28. Директиви хармонизиращи авторското право в ЕС.

І. Директива на Европейската общност за правната закрила на компютърните програми.
Сред основните съображения, довели до приемането на Директивата на първо място е посочено съображението, че компютърните програми не са ясно защитени във всички държави, членуващи в ЕО.
1. Съдържание на Директивата. Директивата се състои от 10 члена. На първо място се определя обектът на закрила. Чл. 1 задължава държавите-членки да закрилят компютърните програми като литературни произведения по смисъла на БК за закрила на литературни и художествени произведения. За целите на Директивата понятието “компютърна програма" ще включва и подготвителния материал за създаване на програмата.
Закрилата в съответствие с Директивата ще се предоставя на компютърна програма, която е изразена в каквато и да е форма. Според Директивата обаче идеите и принципите не се закрилят.
Ал. 3 разпорежда, че компютърната програма ще бъде закриляна, ако е оригинална, в смисъл че е интелектуално произведение на нейния автор. Никакви други критерии не следва да бъдат прилагани, за да се определя дали трябва да бъде закриляна програмата.
Чл. 2 на Директивата е посветен на въпроса за авторството върху компютърни програми. Автор е физическо лице или група от физически лица, създали програмата, или, когато законодателството на държавата допуска това юридическото лице, което е определено по закон като носител на права. Когато обаче компютърната програма е създадена от служител в изпълнение на негови задължения по трудов договор или под ръководството на работодателя, тогава единствено работодателят може да упражнява всички имуществени права, свързани с програмата, освен ако с договор не е уговорено друго.
Според чл. 4 изключителните права на автора или на друг носител на АП се свеждат до това да извършва или да разрешава извършването на следното:
1) постоянно или временно възпроизвеждане на компютърни програми с каквито и да било средства и в каквато и да било форма частично или изцяло. Всички действия, свързани с използването на компютърните програми в мрежа, също са обект на разрешение от носителя на права;
2) превод, адаптиране, подреждане и всяка друга промяна на една компютърна програма;
3) всяка форма на разпространение, включително даване под наем на оригиналната компютърна програма или на екземпляри от нея. Първата продажба в рамките на Общността на екземпляр от програма от носителя на право или с негово съгласие, прекратява правото на разпространение в рамките на Общността, с изключение на правото да се контролира по-нататъшното даване под наем на програмата или на екземпляр от нея.
Поради особеностите на ползване на компютърните програми са предвидени определени изключения във връзка с упражняването на правата, предвидени в чл. 4 относно записването на т.нар. “резервен екземпляр" и др. Директивата предвижда, че държавите-членки на ЕО следва да предприемат специални мерки за закрила.
Срокът за закрила на компютърните програми според Директивата продължава докато авторът е жив и 50 години след смъртта му, или след смъртта на последния преживял автор. Този срок вече е продължен с последвалата приета от Съвета Директива, хармонизираща срока на закрила.
В заключителната разпоредба е установено задължението за държавите-членки да приемат закони, други правни норми и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директивата до 1 януари 1993 г. ЗАвтПСП е съобразен с тази Директива.

