21. Закрила на сродните права в българското право: права на артистите изпълнители.

І. Закрила на сродните права в българското право.
ЗАвтПСП в Дял втори на ЗАвтПСП за пръв път у нас предвиди изчерпателна уредба на три категории сродни права - според чл. 72 права, сродни на авторското, имат артистите-изпълнители върху своите изпълнения, продуцентите на звукозаписи върху своите записи, радио- и телевизионните организации - върху своите програми.
С допълнението от 2000 г. законът добави нови защитени носители на сродни права - филмовите продуценти. Наред с това се разширява кръгът на обектите на сродните права, закриляни от Закона - добавят се и филмите като обект на сродни на авторското права. Република България ратифицира Римската конвенция през 1995 г.
Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права. Правната уредба в българския ЗАвтПСП е силно повлияна от развитието в ЕС.

ІІ. Права на артистите-изпълнители.
Член 74 от ЗАвтПСП казва, че артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение или цирков или вариететен номер, както и номер с кукли. Изброяването, което предлага ЗАвтПСП, е изчерпателно. Правото на артиста-изпълнител е абсолютно субективно право. То има действие спрямо всички правни субекти. Поначало нашият закон следва Римската конвенция, но под влияние на френското право разширява дефиницията, като включва сред носителите на правото и изпълнителите на циркови и вариететни номера и номера с кукли. Съдържанието на правото на артистите-изпълнители включва уредените в Закона неимуществени и имуществени права.
1/ На първо място сред неимуществените права ЗАвтПСП сочи в чл. 75 правото на защита на името на артиста-изпълнител: той има право да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин. Това право е неотчуждимо.
2/ Друго неимуществено право на артиста-изпълнител е правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното негово изпълнение при възпроизвеждането и използването му по какъвто и да е начин. Това право може да бъде отчуждавано „само изрично и в писмена форма".
В чл. 76, ал. 1 са посочени също така закриляните от ЗАвтПСП имуществени права на артистите-изпълнители. Срещу заплащане на възнаграждение артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава:
„1. Излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2. Публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването чрез кабел или друго техническо средство на тези записи".
3. Артистът-изпълнител има изключителното право да „разрешава предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки тях.
4. Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение „вноса и износа на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1".
ЗАвтПСП е избрал да уреди т. нар. динамика на сродните права, т. е. възможността артистите-изпълнители да сключват договори за използване на техните изпълнения в същите текстове, в които урежда съдържанието на закриляното право.
ЗАвтПСП урежда няколко вида договори, сключвани от артистите и изпълнителите:
(1) Договори за излъчване на изпълнението по радио и телевизия - ефирна и кабелна. Ползвател е съответната радио- и телевизионна организация или кабелен оператор. Тези договори се сключват сравнително рядко - при пряко излъчване на концерт, когато те не са придружени от договори от вида в т. 2.
(2) Договори за звукозаписване или видеозаписване на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители и видеоносители и тяхното разпространение. Страни по тези договори с артистите-изпълнители са продуцентите на звукозаписи и на видеозаписи. След като осъществи записа, продуцентът става носител на сродно на авторското право, закриляно от Закона.
(3) Договори за публично изпълнение и излъчване по радио и телевизия или предаване по кабел на записите на произведения. Ползватели са всички юридически лица, които използват записи на произведения - дискотеки, заведения за обществено хранене, всякакви заведения, в които звучи музика не „на живо".Управлението на правата за публично изпълнение може да стане практически само чрез организации за колективно управление на права.
(4) Договори, сключвани от артистите-изпълнители при заснемане на филм или на друго аудиовизуално произведение. Страна по тези договори е филмовият продуцент, който, съгласно изменението на Закона от 2000 г., също е носител на сродно право. В чл. 78 се установява презумпцията, че артистът-изпълнител е отстъпил на продуцента на филма следните права:
- правото за публично прожектиране на записаното изпълнение; правото за излъчването му по безжичен път;
- правото за предаването му по кабел;
- правото за предаването му с друго техническо средство;
- правото за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение.
Разбира се, в договора с филмовия продуцент може „да бъде уговорено друго". В световната практика това са сравнително рядко срещани случаи.
Едно своеобразно неимуществено право за артистите-изпълнители се съдържа в чл. 78 - ролята на един актьор не може да бъде озвучавана на същия език, на който е изпълнена, от друг актьор, без да е дадено съгласие от актьора, който е изпълнител на ролята във филма.
ЗАвтПСП съдържа норми относно колективните изпълнители и закрила на артистичните групи. Според чл. 79 участниците в колективни изпълнения (хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група) упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията за използване на техните произведения. Изключения законът допуска за солистите и диригента, както и за режисьора на сценично произведение - те сключват договорите за използването му отделно.
ЗАвтПСП установява също така закрила и за наименования на артистични групи (чл. 83). Предвижда се наименованието на артистичните групи да бъде регистрирано от министерството на културата. Съответно за регистрирането се събират такси, определени в тарифа, одобрена от МС. Артистичните групи Следва да се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.
Уредбата във връзка с регистрацията на наименованията на артистични групи напомня процедурата относно регистрацията на търговските марки, а именно: ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията. Споровете за сходство на наименованията, както и за приоритет при използването им, се решават от съда. Законът предвижда, че правото на наименование се закриля в продължение на 10 години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.

ІІІ. Срокове.
Във връзка с времетраенето на закрилата на носителите на сродни права нашият законодател е избрал да урежда сроковете за закрила поотделно - в отделните глави, посветени на уредбата на различните носители на сродни права. Според чл. 82 за артистите-изпълнители срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение.
Както повечето европейски законодателства и българският закон предвижда приложение по аналогия на определени разпоредби, съдържащи се в първата част на ЗАвтПСП, посветена на АП (чл. 84).