22. Права на продуцентите на звукозаписи. Права на филмовите продуценти.

І. Права на продуцентите. Права на продуцентите на звукозаписи.
1. Законовото определение гласи: „Продуцент на звукозапис е ФЛ или ЮЛ, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му. Това означава, че не се закрилят правата на лице, което не е организирало и финансирало първия запис. За да възникне закриляното сродно право на продуцента, той трябва да е извършил две неща:
А) да е организирал звукозаписа;
Б) да е финансирал извършването на звукозаписа - наемане на студио, сключване на договори с изпълнителите и съответно заплащане на дължимите им възнаграждения.
Всъщност продуцентът взема решение за това как ще изглежда звукозаписът - чии гласове ще звучат, какво ще бъде оформлението, в което ще се предлага звукозаписът на пазара и т. н.
Законът предвижда закрила на едно неимуществено право и на имуществени права на продуцентите на звукозаписи. Неимущественото право се заключава в правото на продуцента да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него звукозаписи, името му да бъде посочено по обичайния начин върху звуконосителите, включително върху техните обложки и кутии.
Имуществените права на продуцента на звукозаписи са уредени в три точки в чл. 86. Той има право да разрешава срещу заплащане:
1. възпроизвеждането и разпространението на записа;
2. вноса и износа на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно, или в нарушение на правата по т.1.
3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването на записа чрез кабел или друго техническо средство.
4. В изпълнение на Договора на СОИС за изпълненията и продуцентите на звукозаписи: „предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях".
5. Срокове. Относно времетраенето на правата на продуцентите законът предвижда, че те ще се закрилят 50 години, като срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на осъществяването на записа.
Ако записът не е бил законно публикуван, но е бил законно разгласен по друг начин през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това разгласяване.
Както в повечето европейски законодателства така и българския закон предвижда приложение по аналогия на определени разпоредби, съдържащи се в Първа част на ЗАвтПСП, посветена на АП.

ІІ. Права на филмовите продуценти.
Продуцентът има неимущественото право да изисква при използването на филма, името му да бъде посочвано по обичайния за това начин. В чл. 90а в 9 точки са определени имуществените права на филмовите продуценти. Те включват правото да се разрешава срещу заплащане:
- 1. размножаване на филма;
- 2. публично прожектиране на филма;
- 3. излъчване на филма по безжичен път;
- 4. предаване на филма чрез кабел или друго техническо средство;
- 5. възпроизвеждане на филма върху материален носител,
- 6. разпространяване на филма;
- 7. превеждане, дублиране и субтитриране на филма;
- 8. предлагане по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време индивидуално избрано от всеки от тях,
- 9. вноса и износа на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5.
Правата на филмовите продуценти по Глава 10 продължават 50 години. Срокът започва да тече от първи януари на годината следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен, от началото на годината, следваща годината на създаването му.