29. Договорите на СОИС за авторско право и за изпълненията и звукозаписите от 1996 г.

През септември 1996 г. Секретариатът на СОИС издаде така наречените „основни предложения" за конкретни разпоредби в планираните три договора, третиращи авторското право, правата на продуценти на звукозаписи и изпълнителите, както и отделен договор, с който се създава закрила на бази данни. Именно тези основни предложения представляваха основата за преговори на свиканата през декември 1996 г. Дипломатическа конференция в Женева.
Конференцията завърши на 20 декември 1996 г. с приемането на два нови договора - така наречените Договор на СОИС за авторското право и Договор на СОИС относно изпълненията и звукозаписите.

І. Договорът на СОИС за авторското право.
В Преамбюла се подчертава, че държавите признават необходимостта да въведат нова международноправна уредба и да изяснят тълкуването на някои съществуващи норми с цел да осигурят адекватни разрешения на проблемите, поставяни от новото икономическо, социално, културно и технологично развитие.
Член 1 конкретизира, че новият договор е специален по смисъла на чл. 20 от БК и нито една от разпоредбите в Договора няма да дерогира задълженията, поети от държавите-членки на БК.
Член 2 - идеите не се закрилят като обекти на интелектуална собственост.
Член 3 - предвижда договарящите държави да прилагат разпоредбите на БК с оглед на закрилата, предвидена от новия договор.
Член 4 от Договора определя компютърните програми, които се закрилят като литературни произведения по смисъла на БК. Той съответства на директивите на Европейската общност и на чл. 10 от Споразумението ТРИПС.
Член 6 е посветен на правото на разпространение. Докато ал. 1 на чл. 6 показва, че авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават разгласяването на оригинала и на екземпляри от техните произведения посредством продажба или друго прехвърляне на собственост, ал. 2 уточнява, че договарящите държави ще имат свободата да определят условията, при които става изчерпването на права след първата продажба на оригинала или на екземпляра на произведението с разрешението на автора.
Член 7 от Договора третира правото за отдаване под наем.
Член 8 предоставя на авторите изключителното право да разрешават всякакво разгласяване на техните произведения, по жица или безжичен път, включително разгласяването на произведенията им по такъв начин, че неопределен кръг от лица да имат достъп до тези произведения от място и по време, индивидуално избрани от тях.
Член 9 от Договора третира срока на закрила на фотографиите по отношение на фотографските произведения договарящите държави няма да прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 4 от БК. Така новият текст подчинява фотографските произведения на правилата относно срока на закрила, които са общи по БК (50 години след смъртта на автора). Договорът на СОИС за АП не възприема разпоредбите на Директивата на ЕО от 23 октомври 1993 г. за срока на закрила.
В Член 10 от Договора се казва, че изключенията и ограниченията на имуществените права трябва да бъдат в границите, установени от Бернската конвенция.
Член 11 предвижда определени задължения относно „техническите средства за защита". Това са мерките, предприети от авторите да предотвратят или ограничат действия на трети лица, които биха нарушили техните права. Чл. 11 задължава договарящите държави да предприемат наказателни мерки срещу лицата, извършващи такива действия.
Член 12 от Договора се отнася до информацията в електронна форма. Договарящите държави са длъжни да предвидят санкции срещу всеки, който премества или изменя информация без разрешение
Член 14 съдържа разпоредби относно прилагането на предвидените права. Той по същество възпроизвежда БК.
В следващите текстове са включени разпоредби с административен характер. Изискват се тридесет ратификации за влизане в сила на Договора.
Според чл.22 не се допускат резерви към новия договор за авторско право на СОИС.

ІІ. Договорът на СОИС за изпълненията и звукозаписите
Този договор гарантира за продуцентите на звукозаписи и изпълнителите паралелни изключителни права, които са аналогични на разпоредбите на Договора на СОИС за авторското право. Това са правото на разпространение, отдаване под наем и осигуряване на достъп, както и относно ограниченията на правата.
Това е първият договор, който гарантира изключителни права върху записани и незаписани изпълнения. Също така за пръв път на международно равнище се предоставят неимуществени права на изпълнителите, които са сходни с правата, предвидени в БК.
По отношение на техническите средства за защита този договор включва разпоредби, сходни с разпоредбите на Договора за авторското право.
Поради икономически съображения задължението за предоставяне на национален режим е било ограничено до изключителните права, които са предоставени съгласно този договор и до правото на възнаграждение за излъчване и разгласяване на произведенията.

