19. Договори за създаване и използване на филми и други аудиовизуални произведения. Договори за използване на компютърни програми.

І. Договор за създаване и използване на филми и други аудиовизуални произведения.
1. Въпреки, че киното е колективно изкуство, не всяка творческа работа, която се извършва в екип под ръководството на едно лице, води до създаването на колективно (съавторско) произведение. Има различни възгледи относно ролята на лицата с принос за създаването на филм.
2. Българският закон определя в чл. 62, че АП върху филм или друго аудиовизуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
3. Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудиовизуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
4. Продуцент по смисъла на ЗАвтПСП е ФЛ или ЮЛ, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.
5. Изброените автори, сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или ЗАвтПСП не предвижда друго се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху носители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Продуцентът дължи възнаграждение на авторите за отстъпените права.
6. Предвидено е, че ако някой от авторите се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудиовизуално произведение, или не може да го завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от АП върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
7. Аудиовизуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде приет окончателният му вариант. С установяването на тази презумпция законът недвусмислено определя кой от авторите има водещата роля при създаването на филма.
Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на режисьора и продуцента.
8. При обявяване на продуцент в несъстоятелност всяко едно от лицата – автор по чл. 62, има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
Ако продуцентът реши да унищожи изходните материали на окончателния вариант на произведението той е длъжен преди това да ги предложи безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.
5 години след датата на разгласяване на произведението продуцентът е длъжен да депозира изходните материали от окончателния му вариант в българската национална филмотека.
Във връзка с възнагражденията, които трябва да бъдат заплащани, ЗАвтПСП определя, че режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът имат право и на отделно възнаграждение за всеки вид използване на филма или на аудиовизуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено.
9. Независимо от възнаграждението, авторите имат право и на % от всеки приход на продуцента.
Задължение на продуцента според ЗАвтПСП е да се отчита пред авторите, но това той е длъжен да стори по тяхно искане, като им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.
10. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели, само със съгласието на авторите и срещу заплащане на възнаграждение.
Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите и срещу заплащане на възнаграждение.
11. Вторично използване. Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава чрез кабел или друго техническо средство, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите (чл. 62, ал. 1), освен ако този закон предвижда друго.

ІІ. Договор за използване на компютърни програми
1. ЗАвтПСП съдържа само посочване на възможностите за лицето, което законно е придобило дадена програма, а не включва разпоредби относно правата и задълженията на страните по договорите за използване на компютърни програми.
Ако не е уговорено друго, се счита че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.
Член 71 съдържа определени ограничения на правата на носителите на АП върху компютърни програми. Тези ограничения са съобразени със Директивата на Европейския съюз. Съгласно чл. 71 „Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
А) да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване за който е придобита програмата;
Б) да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата.
В) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид, и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта.