5. Обекти на закрила - според международните договори и според българския ЗАвтПСП


І. Обекти на закрила според БК.
Бернската конвенция закриля всички произведения в областта на литературата, науката и изкуството без оглед на начина и формата на изразяването им. Определение на закриляните произведения е дадено в чл. 2, ал. 1 и според него понятието „литературни и художествени произведения" обхваща всички творби в областта на литературата, науката и изкуството. Въпреки че в Бернската конвенция не са посочени научните произведения, те също попадат сред обектите на закрила. Посочването на различни категории произведения не е изчерпателно. Въпреки това правото на закрила, което предвижда БК, се ограничава до това изброяване. Автор от съюзна държава не може да търси закрила за нова категория произведения, невключени в това изброяване, освен на основание на принципа на националното третиране, т.е. тогава, когато националното законодателство предвижда такава закрила.
Закрила се предоставя и за произведения, които не са „оригинални": преводи, преработки, музикални аранжировки и други обработки на произведения на литературата и на изкуствата Същото важи и за сборници (енциклопедии, антологии), които представляват творчески произведения поради подбора и подредбата на отделните произведения, включени в тях. Това означава, че държавите се задължават да предоставят закрила В споразумението за свързаните с търговията права върху интелектуалната собственост - ТРИПС, е предвидено, че по отношение на обектите на АП ще се прилагат разпоредбите на БК
.
II. Обекти на закрила според българското АП.
1. ЗАвтПСП определя обектите на АП на глава II. Обект на АП е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и каквато и да е обективна форма - чл.3, ал.1.
ЗАвтПСП не съдържа определение на понятието "произведение". В правната теория са предлагани различни определения, сред които най-разпространеното е следното: произведението е съвкупност от идеи, мисли и образи, които в резултат от творческата дейност на автора са изразени в достъпна за възприемане с човешките органи за възприятие конкретна форма, която дава възможност за възпроизвеждане.
Обектът на АП трябва да притежава едновременно три признака:
1) Да е резултат от творческа дейност. Създаденото произведение трябва да е индивидуално или оригинално, ново.   Творческият елемент може да се отнася както до формата така и до съдържанието на произведението.
2) Да е изразен по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този смисъл под понятието „форма" се разбира „всяко външно изразяване на мисли, идеи, образи, по начин да могат да се възприемат от други лица".
З) Да е произведение на литературата, изкуството и науката.
ЗАвтПСП предвижда закрила за произведенията на литературата, изкуството и науката независимо от техните качества, обем и предназначение. Що се отнася до научните произведения като обект на авторското право, важно е да се има предвид, че това, което се закриля в тях, е не научното съдържание, а неговата литературна форма на изразяване.
2. Закриляни произведения. Законът дава примерно изброяване на обектите в девет групи:
1) Литературни произведения, включително и произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърните програми. Всяко словесно произведение, независимо от неговата форма, е литературно произведение. Законодателят е уточнил, че произведенията на научната и техни-ческата литература и на публицистиката също са литературни произведения.
Самото литературно произведение може да бъде изразено в устна (публично произнесено или изпълнена), писмена или друга обективна форма.
А) Речи, отчети, пледоарии, проповеди и други устни произведения.
Б) Писма, дневници, бележки от личен характер. Закрилата на тези обекти обаче има различни аспекти: могат да бъдат публикувани само със съгласието на автора; те имат частен характер и засягат личния живот и личната неприкосновеност на гражданите. Съгласно чл. 32 от Конституцията, личният живот на гражданите е неприкосновен. Тайната на документите с личен характер се запазва независимо от това доколко са ценни съдържащите се в тях сведения. Затова е необходимо съгласието на техните автори. Правото на собственост върху писмените произведения, които съдържат сведения за личния живот и за личните отношения на гражданите е друг основен проблем. Собственик на вещта - например писмо, е лицето, до което то е изпратено. В тези случаи отговорността за разпространение на сведения от частен характер следва да се носи от лицата, които са предложили съответния документ за продан.
В) Интервюта, дискусии.
Г) Компютърните програми. Дълго време те не се ползваха с никаква закрила в нашата страна. Под влияние на хармонизираното АП на ЕС за тях нашият закон предвижда закрила като за литературни произведения.
2) Музикални произведения.
Музикалните произведения са посочени като отделен обект на АП. Мелодията, ритъмът и хармонията са характеризиращи признаци на музикалното произведение. Мелодията е благозвучна последователност от тонове, ритъмът е отношение между тоновете по продължителност, а хармонията - едновременно звучене на различни тонове.
