2. Видове арбитраж

Има различни видове арбитраж (А) съобразно тяхното устройство, страни и предмет на споровете, които те решават.
I. От гл. т. на устройство различаваме постоянни арбитражни институции и А ад хок (или инцидентен А). Исторически А е започнал като А ад хок. Арбитражните институции са по-късно явление, но на практика понастоящем тяхната роля в сферата на А далеч преобладава. Двете конвенции (Нюйоркска и Европейска - вж. § 130 VI 3) задължават участващите в тях държави да признават и двата вида А.
1. А е ад хок, когато се учредява само за разрешаване на спора или на споровете, посочени в арбитражното споразумение, така че след тяхното разрешаване той престава да съществува. Затова той се нарича още инцидентен А. Всякога, когато страните уговарят разрешаване на спора от А, но не го възлагат на арбитражна институция, налице е А ад хок (МАД 70-94, Сб. VII, 195).
2. За разлика от А ад хок, арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да й бъдат възложени в бъдеще. От тази гл. т. тя е постоянно действаща. Тя не решава сама споровете. Те се решават от арбитри, които действат от нейно име, като образуват по отделните дела едноличен или колегиален арбитражен съд. Тя е следователно недържавно (обществено) арбитражно учреждение, което администрира осъществяването на А по делата, възложени на институцията. Затова тя има органи (председател, президиум, секретариат и др.), както и правилник, според който се' образува арбитражен съд по конкретното дело и се разглеждат арбит-ражните дела. Правилникът не е нормативен акт. Неговата задължителна сила спрямо страните по спора се крепи на съгласието им да го възложат на институцията, а спрямо арбитрите - на съгласието им да пое-мат разрешаването на спора от името на институцията.
В света има много арбитражни институции. Техните наименования са различни: арбитражен съд (например АС при БТПП, Международен АС към Международната търговска палата в Париж), институт (например Германският арбитражен институт в Бон), център (например Арбитражният център при федералната търговска палата във Виена), арбитражна комисия (например в Русия). Постоянните арбитражни институции се учредяват обикновено към търговски палати или асоциации от арбитри (например Американската или Италианската арбитражни асоциации). Но те могат да бъдат учредени и към други организации (борси, сдружения на търговци от отделен бранш и т. н.).
С оглед на споровете, които приемат за разглеждане, постоянните арбитражни институции са: а) с обща компетентност (всякакви спорове с арбитрируем предмет) или специализирани (само за разрешаване на определена категория спорове: морски, борсови, по сделки със зърнени храни и т. н.); и б) закрити, разглеждащи само спорове между предприятия, членуващи в организацията, към която арбитражната институция е създадена, или открити - разглеждащи спорове без оглед на страните по тях (например АС при БТПП).
Арбитражната институция може да има листа от арбитри с препоръчителен или задължителен характер. Във втория случай арбитри по възложените на институцията дела могат да бъдат само лица, включени в листата.
Най-старата, утвърдена и световно използвана арбитражна институция е Между народният арбитражен съд към Международната търговска палата в Париж. По повс чето от неговите дела и двете страни са със седалище в други държави.
3. По силата на чл. 4 ЗМТА в България могат да действат както А ад хок, така и институционни А. Техният брой не е ограничен. Понастоящем действат три арбитражни институции - АС към БТПП, АС към Българската стопанска камара и Софийският арбитражен съд, който не е прикрепен към друга институция.
АС към БТПП е с най-дълъг опит. Той бе учреден още през 1953 г.
4. Напоследък в световен мащаб се наблюдава едно сближаване между институ-ционния и А ад хок. Умножават се арбитражни институции без листи за арбитри или с препоръчителен характер на листата, така че кръгът на специалистите, които могат да станат арбитри, става неограничен както при А ад хок. От своя страна чрез отпращане към правилника на определена арбитражна институция А ад хок става така предварително организиран, както е А, действащ от нейно име. Максимално сближаване се постига при т. нар. администриран или подслонен А ад хок, при който страните по спора и образуваният от тях арбитражен съд получават от определена арбитражна институция посочените в нейния правилник административни услуги. АС при БТПП е обявил своята готовност да администрира А ад хок (вж. специалния правилник на този съд за администриран от него А ад хок от 17.1.1989 г.).