ІІІ. Сравнителен анализ на разпоредбите на двата договора
1. Принцип на националния режим
Задължението за предоставяне на национален режим е основен принцип на всички международни конвенции. Националният режим е закрепен в БК, в Римската конвенция и в и в Споразумението ТРИПС.
Договорът на СОИС за АП не съдържа изрична норма относно националния режим. Прилага се закрилата предвидена от БК. Договарящите държави-участнички в Договора за авторско право на СОИС трябва да предоставят на своите автори национален режим във връзка с правата, специално предвидени в този договор, както и във връзка с правата, които техните закони предоставят в момента или ще предоставят в бъдеще на техните граждани.
Вторият договор - Договорът на СОИС за изпълненията и звукозаписите, съдържа изрична норма за националното третиране в чл. 4. Той следва образеца на Римската конвенция и на Споразумението ТРИПС, като ограничава задължението за предоставяне на национален режим до „правата, специално предоставени в този договор", така че той не намира приложение за други права, съдържащи се в националните законодателства.
2. Отсъствие на формалности
Според двата приети договора правата се закрилят без да се изисква изпълнението на каквито и да било формалности.
3. Привръзки
Както Договорът за АП, така и Договорът за изпълненията и звукозаписите, вместо да включват нови критерии за закрила в сравнение с БК и Римската конвенция, използват критериите за предоставяне на закрила, така както са определени от двете многостранни конвенции. И двата нови договора използват привръзката „място на първата публикация".
4. Правото на възпроизвеждане
Договорът на СОИС за АП не съдържа отделна разпоредба за правото на възпроизвеждане, той препраща към БК. Договорът на СОИС за изпълненията и звукозаписите включва изключително право на възпроизвеждане за изпълнителите (чл. 7) и за продуцентите на звукозаписи (чл. 11). Текстът е редактиран по образеца на чл. 9 от Бернската конвенция и следователно има приоритет пред съответната разпоредба в Римската конвенция или в Споразумението ТРИПС.
5. Правото на разпространение
И двата нови договора съдържат изключителното право на разпространение, по-специално правото да се разрешава или забранява разпространяването на записани екземпляри като движими вещи.
6. Право на отдаване под наем
Чл. 7 от Договора на СОИС за АП пояснява, че авторите на всички видове произведения, включени в звукозаписите, трябва да имат изключителното право за отдаване под наем, ако имат каквито и да било права по отношение на звукозаписите си съобразно с правото на съответната договаряща държава.
По сходен начин разпоредбите за изключителното право за отдаване под наем, с което разполагат изпълнителите и производителите на звукозаписи бяха съгласувани със съществуващото Споразумение ТРИПС.
7. Правото на разгласяване на произведение (осигуряване на достъп на неограничен кръг лица).
Едно от най-големите достижения на Договора за авторско право на СОИС е чл. 8, който изрично въвежда в рамките на широкото право на разгласяване на произведенията правото за предаване on line. Първата част на чл. 8 предвижда общото право на разгласяване на произведението в традиционния смисъл на думата за всички автори, докато втората част покрива интерактивните случаи.
8. Ограничения и изключения
Член 10 от Договора за АП на СОИС и чл.16 от Договора за изпълнители и звукозаписи на СОИС третират въпросите, свързани с ограниченията и изключенията във връзка със закрилата на правата на авторите, съответно на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи. За разлика от Бернската конвенция или Римската конвенция, нито Договорът на СОИС за авторското право, нито Договорът на СОИС за изпълненията и звукозаписите посочва специфични видове на разрешено, допустимо, свободно използване. Новите договори включват един общ принцип: договарящите държави могат да установят ограничения и изключения по отношение на правата, предоставени от договорите, ако те са ограничени до някои специални случаи, които не пречат на нормалното използване на произведението и не увреждат законните интереси на носителите на права.
9. Технически средства за защита
Всеки от новите договори установява определени задължения относно технологическите мерки и електронните права. Подобни разпоредби не е имало преди в международни конвенции в областта на интелектуалната собственост. Тяхното включване в новите договори отразява все по-нарастващата важна роля на техническите средства за защита, идентифициране и контролиране на използването на произведения, звукозаписи и записани произведения в електронна форма.
Член 12 от Договора на СОИС за АП и чл. 19 от Договора на СОИС за изпълнители и звукозаписи третират задължението на договарящите се страни да осигуряват адекватни и ефективни правни мерки срещу премахването или промяната на електронната защита на информацията. Тези разпоредби отразяват общо съгласие за необходимостта да се закрилят определени видове информация, съдържащи се в произведението или материала с цел да се гарантира сигурност за тяхното идентифициране и проследяване в откритите дигитални мрежи.
11. Прилагане на разпоредбите на договорите
Член 14 от Договора на СОИС за авторското право или чл. 23 от Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите разглеждат въпроса за прилагането на договорите относно правата на автори, изпълнители и продуценти на звукозаписи. Те изискват договарящите държави да възприемат в съответствие със своите правни системи необходимите мерки, за да осигурят прилагането на договорите и установяват задължението да се гарантира, че в техните закони са включени процедури за прилагане, така че да има възможност за ефективно действие срещу всеки акт на нарушаване на правата, предвидени от договорите.