3. Поява и развитие на международноправната закрила на авторското право. Обща характеристика на Бернската конвенция.

І. Правата върху интелектуална собственост имат териториален характер. 
АП възникват и се закрилят въз основа на закона на определена държава. Поради това те могат да бъдат закриляни единствено в границите на действие на суверенитета на тази държава. С развитието на международния обмен през XIX в. се появява обективната необходимост да се търсят начини за осигуряване на закрилата на АП вън от държавата, чийто гражданин е авторът (или носителят на авторското право), или в която е публикувано произведението.
Първа стъпка в тази посока е сключването на двустранни договори за взаимна закрила на авторски права между европейските държави. Инициативата през миналия век принадлежи на Прусия, която между 1872 и 1829 г. подписва 32 договора с държавите от германската конфедерация „За обща закрила на правата на авторите". Тези договори, макар и продукт на особения вътрешно-германски ред, в специалната литература се разглеждат като поставящи началото на „международното договорно авторско право". Те са последвани от голям брой двустранни договори, сключени между европейските държави.

ІІ. Бернска конвенция за закрила на литературни и художествени произведения.
1. Създаване. Инициатори за създаване на многостранна конвенция за закрила на АП са били авторите на произведения на литературата и изкуството - членове на писателски сдружения, университетски преподаватели, изтъкнати юристи. Тяхната цел е била „създаване на универсален закон за интелектуалната собственост".
През 1858 г. на конгрес на литератори в Париж, председателстван от Виктор Юго, от видния френски юрист-международник Едуард Клюне е направено конкретно предложение за сключване на многостранна конвенция. През същата година е била образувана и първата професионална асоциация на автори - Международната литературна асоциация. В рамките именно на тази организация е изработен проект за конвенция. Той бил предаден на швейцарското правителство, което свикало конференция за обсъждането му през 1874 г. В нейната работа взели участие представители на 14 държави. Втора конференция била свикана през 1885 г., а на третата поредна конференция през 1886 г. представителите на 10 държави подписали в Берн Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения. В края на 1887 г. Конвенцията влязла в сила. Бернската конвенция създава съюз на държавите, участващи в нея.
2. Бернската конвенция от създаването й до ПСВ. Основната идея на Бернската конвенция е била заимствана от изпитаните вече в практиката двустранни договори, а именно: всички автори на публикувани произведения в една договаряща държава, независимо от тяхната националност, да бъдат приравнявани (асимилирани) в другите договарящи държави към собствените им граждани без изискване за спазване на каквито и да било формалности. А според езика на Конвенцията „асимилират се" произведения, произхождащи от държава, участничка в Бернската конвенция, към „национални произведения".
Още първоначалният текст на Бернската конвенция прави разлика между „публикувани" и „непубликувани произведения". През 1896 г. е уточнено, че „публикувани са произведенията, издадени в една от страните на Съюза". Според Конвенцията се закрилят всички произведения, публикувани в страните, членуващи в Бернския съюз, а за непубликуваните произведения се предоставя закрила, когато техните автори са граждани на една от държавите, членуващи в Бернския съюз.
В Бернската конвенция от 1886 г. са установени два основни принципа, които са останали неизменени при всички последващи редакции. Това са принципът на асимилацията и създаването на ius conventionis в тесен смисъл: система от правила, еднакво приложими към отношенията, уреждани от Конвенцията, без оглед на съдържанието на разпоредбите на вътрешното право на всяка от страните-членки.
Първоначалният текст на Бернската конвенция предвижда, че ползването на правото на закрила се поставя в зависимост от изпълняването на условията и формалностите, предписани от законодателството на държавата, от която „произхожда произведението". Следователно в страните-членки на Бернския съюз не може да се претендира за по-продължителен срок за закрила от този, предвиден в страната на произхода на произведението.
3. Характеристика на Бернската конвенция според текста от 1971 г. Основни принципи за предоставяне на конвенционна закрила.
А) Принцип на асимилацията. Основният принцип, закрепен в Конвенцията, е изравняването на положението на чужденците, които са носители на авторски права (имат се предвид както физически, така и юридически лица), с това на собствените граждани. Поради това приравняването на чужденците, които са носители на АП, към собствените граждани често се означава като принцип на асимилацията, предоставяне на национален режим, или като принцип на формалната взаимност.
Б) Принципът на формалната взаимност се заключава в това, че всеки от участниците в международния договор предоставя закрила на произведенията на автори от друга държава от Бернския съюз съгласно действащите принципи, приложими към собствените граждани, доколкото другата държава предоставя такава закрила за произведенията на гражданите на първата държава съгласно правилата, отнасящи се до нейните граждани.
Недостатъкът от приложението на принципа на асимилацията се изразява в поддържането на нееднакви равнища на предоставяне на закрила. За да бъдат избягнати неблагоприятните последици от стриктното приложение на принципа на асимилацията, Конвенцията въвежда определена минимална закрила на авторските права с императивен характер.
Една от значителните последици от установяването на принципа на асимилацията в Бернската конвенция е относно правното положение на оправомощените лица в други договарящи държави.