ІІ. Директива за правото за даване под наем и в заем и за определени права, сродни на авторското.
Първоизточник на Директивата са Глава четвърта, която е посветена на правото на разпространение и даване под наем и Глава втора - „Пиратство" от Зелената книга. Директивата се състои от четири глави, които са озаглавени съответно:
- право на даване под наем и в заем;
- права, сродни на авторското;
- продължителност на закрилата;
- общи разпоредби.
За целите на Директивата даването под наем означава „да се направи даден обект достъпен за употреба за ограничен период от време и за пряка или непряка имуществена или търговска печалба". Даване в заем означава „да бъде направен обект достъпен за употреба за ограничен период от време и без да има налице пряка или непряка имуществена или търговска печалба, когато това е сторено чрез организации, които са достъпни за широката публика". Тези права както са определени в чл. 2 на Директивата, не се прекратяват с никаква продажба или друго действие, свързано с разпространението на оригинали или на екземпляри от произведението.
Подробно е определението за носителите на права и обектите за даване под наем или в заем по чл. 2. Той съдържа седем алинеи. Алинея 1 определя, че изключителното право принадлежи на:
1/ автора — за оригинала или екземпляр от произведението му;
2/ изпълнителя — за записи на неговото изпълнение;
З/ продуцента на звукозаписи — за неговите, записи и на
4/ продуцента на първия запис на нов филм - за оригинала и екземпляри от неговия филм.
Директивата не третира даването под наем или в заем на сгради и на произведения на приложното изкуство.
Правата, посочени в ал. 1, могат да бъдат прехвърляни, отстъпвани или да са предмет на договорни лицензии.
Когато се сключва договор за филмова продукция между изпълнителите и филмовия продуцент, презюмира се, че изпълнителите са прехвърли своите права за даване под наем на филмовия продуцент, ако в договора не е уговорено друго. Директивата предвижда, че държавите-членки могат да установят сходна на посочената по-горе презумпция и с оглед на правата на авторите.
Включена е и специална разпоредба за даването под наем на компютърни програми.
Всеки автор има право на справедливо възнаграждение. Той може да предостави това право на организации за колективно управление, като държавата, в която територия се намират те може да определи кой може да събира това възнаграждение и до каква степен.
Глава втора е посветена на сродните права. Държавите са длъжни да предвидят възможност за всички изпълнители да разрешават или да забраняват записването на техните произведения, да осигурят на радио- и телевизионните организации изключителното право да разрешават или да забраняват записването на техните програми, без значение начина на излъчване.
Държавите-членки са длъжни да предвидят изключителното право да се разрешава или забранява прякото или непряко възпроизвеждане: 1/за изпълнители - на записи на техни произведения; 2/за продуценти на звукозаписи - за техните звукозаписи; З/за продуценти на филми - за оригинала и екземплярите на техните филми; 4/за радио-телевизионните организации - за записите на техните програми, независимо с какви технически средства са предавани те.
Според чл. 8 държавите-членки са длъжни да предвидят изключителните права на артистите-изпълнители да разрешават или забраняват излъчването на произведения по безжичен път и публичното изпълнение, освен в случаите, когато изпълнението само по себе си представлява излъчване на програма.
Задължително е също така да се предвиди и гарантира еднократно справедливо възнаграждение, което да се заплаща от ползвателя, ако звукозапис, публикуван с търговска цел, се използва за излъчване по безжичен път.
Чл. 9 задължава държавите да предвидят изключителното право на свободно разпространение за изпълнителите. Това право се прекратява в Общността само когато първата продажба е извършена от носителя на правото или с негово съгласие. То може да бъде прехвърлено или да бъде предмет на предоставяне на договорна лицензия.
Член 10 предвижда възможности за ограничения на някои от правата, визирани в Глава втора. Това са случаите, когато става дума за: лично използване; използване на кратки откъси във връзка с информация на текущи събития; еднократно записване от радио- или телевизионна организация с помощта на нейни технически средства и за целите на предаването; използване за нуждите на предаването или на научните изследвания. Тези ограничения са включени в българския ЗАвтПСП.
Глава трета е посветена на срока на закрила. Тези въпроси се решават от националните законодателства.

ІІІ. Директива за съгласуване на определени норми относно авторското право и сродните му права, приложими към излъчване чрез спътник и кабелно предаване.
В Директивата се посочва, че в случай на разпространение чрез спътник тя изисква излъчващата организация да получи по договорен път разрешението на всички носители на АП и сродните му права в държавите-членки.
Директивата предвижда прилагане на колективно управление на права с оглед на кабелното препредаване едновременно на непроменени и неадаптирани програми. Директивата разпорежда, че във всички държави-членки на авторите и носителите на сродни права се предоставя един общ минимален стандарт за закрила.
На авторите се гарантират изключителното право да разрешават спътниковото излъчване и да упражняват това право по договорен път срещу справедливо възнаграждение, а изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи заплащането на възнаграждения за спътниково предаване на звукозаписи, но не и правото да се разрешава или забранява такова предаване.
Правото на препредаване с кабел на радио- и телевизионни предавания се осъществява само чрез организациите за колективно управление.

IV. Директива за срока на закрила на АП и определени сродни права.
Основната причина за издаването на тази директива са появилите се различия между националните закони, уреждащи закрилата на авторското право и сродните му права. В преамбюла на Директивата се посочва, че тези различия пречат на свободното движение на стоки и на свободата да се осигуряват услуги и могат да разрушат конкуренцията в Общия пазар.
Към датата на приемане на Директивата повечето държави са възприели традиционния срок за закрила от 50 години. Единствената държава с най-продължителен срок на закрила - 70 години - е Германия. Въпреки това именно германското право е било избрано като образец, по който всички други държави трябва да уеднаквят срока за закрила. Либерален е срокът за закрила на сродните права - 50 години.
В изпълнение на задължението на Р България за сближаване на авторското право с хармонизираното авторско право в Европейския съюз, в изменението и допълнението на ЗАвтПСП през 2000 г. са съобразени всички изисквания на тази директива.

