4. Арбитражно споразумение. Същност и видове

I. Арбитражно споразумение.
1. Арбитражното споразумение (АС) е договор за арбитраж (А). С него страните по договора възлагат на А (институционен или ад хок) всички или някои от споровете, които могат да възникнат или са вече възникнали между тях относно определено договорно или извъндого-ворно частноправно имуществено правоотношение, което може да бъде предмет на А (чл. 9, ал. 1 и чл. 7 ЗМТА).
АС е централният институт на А. Той е негово начало и основа, източник на правораздавателното правомощие на арбитрите и на силата на арбитражното решение, защото е условие за неговата валидност. Когато не се задоволява да възложи спора на А, а обхваща и неговата уредба, то е неин източник в пределите на позволената от закона договорна свобода в областта на А (§ 130 V 2). Несъобразяването с правилата за А, уговорени с АС, опорочава арбитражното решение и е основание за неговата отмяна (чл. 47, т. 6 ЗМТА и § 145 II 1 „е").
От тази зависимост на А от АС произтича неговото изключително значение за конкретния А. Ето защо е желателно АС да бъде „скроено" съобразно особеностите и изискванията на спора или споровете, до които се отнася. От тях зависи къде да бъде мястото на А, дали той да бъде институционен или ад хок, дали арбитражният съд да бъде едноличен или колегиален, нуждае ли се възнамеряваният А от уговорени от страните особени правила и т. н. Върху това факултативно и максимално детайлно съдър-жание на АС трябва да се настои, защото често значението на АС за успешното развитие на А се подценява.
2. От това факултативно и максимално възможно съдържание на АС трябва да се различава минимално необходимото му съдържание. То се изчерпва с взаимно съгласие на страните по определен спор той да бъде решен от А. Спорът може да бъде вече възникнал или бъдещ (евентуален). И в двете хипотези той се конкретизира в АС с правоотношението, от което е възникнал или по повод на което може да възникне (чл. 7, ал. 1 ЗМТА).
Правоотношението може да бъде договорно (на практика най-честите случаи) или извън-договорно (например непозволено увреждане или неоснователно обогатяване).
Няма да бъде валидно АС, според което споровете по всички договори, подлежащи на сключване между страните, се възлагат на А. С изискването правоотношението да е определено, чл. 7, ал. 1 ЗМТА предпазва страните срещу риска от АС, при което не е било възможно сериозно да се прецени дали е било оправдано да се възложи на А съответен спор.
Когато АС предвижда А. но нс възлага спора на посочена в АС арбитражна институция, то е винаги АС за А ал хок. Възлагането на спори ни институционен А изисква ди бъде непременно посочена предпочетената от страните арбитражна институция (128-73, Сб. II 144; ВАД 8-95, Сб. VII187; опр. МАД 79-93, Сб. VII, 166). Чрез белезите, посочени в АС, тя трябва да може да бъде индивидуализирана (така например няма съмнение, че страните са имали предвид АС при БТПП, когато в АС са го неточно обозначили като „арбитражна комисия при БТПП" - вж. МАД 26-94, Сб. VIII, 152 или „международна арбитражна комисия при търговската камара в София" - вж. МАД 32-92, Сб. VII 155, ВАД 57-93, Сб. VII 148; МАД 14-96, Сб. VIII 80). Ако това не е възможно, АС ще бъде недействително, а не се превръща в АС за А ад хок, защото воля за А ад хок няма. То ще бъде недействително и когато институция с посочените в АС белези не съществува или е престанала да съществува (например Арбитражният съд при Търговската палата на ГДР след обединяване на Германия).
АС може да възложи спора алтернативно по избор на ищеца на две или повече арбитражни институции или пък на А и на посочен в АС държавен съд (ВАД 5-95, Сб. VII 153; ВАД 66-96, Сб. VIII 88; ВАД 12-96, Сб. VIII 86).
3. АС, бидейки договор, подлежи на тълкуване съобразно правилата за тълкуване на договорите (чл. 20 ЗЗД). Разширителното тълкуване обаче крие опасности: ако то не бъде споделено от държавния съд при иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА (§ 145 II 1 т. 2), това решение ще бъде отменено. Затова е разумно разширителното тълкуване да се избягва (така: 63-70 II 140; 128-73 II 144; ВАД 27-94, Сб. VII 194; ВАД 8-95, Сб. VII 187; МАД 79-95, Сб. VIII 85; ВАД 11-96, Сб. VIII 12; опр. ВАД 10-99, Сб. IX 116; опр. МАД 26-98, Сб. IX 119).

II. В сравнение с договорите на материалното право, АС е един процесуален договор, защото неговите правни последици са процесуални (§ 135). АС е поради това едновременно институт на материалното и на процесуалното право.
В качеството му на договор АС трябва да отговаря на изискванията за валидност на договорите (дееспособност на страните по АС; воля неопорочена от специфичните за правните сделки пороци като например грешка или измама; позволен от закона предмет - АС за разрешаване на спорове, възникнали от договори, забранени от ЗЗК, ще бъде нищожно; опр. МАД 21-98, Сб. IX, 118). Същевременно обаче АС трябва да отговаря на изискванията за валидност, предписани от процесуалния закон. На челно място между тях стоят изискванията за арбитрируемост на спора и за писмена форма на АС (вж. § 134).
Като всеки договор, АС може да бъде сключено под срок или условие. При отлагателен срок или условие то не встъпва в сила, докато срокът не е изтекъл или събитието не се е сбъднало. При прекратителен срок или условие то губи силата си след изтичане на срока или при сбъдване на прекратителното условие (40-72 II 142).

III. Както видяхме, АС лежи в основата на А. Затова то е подчинено на същия закон, на който е подчинен А, а именно законът по мястото (седалището) на А (68-69 и 56-71, Сб. II 139). Вътрешният А е винаги подчинен на този закон. При него избор на друг закон не е допустим (§ 131 II 2).
Напротив, според чл. V, ал. 1, б. „б" на Нюйоркската конвенция (§ 130 VI 3) и чл. 47, т. 2 ЗМТА, когато А е международен, АС може да бъде подчинено от страните на избран от тях закон, различен от този, следващ от мястото на А.
Изберат ли страните друг закон, различен от закона по мястото на А, два закона ще се окажат меродавни за А в неговата цялост: за АС - избраният закон, а по всички други въпроси на А - законът по неговото място, който не може да бъде дерогиран чрез избор на друг закон (§ 130 II).
Избраният за АС закон ще бъде обикновено законът, на който е подчинен матери-алноправният договор, в който АС е включено като негова клауза. В тази хипотеза качеството на АС да бъде договор отново се проявява.

IV. Според чл. 7, ал. 1 ЗМТА, АС може да се отнася или до вече възникнал, или до още невъзникнал (бъдещ) спор, който обаче може да възникне между страните по едно определено частноправно имуществено отношение.
АС относно бъдещ спор или спорове се нарича още арбитражна клауза, защото се включва в материално-правния договор като една от неговите уговорки (клаузи) - ВАД 31-97, Сб. VIII 82.
Арбитражната клауза е една гаранция за изпълнение на договора, защото организира отнапред разрешаването на евентуалните спорове по начин, който страните считат за по-ефикасен в сравнение с държавното правосъдие (§ 130 IV).
Арбитражната клауза, понеже е включена в материалноправния договор, се отнася до спорове, произтичащи от договорни отношения. Напротив, АС за вече възникнал спор може да има за предмет и спор относно извъндоговорно правоотношение. И за двата вида АС и основания на тях А обаче нашето право съобразно съвременните тенденции предвижда еднакъв правен режим.

V. Включването на АС като клауза на материално-правния договор поставя на практика остро въпроса: е ли АС самостоятелно и независимо от материално-правния договор.
На този въпрос положителен отговор дава чл. 19, ал. 2 ЗМТА (88-72 II 14, ВАД 50-97, Сб. VIII 92; опр. МАД 21-98, Сб. IX 118; ВАД 25-98, Сб. IX 122).
Той следва от посочената разлика между двата договора. Поради нея е възможно АС да е валидно и още в сила, макар че материалноправният договор е недействителен или вече прекратен. Затова въз основа на АС арбитражният съд може да се произнесе и по спор, че материалноправният договор, в който то е включено като негова клауза, е недействителен или пък вече прекратен. Самостоятелността на АС стабилизира компетентността на арбитражния съд и силата на неговото решение.
Разбира се, възможно е и двата договора да бъдат засегнати от едни и същи пороци (например подписът на материалноправния договор, в който АС е включено, е подправен; лицето, което е сключило договора и съдържащото се в него АС, не е разполагало с представителна власт (опр. МАД 21-98, Сб. IX 118) и т. н.. От друга страна, самостоятелността на АС не би следвало да се пресилва. Потвърждаването на материалноправния договор чрез неговото изпълнение (чл. 35, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД) би следвало да се тълкува като потвърждаване и на съдържащото се в него АС (ВАД 42-97, Сб. VIII 91).

VI. Контрол върху съществуването и валидността на АС упражняват по различен повод и време различни органи: държавният съд - по повод: отвод за А (чл. 8 ЗМТА, § 135 I), назначаване на арбитър (§ 137 III 1) и иск за отмяна на арбитражно решение (чл. 47 ЗМТА и § 145); назначаващият орган по повод образуване на арбитражния съд (§ 137 III); институционният А - по повод приемане на исковата молба (чл. 7 ПрАС при БТПП); арбитражният съд по повод проверка на собствената си компетентност (§ 135 III).
VII. АС се прекратява: а) на основания, присъщи на всеки договор (отмяна по взаимно съгласие на страните; изтичане на срока, за който е сключено; сбъдване на прекратително условие; изпълнение чрез разрешаване на спора било с арбитражно решение или със спогодба; невъзможност за изпълнение поради смърт или неспособност на арбитъра, посочен в АС; или б) на основания, присъщи на АС (непредявяване на отвод пред държавния съд въз основа на АС - § 135 I 1; прекратяване на арбитражното дело - § 141 III).