18. Други авторски договори: договор за публично представяне; публично изпълнение; възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи.

І. Договор за публично представяне (договор за изпълнение) - чл. 55 и чл. 56.
1. Определение. С договора за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и да заплати възнаграждение на автора.
Договорът за публично представяне или изпълнение е двустранен, консенсуален и възмезден, но за разлика от издателския договор, за този договор Законът не изисква писмена форма, следователно той е неформален.
2. Задължение на автора на сценичното произведение след сключване на договора е да гарантира безпрепятственото ползване на произведението. Разбира се, той може да отстъпи правото на публично представяне за определено място; може да определи срока на действие на договора; да уговори при какви условия ще бъде прекратен договорът.
3. Задължение на ползвателя:
А) Да представи произведението. Ако той не го представи в продължение на 1 година или ако прекрати публичното представяне на произведението за срок по-дълъг от 1 година, авторът може да прекрати договора.
Б) Да заплати на автора договореното възнаграждение. Начинът на заплащане се договаря между страните, но установената практика е да се заплащат отчисления от реализирания приход от продадените билети за всяко представление.
Законодателят предоставя пълна свобода на страните, но предвижда и диспозитивни правила, защитаващи авторите на драматични, музикално-драматични, пантомимични и хореографски произведения. Тези диспозитивни правила са указани в чл. 56: “Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:
-1. авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си;
-2. срокът на действие на договора е три години;
-3. ползвателят е длъжен да представи пуолично произведението в срок до една година от получаването му;
-4. възнаграждението на автора се определя в размер на 15% от реализирания брутен приход от всяко представяне на произведението;
-5. ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход;
-6. авторът може да прекрати договора, когато ползвателят прекрати публичното представяне на произведението за срок по-дълъг от 1 година.
Значителният брой договори за публично представяне у нас се сключват с посредничеството на организацията за колективно управление "Театераутор".

ІІ. Договор за публично изпълнение - чл. 58.
1. Определение: Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или от упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Когато съгласието се дава от организация за колективно управление, ползвателят е длъжен да й предоставя точен отчет за използваните произведения и техните автори.
2. Ползватели по тези договори са широк кръг лица: концертни организации; заведения за обществено хранене, в които на живо или чрез записи се изпълнява музика, радио- и телевизионни станции (национални и местни кабелни оператори); организатори на балове, модни ревюта и др.; собственици на озвучени презвозни средства, предназначени за обществен превоз.
Именно широкият кръг от ползватели и големият брой произведения, които се изпълняват публично, определят и главната особеност на този вид договори. Те не могат да се сключват индивидуално, а на колективна основа, т. е. чрез организация за колективно управление на „малки права". Тази особеност е отразена в чл. 58 ЗАвтПСП, според който съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални или литературни произведения, които вече са били разгласени, се дава писмено от автора или от упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения.
При разрешаването на публично изпълнение на вече разгласени произведения се сключват два вида договори:
-1. Първият е между автора и организацията за колективно управление. Този договор се сключва когато авторът стане член на организацията. С него той й прехвърля правото да управлява определени негови авторски права. Налице е не авторски договор, а договор за поръчка, комбиниран с договор за представителство. Авторското дружество не е ползвател, то не придобива прехвърлените му права, за да ги използва по търговски начин, а единствено за да може да преговаря с ползвателите, да им отстъпва права, но вече за търговско ползване, да събира възнагражденията от името и за сметка на автора, да контролира използването на произведенията и да защитава правата на автора, когато те са нарушени.
Единствената удръжка, която дружеството може да направи за себе си, е да покрие разходите, които е направило по събирането на сумите – т.е. по своята издръжка. По силата на договореност, постигната в рамките на Международната коференция на авторските дружества (СISАС), тези удръжки не могат да надвишават 25% от цялата инкасирана сума. Съгласно същата договореност, от тази така събрана сума всяко дружество може да удържи още 10% за поощряване на местното творчество или за социално подпомагане на авторите. Схемата на разпределението се определя в правилата на дружеството, приети на общо събрание на неговите членове.
-2. Вторият договор е между организацията за колективно управление и ползвателя. Именно той е авторският договор. Той е двустранен, консенсуален, възмезден и формален. По него организацията за колективно управление отстъпва на ползвателя неизключителното право да използва по съответния начин всички вече разгласени преди това произведения на своите членове срещу определено възнаграждение и при определени условия.
„Музикаутор" е организацията за колективно управление, която е свързана, от една страна, с договори за взаимно представителство с голям брой чужди държави, и от друга страна – с основните ползватели в страната.
Това означава:
А) че всеки български автор, който е член на „Музикаутор", е в договорни отношения с ползвателите в почти целия свят;
Б) че всеки български ползвател, сключил договор с „Музикаутор", е получил правото да използва произведенията на авторите от почти целия свят.
От 1993 г. „Музикаутор" също е член на СISАС и се старае да следва стандартите на другите му членове. Основните задължения на ползвателя по договора с организацията за колективно управление са две:
(1) да плаща уговореното възнаграждение;
(2) да дава информация за авторите и произведенията, които използва.

