26. Предмет па доказване. Тежест на доказване

1. Процесуално доказване. Доказването е процесуална дейност, реализираща се главно чрез действия по разследване и съдебни следствени действия в едно наказателно дело. При нея се изясняват фактически въпроси на производството, отнасящи се до основанията за предприемане на процесуални действия и постановяване на процесуални актове.
Основните категории на доказването като отрасъл в общата част на учебната дисциплина "Наказателен процес" са: доказателства, доказателствени средства, предмет и тежест на доказване, способи на доказване.

2. Предмет на доказване (чл. 102 НПК) – а) съвкупност от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени, доказани по всяко наказателно дело, от общ или от частен характер.
б) В производството по наказателни дела подлежат на доказване: - извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;- характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;- другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното му и материално положение. Посочените категории обстоятелства от предмета на доказване може най-общо да се класифицират така:- относно главния факт — състав на престъпление от особената част на НК, предвид правилата на общата част на закона; - относно гражданския иск — фактически състав на деликт според Закона за задълженията и договорите.
г) Предметът на доказване е процесуално задължение за ръководно-решаващия в съответния стадий процесуален орган да предприеме служебно всички налагащи се действия за постигане на истинно фактическо установяване на обстоятелствата (чл. 13 НПК). Това е задължение за доказване, произтичащо от служебното начало и основното начало на разкриване на обективната истина в наказателния процес.
д) Понятието "предмет на доказване" следва да се има предвид при взаимодействието му с понятията "предели на доказване", "предели на изследване" и "предмет на изследване", с които се борави в наказателно-процесуалната наука: - "предели на доказване" е въпрос за достатъчност на доказателствените материали за формиране основанието на определен процесуален акт — междинен или окончателен за съответния стадий на процеса. - "предели на изследване" е нивото на практическа точност на човешкото познание при изследване в дълбочина свойствата и белезите на интересуващите процеса обстоятелства. - "предмет на изследване" и "предмет на доказване" съвпадат по съдържание, доколкото в производството по наказателни дела се изследват обстоятелствата, подлежащи на доказване.
е) От конкретно-съдържателна гледна точка, във всяко отделно наказателно дело предметът на доказване се развива, разширява в хода на процесуалната дейност.
ж) В предмета на доказване може да се включват всякакви обстоятелства, имащи отношение към главния факт, гражданско-правната отговорност. - общоизвестните обстоятелства (facta notoria); - съдебно известните обстоятелства; - норми на действащото и отмененото позитивно право у нас.

3. Тежест на доказване (чл. 103 НПК)
а) Тежестта на доказване е най-значителния доказателствен ефект от действието на презумпцията за невиновност като обективно-правно положение.
б) "Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия — върху частния тъжител" (чл. 103, ал. 1 НПК).
в) Тежестта на доказване е правило, което не се проявява в конкретен случай, в особена процесуална ситуация, а съпровожда целокупната процесуална дейност на държавните процесуални органи.
г) Правилото "тежест на доказване" е процесуално задължение за органите на досъдебното производство, което се реализира като процесуален ангажимент на прокурора, следователя и дознателя, който те осъществяват по линия на служебното начало в процеса.
д) Главният обвинител носи тежестта да докаже обвинението, т.е. обстоятелствата, отнасящи се до основанието на наказателната отговорност.
е) Тежестта на доказване пада върху прокурора и разследващите органи, включително когато процесуалният орган не поддържа обвинението, извършва действия в полза на обвиняемия, включително пледира за оправдаването му.
ж) Тежестта на доказване трябва да се различава от задължението за доказване. Задължение за доказване носи органът, който ръководи процеса и решава неговите въпроси в съответния процесуален стадий.
з) Тежестта на доказване се отнася само до обвинението, а не до гражданския иск, макар че материално-правното основание за наказателната и за гражданската отговорност (като набор осъществени фактически обстоятелства) могат да съвпадат напълно или поне в основното — относно деянието, дееца, виновността, вредата.
и) Съдът е единственият държавен процесуален орган, върху който никога не пада тежестта на доказване;
к) Специфично правило въвежда чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 и чл. 148 НК. Ако лице разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, то не се наказва за клевета, при положение, че се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.