5. ЗМТА важи както за институционния, така и за А ад хок, щом тяхното седалище е в България (§ 130 II). Макар ЗМТА да важи и за двата вида А, неговото значение, предвид диспозитивния характер на дадената от него уредба (§ 130 V), е за двата вида арбитраж различно.
За институционния А ще важат главно повелителните норми на ЗМТА (§ 130 V 1), тъй като много от диспозитивните му норми ще бъдат обикновено отклонени от правилника на този А. Спрямо А ад хок ЗМТА ще важи в неговата цялост, освен ако страните са уговорили изрично или чрез препращане (вж. по-горе т. 4) правила, отклоняващи се от диспозитивни норми на ЗМТА.
II. Според местожителството или седалището на страните А може да бъде международен или вътрешен (местен).
1. А се счита за международен, когато местожителството или седалището на поне една от страните е не в РБългария, а в друга държава (чл. 1, ал. 2 ЗМТА в редакция от 2.XI.1993 г.).
А ще бъде на още по-голямо основание международен, когато местожителството или седалището и на двете страни по спора е в друга държава, без оглед на това, дали и двете страни са с местожителство или седалище в две различни чужди държави, или в една и съща чужда държава. Решаващо е къде е седалището на страната, а не дали нейното предприятие е с чуждо участие или не. Затова А между предприятие със седалище у нас и предприятие със седалище в чужбина, но с българско капиталово участие (т. нар. българско задгранично дружество) е международен (128-73, Сб. II 144), а не вътрешен.
Този белег (поне една от страните по спора да е с местожителство или седалище в чужбина) е достатъчен, за да бъде А международен и за да важи за него режимът, който ЗМТА предвижда за международния, за разлика от вътрешния А.
Белегът, който чл. 1, ал. 2 ЗМТА прибавя, а именно спорът да е възникнал от външнотърговско отношение, е един остатък от периода, през които ЗМТА бе приет, когато в България само международният, и то търговски А бе допустим. На 7.VII.1992 г. обаче с изменението на чл. 9, ал. 1 и 2 ГПК А бе допуснат (с някои малки изключения -вж. § 134 I) по всички частноправни имуществени спорове независимо от това, дали те са възникнали от търговски или нетърговски отношения. За обсега на допустимост на А чл. 9, ал. 1 и 2 ГПК е основната норма, с оглед на която следва да се тълкува изискването на чл. 1, ал. 2 ЗМТА спорът да е възникнал от външнотърговско отношение. Не-заличаването му при реформата на ЗМТА от 2.XI.1993 г. се дължи на пропуск. Изводът е, че ЗМТА следва да се прилага и за нетърговски спорове (например спор между наше и чуждо предприятие по повод сблъскване на техни кораби). Иначе чл. 1, ал. 2. ЗМТА и чл. 9, ал. 1 и 2 ГПК биха се оказали в непримиримо противоречие, а А, който чл. 9, ал. 1 ГПК допуща и който ал. 2 на същия член счита за международен, би се оказал без правен режим, защото не би бил нито международен, нито вътрешен. Подобен резултат е абсолютно неприемлив. На практика обаче както международният, така и вътрешният А се използват почти изключително за разрешаване на търговски спорове. Този факт обяснява и заглавието на Закона-Модел на Унситрал.
Международният А е твърде важен фактор за развитие на външностопанските отношения. Без него ищецът би бил изправен пред нежелателната переспектива да предявява иска си пред държавния съд по местожителството на ответника, за когото този съд е национален и познат, докато за ищеца той е чужд й непознат, така че фактическото равенство на страните по спора се оказва нарушено. Затова, в сравнение с вътрешния А, международният А е по-необходим - едва ли не наложителен. Резултатът е, че на практика той е в ред държави (изключение Англия и САЩ) по-широко използван от вътрешния А. Така се обясняват международните усилия - особено тези на Унситрал (Комисия на ООН за международно търговско право) за хармонизиране и унификация на уредбата на международния търговски А, намерили израз в посочените в § 130 VI 3 международни актове, както и в Правилника на Унситрал за А, който страните по А ад хок могат да уговорят и който някои арбитражни институции обявяват за свой правилник (вж. чл. 3, ал. 2 ПрАС при БТПП). В ход е и приемането на Директиви на Унситрал за подготовка на разглеждането на арбитражни дела.