V. Директива за правната закрила на бази данни.
Директивата е приета през юни 1995 год. Мотивите на Директивата са:
- базите данни не са достатъчно защитени в държавите-членки, а там, където е установена защита, тя има различно съдържание.
- големите различия в равнището на инвестиране в сектора на създаването на бази данни както между различните държави-членки, така и между Общността като цяло и третите страни, които произвеждат най-значителни бази данни.
Чл. 1 гласи, че Директивата се отнася до правната защита на бази данни в каквато и да било форма и съдържа дефиниция на понятието „база данни" - това е сборник от произведения, данни или други независими материали, подредени по систематичен или методичен начин, които могат да бъдат достъпни за индивида по електронен път или чрез други средства.
Авторите запазват своята свобода да вземат решения дали или по какъв начин могат да разрешат техните произведения да бъдат включени в база данни, и по-специално - дали това разрешение, което те дават, е изключително или не.
Въведено е обаче изключение за компилацията на няколко записа на музикални произведения на СД: тя не се включва в приложното поле на Директивата по две причини:
(1) тя не отговаря на изискванията за защита според АП;
(2) не представлява значителна инвестиция.
Главната особеност на тази Директива е създаването на ново, изключително имуществено право, закрилящо съществените вложения, които се правят от създателите на бази данни. Разпоредбите на Директивата се прилагат както за електронните бази данни, така и за базите данни, създадени по традиционен път.
На основата на тази директива производителите на бази данни имат право да забраняват използването на части и/или използването на базата данни като цяло от трети лица. Тази нова форма на закрила не засяга правата на традиционните носители на права
Закрилата „sui generis" действа в продължение на 15 години. Възможно е подновяване на срока на закрила в случай, че са направени нови, съществени инвестиции.
В Глава трета е предвидено задължение на държавите-членки да осигурят правната защита на създателя на база данни, за чието създаване е ясно, че са направени значителни количествени и/или качествени инвестиции, да предотвратява действия, свързани с извличане на части и/или повторното използване на цялата база данни или на съществена част от съдържанието й.
В Директивата са дадени следните определения:
а) “извличане" означава постоянно или временно прехвърляне на цялото съдържание или на съществена част от съдържанието на една база данни към друг носител на информация с каквито и да било средства и в каквато и да било форма;
б) повторното използване означава каквато и да било форма на достъпност на цялото съдържание на база данни или на съществена част чрез разпространяването на екземпляри, отдаването под наем, предаване on line, или в други форми. Първата продажба на екземпляр от база данни в рамките на Европейската общност от носител на правото, или с негово съгласие, прекратява (изчерпва) правото да се контролират по-нататъшните продажби на този екземпляр в Общността.
в) даването в заем не представлява действие на извличане или на повторно използване.
Това специфично, ново право може да бъде прехвърляно чрез сключване на договор за лицензия.
Правата и задълженията на легитимните ползватели на база данни:
1/ Създателят на една база данни не може да забрани на легитимния ползвател на база данни да извлича или да използва повторно незначителни части от нейното съдържание, оценени количествено или качествено, независимо от целите.
2/ Законният ползвател на база данни, която е достъпна независимо от начина, не може да извършва действия, противоречащи на нормалното използване на база данни или увреждащи законните интереси на създателя на база данни.
З/ Легитимният ползвател на база данни не може да уврежда носителя на авторското право с оглед на произведенията или услугите, съдържащи се в базата данни.
Директивата предвижда и определени изключения, които държавите-членки могат да въведат във връзка с това право.
1. Във връзка с възможността за легитимните ползватели на неелектронна база данни, която е достъпна за потребители по какъвто и да било начин, да извличат или използват повторно значителна част от съдържанието й за лични цели без разрешението на създателя й.
2. Относно възможността съществена част от съдържанието на такава база данни да бъде използвана за нуждите на обучението и на научните изследвания.
Директивата предвижда задължително лицензиране на една база данни, защитена с правото „sui generis". Основно изискване за предоставяне на задължителна лицензия е базата данни да е достъпна за потребители в смисъл, че всяко лице би могло да черпи информация от нея. Законови лицензии трябва да бъдат отстъпвани във всички случаи от лицата, които са натоварени със задачата да събират и предоставят информация съгласно закона, или от фирми или други юридически лица, които имат монополно положение по отношение на тази информация.
Принципът на националния режим, който е закрепен във всички международни конвенции за АП, намира приложение и за АП върху база данни, но не се прилага за новото право „sui generis" - правото на извличане на информация.

