22. Защитникът в наказателния процес. Повереник

1. Правоспособност.а) Лице, упражняващо адвокатска професия, което отговаря на изискванията на Закона за адвокатурата и е вписано в списъка на адвокатската колегия, съобразно следните условията указани в ЗАдв. б) Съпруг, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. Тези лица се определят според правилата на семейното право и гражданското състояние на лицата.

2. Процесуална форма на конституиране на защитник. Правоспособните да бъдат защитници по делото лица встъпват съобразно ред и условия, предвидени в наказателно-процесуалния закон.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УЧАСТИЕ НА ЗАЩИТНИК: 1. Обвиняемият е непълнолетен; 2. Обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. Обвиняемият е задържан под стража или е направено искане за това до съда на досъдебно производство; 4. Делото е за престъпление. за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от 10 години; 5. Обвииняемият не владее български език; 6. Интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник (при 5 и 6 участието на защитник е задължително, освен ако обвиняемият заяви, че не желае защитник); 7. Делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 8. Обвииняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на право-съдието изискват това; 9. Производството е пред ВКС
а) Защитникът може да участва в наказателното производство най-рано от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. б) От началния момент и насетне всеки обвиняем има правото да се ползва от защитата на защитник и това е съществен съдържателен елемент в правото му на защита на гражданин. в) НПК е уредил два способа за встъпване на защитник - по упълномощаване и по назначаване:

3. Процесуално положение на защитника. а) защитникът е субект на наказателния процес и страна в неговата съдебна фаза. б) Защитникът е процесуален представител на обвиняемия и като такъв отстоява представлявани права и законни интереси. в) Процесуални задължения на защитника (чл. 98 НПК): - да оказва правна помощ на обвиняемия; - с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения в полза на обвиняемия. - да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата; - да си направи самоотвод, при наличие на законните основания; - не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. г) Процесуални права (чл. 99 НПК): - да се среща насаме с обвиняемия; - да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; - да представя доказателства;- да участва в наказателното производство, включително да присъства при извършване на действия по разследване и други процесуални действия с участие на обвиняемия; - да прави искания, бележки и възражения; - да обжалва актовете на държавните процесуални органи, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия; - да преупълномощава други лица като защитници.
д) Процесуалният статут на защитника в наказателния процес се различава значително от класическата формула на гражданско-правния пълномощник по ГПК. В този смисъл защитникът: - е самостоятелен субект на процеса; - има права и задължения на собствено основание; - се ръководи от своето вътрешно убеждение; - не е длъжен безпрекословно да се съобразява с вижданията на подзащитния му по въпросите на защитата; - участието на защитника е паралелно и напълно самостоятелно от участието на обвиняемия по делото.

4. Повереник (чл. 100 НПК). Повереникът е процесуален представител на пострадалия, на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец и гражданския ответник и като такъв встъпва в производството по делото предимно като пълномощник, т.е. при условията на упълномощаване (сключване на договор за мандат между съответния гражданин и адвоката - повереник и оформяне на писмено пълномощно). Законът не е предвидил основни хипотези за задължително участие на повереник. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство". Ограничителните белези са ориентирани в няколко насоки: - хипотезата се отнася до отстояване процесуалните права само на малолетни и непълнолетни пострадали; - предвижда се само за случаи на възможност пострадалият да се конституира като частен обвинител и граждански ищец; - предполага висящо дело; - особеният представител е винаги назначен. Повереникът в производството по наказателни дела е субект на процеса и страна в съдебното производство. Той винаги отстоява представлявани права и законни интереси, макар, че за разлика от защитника невинаги осъществява основна процесуална функция -така при упълномощаване на повереник от гражданския ищец или гражданския ответник. Той може да бъде привлечен по делото във всеки момент след конституиране на частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник.