4. Универсална конвенция за авторско право. Особености на англо-американското и континенталното разбиране за авторско право

І. Универсална конвенция за авторското право. Създаване и развитие на Универсалната конвенция за АП.
1. Причина за създаването на Универсалната конвенция (УК) за АП след ВСВ бе обстоятелството, че не всички държави можеха да отговорят на изискванията на Бернската конвенция и да се присъединят към нея. А това бяха държавите, в които според изискванията на вътрешното им законодателство бе нужно изпълняването на определени формалности за възникването и осъществяването на авторскоправна закрила - такива бяха САЩ и някои други държави от Американския континент.
Универсалната конвенция бе изработена под егидата на ЮНЕСКО в началото на 50-те години. Целта на създаването на УК бе тя „да установи режим за закрила на авторски права”, пригоден за всички нации.
Като основен подтик за създаването на УК трябва да бъде посочена икономическата необходимост на САЩ от предотвратяване на загубите на мощната книжна индустрия при износа на печатната им продукция. Причина за загубите бе, че произведенията, за пръв път публикувани в страната, не се ползваха от закрила извън нейните предели.
С УК (за разлика от БК) не се създава съюз на държавите-участнички, т. е. договорът няма институционно действие, каквото има Бернската конвенция. С Универсалната конвенция се установяват определени задължения за държавите-участнички, които те трябва да изпълняват в отношенията си с други държави-участнички.
2. Принципи. Основно задължение на държавите-членки според УК е, че всяка договаряща държава се задължава да вземе всички необходими мерки за осигуряване на достатъчна и действена закрила на правата на авторите и на всички носители на авторски права.
Съобразно с изискванията на националното си законодателство всяка държава-участничка в УК, има задължението да вземе нужните мерки, за да гарантира приложението на Конвенцията. Съгласно УК всяка държава към момента на ратифицирането или присъединяването си към нея трябва да е взела нужните мерки, с които да отговаря на условията.
Основният принцип, на който е изградена УК, както и Бернската, е принципът на националния режим. Съгласно УК публикуваните произведения на граждани на държави-участнички в такива държави, се ползват от закрилата, предоставяна от съответната държава на нейните собствени граждани. Принципът на националния режим, установен с УК, има много по-голямо значение в сравнение с принципа на националния режим, установен с Бернската конвенция. Причината за това се корени във факта, че УК не установява минимални права („конвенционен минимум”), произтичащи от самата конвенция, в този смисъл, в който те са закриляни от Бернската конвенция.
Изразеното желание в преамбюла на УК е да бъде осигурена закрилата на авторските права във всички страни. Преамбюлите на двете конвенции не пораждат договорни задължения за държавите-членки. По тях обаче може да се съди за мотивите относно включването на различни разпоредби за изясняване на отделни конвенционни разпоредби.
Въпреки изключителната важност на принципа на националното третиране, в УК са предвидени и изключения от него. Най-важно е изключението, че никоя договаряща държава не може да бъде задължена да предоставя по-продължителен срок за закрила от този, който се предоставя по отношение на съответно произведение в договаряща държава, в която то е публикувано за пръв път.
3. УК действа понастоящем в две редакции: от 1952 и от 1971 г. При колизия в нормите между Бернската конвенция и УК когато една държава е членка и на двете конвенции (каквато е и нашата държава), приоритет имат нормите на Бернската конвенция. Когато една държава е ратифицирала както УК от 1952 така и УК от 1971 год. и има несъответствие между нормите на едната и другата редакция приоритет има първата. Държава членка на УК/71 се оказва автоматично обвързана и от задълженията, произтичащи от текста от 1952 г. За отношенията на Република България с държавите-участнички в Универсалната конвенция действат и двата текста - както текстът от 1952 г. така и този от 1971 г.
4. Паралелно действие на УК и на Бернската конвенция. Основна цел при изработването на УК е да се осигури нейното ефективно действие, като същевременно да не бъдат засегнати правните режими, установени с други многостранни конвенции.
В процеса на създаване на УК се приема, че тя с нищо не засяга разпоредбите на Бернската конвенция и принадлежността към Бернския съюз. За да се гарантира това към УК се прилага Допълнителна декларация. Тя е неотделима част от УК по отношение на държавите-членки на БК към 1951 г. или ще се присъединят към нея впоследствие. В Допълнителната декларация е конкретизирано, че тя ще действа между държавите-членки на Международния съюз за закрила на литературни и художествени произведения, които са и участници в УК за авторско право.
