2. Наказателно-процесуалното право като отрасъл на обективното право

1. Наказателно-процесуалното право е отрасъл на публичното право и съставлява система от правни норми, които уреждат дейността на участващите в наказателния процес органи и лица и развиващите се помежду им процесуални отношения. Характерен за него е подчертано властническият метод на правно регулиране.

2. Наказателно-процесуалното право е в органическа връзка с други отрасли на публичното право.а) С наказателното право. Докато наказателното право урежда въпросите на престъплението и наказанието, то про-цесът регламентира пътя за установяване на престъпление, виновност на неговия извършител и за налагане на наказание. б) С наказателно-изпълнителното право. Определеното с влязла в сила присъда наказание подлежи на изпълнение. С оглед на това, се предвижда държавни процесуални органи да извършват действия по привеждане в изпълнение на правораздавателния акт. в) С гражданско-процесуалното право. НПК е предвидил възможност за т.нар. "съединяване" на граждански процес към едно висящо наказателно дело под формата на предявяване на граждански иск в наказателния процес. г) С административното право. НПК регламентира освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание по ЗАНН, за което се прилагат процесуални правила на същия закон.

3. Наказателно-процесуалните норми разкриват типичната за всяка правна норма структура: хипотеза, диспозиция и санкция. ХИПОТЕЗАТА визира предпоставките за започване на наказателно производство, за извършване на едни или други действия и за поста-новяване на процесуални актове. ДИСПОЗИЦИЯТА се отнася до оправомощаване, задължаване, забраняване, стриктни законови изисквания, реквизити на процесуалните актове. САНКЦИИТЕ са от различен по-рядък; те може да бъдат предвидени както в процесуалния закон, така и извън него.

4. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИТЕ НОРМИ.а) Действие по предмет (чл. 2 НПК). Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Р България.б) Действие по време (чл. 3 НПК). Разпоредбите на НПК, от момента на влизането им в сила, се прилагат и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. в) Действие на място (чл. 4 НПК). Законът установява, че наказателно производство, образувано от орган на друга държава и влязла в сила присъда на съд на друга държава, непризната по реда на кодекса, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Р България за същото престъпление и срещу същото лице; влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Р България. г) Действие спрямо лицата (чл. 5 НПК). Нормите на НПК се прилагат за всички лица, които попадат в сферата на наказателно-процесуална дейност.

5. Източници. Тълкуване. Аналогия. Въпросът за източниците на наказателно-процесуалното право има пределно точен и ясен отговор — само законът. - Конституцията, НПК, ЗСВ Законът за адвокатурата, Законът за СРС, Законът за МВР , Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Закона за екстрадицията в европейската заповед за арест.
Наказателно-процесуалните норми подлежат на тълкуване и прилагане по аналогия. Тълкуването е способ за изясняване действителната воля и цел на законодателя при създаване на законовите норми. Наред с прякото прилагане, наказателно-процесуалните норми може да се осъществяват и чрез прилагане на аналогия: когато се открие празнота в законодателната уредба за еднородни процесуални отношения.