесуални действия по съществото на делото, които ответникът е предприел, когато липсата или недействителността на АС са му били неизвестни по извинителни причини.