3) Сценични произведения - драматични, пантомимични, хореографски. Пантомимичните и хореографските произведения са самостоятелен обект на АП, отделно от либретото и музиката.
4) Филми и други аудио-визуални произведения.
Филмът е синтетично произведение. Той включва различни други произведения - драматично, музикално, художествено. Обект на АП е всеки филм без оглед на съдържанието и предназначението му. За създаване на филм е необходим на първо място сценарий. Той може да бъде самостоятелно литературно произведение или негова преработка. Законът съдържа редица отделни разпоредби за носителите на авторски права върху аудиовизуални произведения.
5) Произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна, народните художествени занаяти. Традиционно сред основните видове изобразително изкуство се сочат живописта, графиката и скулптурата. Законът сочи произведенията на приложното изкуство като отделен обект на АП
Дизайнът заема особено място сред обектите на закрила. Понятието „дизайн", използвано от закона, може да бъде преведено най-просто със синонима оформление.
Народните художествени занаяти. Спорен е въпросът дали могат да бъдат обект на закрила предметите, изработвани от майсторите на народни художествени занаяти, особено като се има предвид, че в друга своя разпоредба ЗАвтПСП изрично обявява, че фолклорните творби не са обект на авторското право (чл. 4, т. 3). Разработваните от майсторите на тези занаяти обекти да бъдат закриляни само доколкото те са индивидуализирани и е налице момент на творчество.
6) Произведения на архитектурата. ЗАвтПСП дава определение в Допълнителните разпоредби на понятието произведение на архитектурата по следния начин: „сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1. Произведенията на вътрешната архитектура се закрилят само ако имат „траен характер". Според т. 8 от чл. 3, ал. 2 „проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата", са обект на авторскоправна закрила.
7) Фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.
8) Проекти, карти, схеми, планове и др., отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.
9) Графично оформление на печатно издание. Състои се от два компонента - илюстрация и графично оформление.
10) Производни произведения като обекти на АП.
а) Преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби. Преводът е изменение на езика, на който е създадено едно произведение. Превод се нарича новото произведение, което се създава в резултат на преводаческата дейност и може да се извърши само с разрешение на автора на оригиналното произведение.
Преработките биват различни видове. Адаптацията е такава преработка, която изменя формата или изразните средства, но се запазват основните черти на произведението. В резултат на адаптацията се създава нов обект на авторското право и може да бъде извършвана само със съгласието на автора.
б) Аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби.
в) периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали
3. Произведения, изключени от закрила:
1) Нормативните индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи. Смисълът да бъдат изключвани е целта на тези актове. Те са предназначени да бъдат ползвани от широк кръг граждани, като регулират тяхното поведение. Въпреки че не са изрично посочени, към тази категория се отнасят актовете на органите на съдебната власт.
2) Идеите и концепциите. Идеите могат да бъдат използвани от различни творци като материал за художествено пресъздаване.
3) Фолклорните творби: народни приказки, песни, поговорки, гатанки, шевици, носии, танци и пр.
4) Новините, фактите, сведенията и данните от различен характер, които трябва да бъдат общодостъпни поради принципа на свободата на информацията, също са извадени от кръга на обектите.
4. Условия за закрила.
А. Формални изисквания. В допълнителните разпоредби към закона § 1, ал. 1 предвижда, че носителят на АП, както и лице, на което е отстъпено изключителното право за използване на произведение, закриляно от този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите на произведението буква „с", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на разгласяването. Това обаче е една възможност за носителя на авторското право, не и задължение.
Началният момент за възникване на АП се свързва с приключването на действията по създаване на произведението.
Б) Материални изисквания. За да се предоставя авторскоправна закрила, трябва да има произведение, което трябва да е обективно. Четири различни аспекта на „представянето" на едно произведение могат да бъдат различавани:
1) произведението - както е „заченато" в съзнанието на създателя си;
2) оформянето на произведението чрез звуци, образи, цветове в съзнанието на твореца;
3) представянето на така оформеното в съзнанието на твореца произведение чрез знаци (например в графична или в електронна форма, в ръкопис), чрез електронни образи и т. н., благодарение на които то може да бъде възприето,
(4) материалната основа, на която са изразени представените знаци - хартията, платното, върху което е нарисувано произведението на живописта и т. н.
В АП се прави разграничение между произведението в нематериален израз и произведението в материален израз. Всъщност налице са два обекта на собственост - собствеността върху произведението и собствеността върху материалния носител, върху който се намира произведението.