2. А е вътрешен, когато и двете страни по него са с местожителство или седалище в България (вж. § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМТА от 2.XI.1993 г.).
А е вътрешен и когато една от страните или и двете страни са предприятия с чуждестранно участие със седалище в РБългария.
За вътрешния А важи уредбата, дадена от ЗМТА, с някои изключения, отразяващи спецификата на международния спрямо вътрешния А. Те са изчерпателно посочени и техният брой бе намален при последната реформа на ЗМТА. Те ще бъдат разгледани на систематичното им място.
За окачествяване на А като международен или вътрешен е меродавен денят на сключване на арбитражното съглашение, защото то поражда А, чийто режим не е желателно да се променя по време на неговото осъществяване.
III. От гледна точка на предмет на възложения на А спор различаваме А по правни спорове и А по неправни спорове.
1. А по правни спорове е по предмет сходен с държавното гражданско правосъдие и затова представлява негов сурогат и алтернатива. Спорът е гражданскоправен, когато има за предмет едно твърдяно или отричано от ищеца гражданско или търговско правоотношение.
А е възникнал като договорен способ за разрешаване на правни спорове и понастоящем се използва почти изключително за решаване на такива спорове.
2. Напоследък (във връзка с дългосрочни договори за строителство, дирене на рудни, газови и нефтени находища и т. н.) започна да си пробива път А по неправни спорове. Касае се за спорове относно попълване на празнини в договора (неуредени от него въпроси, които са от решаващо значение за неговото изпълнение) или приспособяването му към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване, които съществено накърняват първоначално уговореното равновесие на насрещните права и задължения на страните.
Важна особеност и предимство на българската уредба на А е изричното предвиждане и уреждане на този нов вид А (вж. чл. 1, ал. 2 ЗМТА в редакция от 2.XI.1993 г.).
Тези спорове са неправни, защото никоя от страните по договора няма право спрямо другата страна да иска предварително определено от закона допълнение или изменение на договора. Предмет на тези спорове не е следователно едно признато от закона потестативно право. Спорът има не правен, а икономически характер: как е стопански оправдано да се уреди неуреденият от договора въпрос; как е стопански оправдано и наложително да се измени договорът, за да се приспособи към нововъзникнали обстоятелства?
А по неправни спорове е допустим както по международни, така и по вътрешни арбитражни дела (МАД 57-94, Сб. VII 157). Малко са правните системи, които подобно на нашата овластяват държавните съдилища с правомощие да разрешават такива спорове. У нас такава компетентност изрично им се признава с чл. 300 ТЗ (при непостига-не на съгласие относно уговорено допълване на договорите) и чл. 307 ТЗ (при стопанска непоносимост). Тези спорове страните могат да възложат и на А. Тъй като А е приз-нат сурогат на държавния съд, няма никакви съображения за неарбитрируемост на неп-равните спорове по вътрешен арбитраж, които са в разпоредителната власт на страните по тях. Параграф 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМТА от 2.XI.1993 г. изключва приложението на чл. 1, ал. 2 ЗМТА по вътрешен арбитраж не с оглед на неправните спорове, а предвид международния елемент на делото.
Решението по неправния спор не се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила. Неговите правни последици са материалноправни: включва се в договора нова уговорка, уреждаща неуредения въпрос или пък се изменя уговорка на договора, за да бъде той приспособен към нововъзникналите обстоятелства. Що се касае обаче до образуване на АС и до арбитражната процедура, спрямо А за неправни спорове се прилагат същите правила, които важат за А по правни спорове. Това важи и за реда, по който може да се атакува порочно решение на АС по неправен спор.
3. Дадената от нашето право уредба на А не обхваща разрешаването от трето лице на спорове относно факти (например т. нар. арбитраж относно качеството на доставена стока, на извършено строителство). В тия случаи сме пред ненаименован договор с присъщото на договорите действие, а не пред А по смисъла на ЗМТА.