25. Защита на авторско право и сродните му права: наказателноправна защита.

І. Наказателноправна защита. 
Криминализацията на посегателствата върху интелектуалната собственост, като по-засилена защита в сравнение с административно-правната защита, бе наложена от икономическото развитие и правилата на пазарното стопанство. Трябва да се има предвид, че причината за въвеждане на наказателноправна защита в НК беше преди всичко „външна" - международният натиск, който бе оказан върху страната ни.
В резултат на предприетото изменение в НК бе включен нов чл. 172а, който предвижда санкция лишаване от свобода до три години и глоба до двеста хиляди лева за използване на обекти на АП без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското или на съответното право.
Обща констатация, важаща за почти всички европейски законодателства е, че тези разпоредби много рядко се прилагат. Не е такова положението в държавите, принадлежащи към англо-американския правен кръг, в които наказателноправните санкции са изключително строги.
Споразумението ТРИПС задължава държавите-членки да въведат наказателноправни санкции в случаите на „пиратство", което се проявява в търговски мащаби. Тези санкции трябва да включват затвор и/или парични глоби, които съответстват на нарушенията, а в определени случаи - отнемане и унищожаване на стоките, произведени в нарушение на авторското право.
Три основни състава са включени в българския НК, които третират проблемите, свързани със защитата на правата по ЗАвтПСП. Визирани са три вида престъпления:
1. така наречената – “контрафакция" – чл. 172а
2. престъплението, наречено „плагиатство" - чл. 173
3. престъплението „натрапено съавторство" чл. 174.

ІІ. Контрафакция. 
Съставът на престъплението контрафакция е записан в ал. 1 на чл.172а - наказуемото деяние се изразява в: записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване, предаване чрез техническо средство или използване по друг начин на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на АП.
Наказанието, предвидено за тези деяния, е лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лв. Те трябва да са били извършени по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица.
В ал. 2 на чл. 172а НК се имат предвид същите деяния, но са посочени други обекти: звукозаписи, видеозаписи, радио- и телевизионни програми, софтуер и компютърни програми, т. е може да се заключи, че се касае за нарушение на права, сродни на авторското, които също са уредени в ЗАвтПСП.
Друг елемент от състава на чл. 172а НК е изискването използването да е станало без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. В конкретния случай става дума за права, произтичащи от ЗАвтПСП.
Законът изисква трите елемента от състава да съществуват кумулативно. Отсъствието на един от тях води до освобождаване от наказателна отговорност.
Според чл. 172а, ал. 4 НК освобождаването от наказателна отговорност и заменянето й с административна трябва да бъде направено, когато се прецени, че се касае за маловажни случаи. Според легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Член 172а, ал. 5 предвижда отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато той принадлежи на виновния. Предмет на престъплението, това са използваните екземпляри на произведението. Но в чл. 97 ЗАвтПСП е предвидено, че независимо чия собственост е предметът на нарушението, в случаите на налагане на административно-наказателна санкция, той следва да се отнеме в полза на държавата и се предава на органите на МВР за унищожаване. Както можем да установим тук отново срещаме противоречие между административно-наказателните разпоредби в ЗАвтПСП и текста, включен в НК - чл. 172а, който несъмнено следва да бъде изменен в тази насока, в която съществува днес редакцията в чл. 97 на Закона.

ІІІ. Плагиатство. 
Това е вторият престъпен състав, предвиден в НК, който има отношение към защитата на правата по ЗАвтПСП. Съгласно чл. 173 “Който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба от 100 до 300 лв., както и с обществено порицание".
Субект на деянието може да бъде всяко лице. Предмет на престъплението е произведение на науката, литературата или изкуството по смисъла на ЗАвтПСП. НК сочи, че не е необходимо да е издадено или използвано цялостно произведение, достатъчно е да е присвоена „значителна част" от чуждото произведение. Съдът преценява какво представлява значителна част в зависимост от конкретното произведение. С оглед на субективната страна трябва да се подчертае, че е необходимо деецът да съзнава, че използва чуждо произведение изцяло или отчасти, без да посочи неговия автор, и го представя по начин, който може да създаде убеждение, че е негово. Плагиатството, за разлика от контрафакцията е свързано с нарушение само на авторските права.

ІV. Натрапено съавторство. 
Наказуемото деяние според чл. 174 НК се състои във включване като съавтор на произведение на науката, литературата или изкуството на лице, което не е взело участие в творческата работа по неговото създаване. Деецът сам трябва да се е включил като съавтор, и то злоупотребявайки със служебното си положение.
За да е налице престъпният състав по чл. 174, деецът, използвайки служебното си положение, трябва да е извършил такова действие, че да принуди автора на произведението да посочи или спомене името му по начин, който да покаже, че и той е един от авторите на произведението. Тоест, трябва да е налице, “присъединяване към истинския автор”, за да бъде приложен чл. 174 НК, визиращ натрапеното съавторство. Без значение е дали съществува материална изгода от този вид съавторство.
Наказанието по този текст е лишаване от свобода до 2 години или алтернативно глоба от 100 до 300 лв., както и кумулативно - обществено порицание.