31. Видове доказателствени средства: писмени доказателствени средства и веществени доказателствени средства

1. Доказателствени средства са обясненията на обвиняемия, обясненията на заподозрения, свидетелските показания, писмените доказателствени средства и веществените доказателствени средства.
Те се подразделят на три основни вида: гласни (обяснения и показания), писмени и веществени.

2. Обясненията на обвиняемия са изявления в процеса, посредством които се възпроизвеждат определени факти за обстоятелства от предмета на доказване.
а) По чл. 55 НПК обвиняемият има право да дава обяснения по обвинението, което означава изтъкване на аргументи, съображения, доводи в полза на своята защита, срещу повдигнатото спрямо него обвинение.
б) Обясненията на обвиняемия се дават устно и непосредствено пред ръководно-решаващия орган.
в) От съдържателна страна, обясненията на обвиняемия могат да бъдат самопризнания и отговор.
г) В рамките на един висящ наказателен процес обвиняемият (всеки обвиняем по делото) може да бъде многократно разпитван и да дава обяснения.

3. Свидетелските показания са изявления, посредством които свидетелите възпроизвеждат интересуващи процеса факти. Със свидетелски показания могат да се установят всички обстоятелства от предмета на доказване. На наказателния процес са непознати ограниченията на чл. 133 ГПК в тази насока.
Процесуален статут на свидетеля. Свидетелите са физически лица, субекти на наказателно-процесуални отношения, извън кръга на субектите на процеса. Те не осъществяват основна процесуална функция. Процесуалната им роля се ограничава до това — да дават показания относно своите непосредствени възприятия, с което се подпомага разкриването на обективната истина по делото:
- защита на свидетеля (чл. 123 НПК). Когато са налице достатъчно основания (достатъчно доказателства) да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, то органът на досъдебното производство, съдията — докладчик или съдът взема мерки за защита по отношение на посочените лица.

4. Защитните мерки, които се предприемат са: запазване в тайна самоличността на свидетеля и осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР.
- задължения на свидетеля (чл. 129 НПК): редовно призован да се яви пред съответния ръководно-решаващ орган, да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
- права на свидетеля (чл. 122 НПК): да си служи с бележки за цифри, дати и др., които се намират у него и се отнасят до неговите показания, да получи възнаграждение за загубения работен ден, да му бъдат заплатени направените разноски и да иска отмяна на актовете, които накърняват негови права и законни интереси.
Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност (чл. 122, ал. 2 НПК).