Въз основа на принципа на асимилацията носителят на авторски права от държава, участничка в Бернския съюз, би могъл да търси закрилата, предоставяна не само от гражданското законодателство, но и от други закони. Обикновено в наказателните закони се предвижда наказателноправна закрила за нарушаване на авторски права, както и административноправна защита, основавайки се на правния ред в страната, в която се търси закрила.
Друга възможна последица от принципа на асимилацията е възможността за свободно използване на произведението (със или без съгласието на автора) в предвидените от съответните нормативни актове случаи, както и даването на законова (принудителна) лицензия в страните, в които е установена такава възможност.
Принципът на асимилацията е закрепен в чл. 5 от Бернската конвенция. В други текстове също има позоваване на него - ал. 3 на чл. 6-bis, посветен на правната закрила на неимуществените права на авторите, и чл. 10- bis - санкцията, която трябва да бъде наложена за непосочване на източника при възпроизвеждане на актуални статии по икономически, политически или религиозни въпроси, се определя от законодателството на страната, в която се търси закрилата.
В Бернската конвенция са установени и изключения от принципа на асимилацията.
Два са основните случаи, при които категорично се изключва неговото приложение.
а) На първо място, с оглед на правата, които са пряко закриляни от Конвенцията. Те се наричат минимални права.
б) Второто съществено изключение от принципа на асимилацията в Бернската конвенция е предвидено с оглед на сравняването на сроковете на закрила в страната, в която се търси закрилата, и в страната на произхода на произведението. Съгласно чл. 7, ал. 8 във всички случаи срокът на закрила ще се определя от закона на държавата, в която тя се търси. Ако обаче законът на тази държава не постановява друго, този срок не ще надвишава срока, възприет в страната на произхода на произведението.
В) Принципът за минималната закрила според Бернската конвенция.

Конвенционният минимум, независим от закрилата, предоставяна от националните законодателства на страните, е въведен за пръв път на Конференцията в Берлин през 1908 г. Съгласно чл. 5 от Бернската конвенция за произведенията, закриляни от Конвенцията, авторите се ползват и от правата, специално предоставяни от нея.
Бернската конвенция няма за цел да установява закрила на правата на собствените граждани на страната, участничка в нея. Това е изцяло прерогатив на вътрешното законодателство на страната-членка. Но всяка страна е длъжна да осигурява минималната конвенционна закрила, установена от Конвенцията. Системата от правила, включени като „минимална закрила" в Бернската конвенция, се нарича още „право на чужденците.
Чуждите автори могат да се позовават на конвенционната закрила, осигурявана с материални норми, във всяка страна, присъединила се към Бернската конвенция, при положение че в законодателството на страната, в която се използва произведението, няма норми, съответстващи на нормите, включени в конвенционния минимум.