Отношенията между страните, участнички само в един предходен договор, се регулират единствено от него. Обаче възможността за държавите, участващи в един предходен договор, да се обвържат и с един последващ договор, не е безусловна. Сключването на договор, в който участват държави, страни по предходен договор, е възможно, само ако тези последващи договори, сключвани между държавите от Бернския съюз, предоставят на авторите по-широки права от Бернската конвенция или да съдържат разпоредби, невлизащи в противоречие с Конвенцията.
Не може да бъде признато действието на УК между страните, присъединили се към Бернската конвенция преди евентуалното си присъединяване към УК. Недействителността на УК в отношенията между страните, обвързани от Бернската конвенция, се извлича от нарушаването на една общозадължителна норма на МП.
Условие за предоставяне на закрила според УК е изпълнението на определени формалности. УК установява, че независимо от изискванията, предявени по вътрешното законодателство на договарящите страни тези условия се смятат за изпълнени по отношение на всички закриляни от УК произведения, ако носят знака с указание за името на носителя на АП и годината на първата публикация. Поставянето на знака има значение само за произведения, публикувани за пръв път на територията на държава-членка, чиито автори не са граждани на тази държава.
Друго изискване, включено в този текст, е публикуването на всички екземпляри да е станало с разрешението на автора или на друг носител на АП.
Законът за конвенционна закрила се състои от три елемента: посоченият символ, името на носителя на авторското право и годината на публикация.
Името на лицето, което е придобило част от авторските правомощия (лицензополучателя), не трябва да бъде посочвано редом със знака; там трябва да бъде поставено името на лицензодателя. От друга страна, по някои национални системи АП е делимо и лицето, придобиващо изключителното право на публикуване на произведението във формата на книга, се смята за носител на АП.
Поставя се въпроса коя от тези две системи по-пълно отговаря на изискванията на УК за означаването на името на носителя на АП като един от трите елемента на знака за конвенционна закрила. Следва да се приема, че и двете системи са приложими.
На практика се процедира по следния начин: когато се отнася за отпечатани произведения, обикновено названието на издателството се появява в знака. Издателството се смята за носител на АП и в случаите на анонимни издания.
Що се отнася до годината, това винаги трябва да бъде годината на публикацията.
5. Срок за закрила според УК. Срокът на закрила според Универсалната конвенция е 25 години след смъртта на автора. При определянето му е взето предвид обстоятелството, че двете големи държави - САЩ и СССР, които не са участвали по време на създаването на УК и в Бернската конвенция, предвиждаща 50 години срок на закрила, са имали в законодателството си предвидени по-кратки срокове на закрила. Днес това съображение не е валидно - Руската федерация и САЩ ратифицираха Бернската конвенция и на практика Универсалната конвенция действа между много по-тесен кръг от държави.

ІІ. Особености на англо-американското и на континенталното разбиране за АП.
1. Според англо-американската система в авторското право се поставя ударение върху правото на собственост в икономическия смисъл на понятието; то се разглежда като право, което може да се прехвърли като цяло или частично без каквито и да било ограничения. В повечето случаи при тях се закриля не автора, а издателя или носителя на АП. Произведението се третира като обикновен продукт, който може да бъде изнесен на пазара. Законодателствата на тези страни не познават концепцията на сродните права, предоставяни нормално на продуценти и инвеститори в културната индустрия. Изключение се прави за правата на артистите-изпълнители. Организациите за колективно управление на права не са уредени специално.
2. Континенталната система на АП се основава на концепцията за естественото право и защитава централното място на автора в системата на закрила, предоставена от АП. Наред с твърде добре развитата защита на имуществените права на авторите, последните имат на разположение необходимите средства за защита на своите неимуществени права. Континенталният подход не може и не желае да отрича нито икономическото значение на съвременното АП е довело до едно по-ясно разграничение в цялата система на закрила.
3. Съвременното АП в континентална Европа е изградено от пет самостоятелни части (подсистеми), а именно:
1) материално авторско право;
2) договорно право в областта на авторското право;
3) сродни права;
4) организации за колективно управление;
5) защита на авторските права (гражданскоправни, наказателноправни и административно-правни средства за защита).