ІІІ. Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи. 
Отстъпването на правото за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи да се нарича още отстъпване на „механични права". Това отстъпване се извършва по следните начини:
А) възможно е носителят на АП да сключи договор непосредствено с продуцента;
Б) възможно е носителят на АП да сключи договор с музикален издател, който от своя страна да сключи договор с продуцент;
В) възможно е също така определена организация за колективно управление на “механични права” да сключва договори с продуцент, като представлява своите членове - носители на авторски права и музикални издатели.
Най-често срещана на практика е комбинацията от посочените видове договори, при която носителят на АП сключва договор за първоначалния звукозапис с продуцент, а след това организациите за колективно управление сключват договорите за тиражиране на записа и за разпространение на екземплярите от звукозаписа.
При наличието на пряко сключен договор между носителя на АП и продуцент авторът отстъпва на продуцента правото да възпроизвежда неговото произведение под формата на звукозаписи и да разпространява екземплярите от тези звукозаписи. Продуцентът поема задължение: да осъществи записа за своя сметка; да разпространи екземплярите; да плати на автора възнаграждение.
Когато авторът се договаря с продуцента без посредничеството на организациите за колективно управление, договорът ще бъде двустранен, консенсуален. За него ще се изисква писмена форма. Договорът е възмезден и срочен. Той ще бъде сключван както за създадени произведения, така и за произведения, които ще бъдат създадени по поръчка.
Страни по този договор са носителят на АП и продуцентът. Според ЗАвтПСП, „Продуцент на звукозапис е ФЛ или ЮЛ, което организира осъществяването на първия запис и осъществява финансирането му." Продуцентът всъщност става ползвател.
ЗАвтПСП предвижда редица диспозитивни правила в полза на автора. Тези диспозитивни правила според чл. 54 се свеждат до следното:
“(1) Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозаписи не е предвидено друго и ако авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:
1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до 6 месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до 6 месеца след осъществяването на записа;
2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж, не по-голям от 5 000 екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;
4. ползвателят ще предостави на автора по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите".
Когато авторът преотстъпи правото неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи, това не означава че е предостъпил и правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано чрез кабел или друго техническо средство. За включването на тези права страните се уговарят изрично. В случаите, когато авторът се осланя на съдействието на организацията за колективно управление, която управлява „механични права", в сключения договор с тази организация (в нашата страна това е „Музикаутор") авторът я упълномощава да разрешава:
- записването на авторските произведения върху звуконосители, възпроизвеждането на екземпляри от звукозаписа и разпространяването му, като за тази цел преговаря и сключва договори с ползвателите на произведенията;
- събира възнагражденията, дължими на автора от ползвателите, и се отчита пред автора в срок, установен с правилата за разпределение на дружеството „Музикаутор".
По същество „Музикаутор" сключва договори с ползвателите продуценти поради това, че управлява „механичните права" на своите членове. Тези договори не се различават от обсъдения по-горе договор между автор и продуцент. Разликата се заключава в това, че „Музикаутор" не може да предоставя изключителни права, тъй като тази възможност Законът дава само на автора - чл. 36, ал. 4 - „Отстъпването на изключително право се извършва изрично и писмено."