VI. Директива 2001/29/ЕО за хармонизиране на някои аспекти на АП и сродните права в информационното общество.
На 10 декември 1997 г. Европейската комисия прие предложение за Директива на Европейския Парламент и Съвета за хармонизиране на определени аспекти на авторското право и сродните права в информационното общество.
Проблемите, които се решават в тази директива, са относно правото на възпроизвеждане на произведението, правото на разгласяване на произведението, включително позволяващо достъп на неограничен брой лица; ограничения на тези права, правото на разпространение и неговото прекратяване, както и правната закрила на технологическите мерки и на информация относно управлението на права. Директивата хармонизира законодателството на държавите-членки на Европейския съюз във връзка с три основни права на авторите, изпълнителите, музикални и филмови продуценти и радио- и телевизионни организации:
- правото на разгласяване,
- правото на възпроизвеждане
- правото на разпространение - Глава първа.
Член 1 изключва от обхвата на Директивата областите, в които вече са приети директиви в рамките на ЕО. В Глава втора са включени разпоредби за „правата и изключенията" относно посочените три основни права. Държавите-членки на ЕС са задължени да предвидят изключителното право на авторите да разрешават или да забраняват разгласяването на произведенията си по такъв начин, че те да бъдат достъпни от място и по време, свободно избрани от публиката.
В Глава трета на Директивата са предвидени закрила на технологическите мерки и на информация за управление на права, а в Глава четвърта са включени разпоредби относно санкциите и обезщетяване за нарушени права

VII. Директивата за droit de suite - Право на следване / Право при следваща продажба.
Това право е въведено с цел да се държи сметка за интересите на художниците и на други автори на произведения за случаите, когато при последващи продажби на произведения значително се повишава тяхната цена. Това право е уредено като едно от минималните права в БК което може да се претендира само доколкото е признато във вътрешното право на държавата, в която се търси закрила.
На 27 септември 2001 г. бе приета Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за правото на възнаграждение за автора при препродажбата на оригинални произведения на изкуството.
В мотивите се изтъква, че предварително условие за правилното функциониране на вътрешния пазар е съществуването на условия за конкуренция. Съществуването на различия между националните разпоредби в тази област води до нарушаване на конкуренцията и до неравно третиране на автори в зависимост от мястото, където са продадени произведенията им. Хармонизацията, произтичаща от тази директива, не се прилага за оригинални ръкописи на писатели и композитори.
Разпоредбите на Директивата са изложени в 13 члена, в три глави. В Глава първа „Приложно поле", е записано задължение за държавите-членки на ЕС да предвидят в законодателството си право в полза на автора на оригинално произведение, което е неотчуждаемо, и от което авторът не може да се откаже. Той не може да откаже да получи възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведението след първото прехвърляне на произведението от автора. Дава се възможност на държавите да предвидят, че правото не се прилага при директно закупуване от автора и при цена по-ниска от 10 000 евро. Възнаграждението се заплаща от продавача - търговец на произведения на изкуството. В чл. 2 е уточнено, че Директивата се прилага за произведения на графиката, живописта или пластичните изкуства, за произведения от керамика и стъкло, както и за фотографии при условие, че те са създадени от самия автор или са копия, считани за оригинални произведения на изкуството.
Глава втора на Директивата съдържа специални разпоредби: задължение за държавите-членки на Европейския съюз да определят минималната продажна цена, от която продажбите са предмет на правото на възнаграждение при последваща продажба. В чл. 4 са посочени процентите, в които ще се изразява възнаграждението на твореца, като е предвидено, че общата сума на възнаграждението не може да превишава 12500 евро.
Държавите-членки на Европейския съюз са длъжни да имплементират Директивата до 1 януари 2006 г.
Без съмнение, предстои ново изменение на българския закон, който ще възприеме разпоредбите на Директивата след приемането на нашата страна в Европейския съюз.