16. Отмяна на арбитражно решение

I. Отмяната на арбитражно решение (АР) е средство за защита срещу АР когато то е порочно. Тя е проява на държавния контрол върху арбитража. Затова уредбата на отмяната на АР има повелителен характер. Всяко съгласие на страните, което я изключва или променя, е недействително.
Понеже АР е частен, а не държавен акт, неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване или извънредните средства за отмяна срещу влезли в сила съдебни решения (404-94-5 чл., Сб. 94-18). По този ред могат да бъдат атакувани само решения по съществото на делото, а не и определенията на арбитражния съд за прекратяване на делото. Те са неатакуеми (§ 141 III).
Реформата на ЗМТА от 17.IV.2001 г. подобри уредбата на отмяната на порочни АР: а) нищожността като санкция за порочност на АР бе премахната и заедно с нея отпадна и вечната заплаха за неговото атакуване; б) внесена бе яснота относно съдбата на арбитражното дело след отмяна на АР (вж. новия чл. 49); в) уредено бе съдебното производство за отмяна на порочния АР
1. Компетентен да отмени АР е Софийският градски съд (чл. 47 ЗМТА). Неговата подсъдност и международна подведомственост са изключителни. Чужд съд не може да отмени българско АР както и наш съд не може да отмени чуждо АР АР се контролира от съда на държавата, където е мястото на арбитража (§ 130 II).
2. Срокът за предявяване на иска за отмяна на АР е три месеца от деня, когато ищецът е получил АР съобразно чл. 41, ал. 3. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на АР срокът тече от деня, когато арбитражният съд се е произнесъл по искането. Срокът е преклузивен и не може да бъде възобновен. Пропущането му погасява правото да се иска отмяна на АР Понеже няма друга възможност за отмяна, пропущането на срока прави АР неатакуемо, така че то окончателно се стабилизира независимо от тежестта на пороците от които е засегнато.
Преди реформата от 2.XI.I993 г. страната, засегната от порочното АР, можеше да изтъкне унищожаемостта в производството за признаване и допущане изпълнението на AR което бе предвидено като условие за неговата сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Реформата от 2.XI.I993 г. отмени това производство. Единствената пъзмож пост за зашита срещу унишожисмо АР остана искът за неговата отмяна (440- 94-5 чл., Б 94 VI 3). Затова спазването на срока за предявяване на този иск придоби за страната, засегната от порочно АР, съдбоносно значение.
3. Производството се развива съобразно правилата на общия съдебен исков процес. Решението на СГС подлежи на въззивно обжалване пред Соф. апелативен съд, а неговото решение - на касационно обжалване. Няма никакви разпоредби или оправдания, които да изключват обжалваемостта на решението на СГС. Въпросите, които отмяната на АР поставя са деликатни и изискват контрол по въззивен и касационен ред.

II. Основанията за отмяна на АР са изчерпателно посочени в чл. 47 ЗМТА. Те са:
1. Недееспособност на ищеца - страна в арбитражното споразумение, съществуваща по време на неговото сключване. Това основание ще важи, когато страната е физическо лице. При преценката на недееспо-собността ще се приложи отечественият закон на страната.
2. Липса на арбитражно споразумение или негова недействителност съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор -съобразно ЗМТА. При вътрешен арбитраж ще важи само ЗМТА. В тези основания се включват случаите, когато арбитражното споразумение още не е влязло в сила или е изгубило силата си (§ 133 II).
На тези основания не може да се позове страната, която виновно е пропуснала да оспори своевременно компетентността на арбитражния съд съобразно чл. 20 ЗМТА (§ 141 11 б). Становището на арбитражния съд, че е компетентен, не обвързва държавния съд, който е властен да провери неговата правилност по повод иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА (§135 III).
3. Предметът на спор не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Р България.
Със израза „предмета на спор не подлежи на арбитраж" т. 3 има предвид неарбитрируемите спорове (вж. за тях § 134 I).
С понятието „обществен ред"1 се обхващат тези повелителни норми които образуват основата на правопорядъка. В градацията на повелителните норми те стоят над обикновените повелителни норми и тъй наречените свърхповелителни норми. Те са щит, който осуетява прилагането на чужди правни норми и на чужди съдебни и арбитражни решения (вж. § 223 V и § 224 IV, т. 7, б. „б"), както и на други държавни актове (вж. § 225 I), когато те противоречат на нашия обществен ред. Тази международна противопоставимост обяснява защо общественият ред често се нарича международен, макар че няма международен произход и може да бъде в отделните държави различен. Общественият ред включва както материални, така и процесуални норми. Материални са например нормите на чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 5, чл. 19, ал. 2 на Конституцията, а процесуални са например равенството и правото на всяка страна да бъде изслушана в съдебния и арбитражния процес.
4. Решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора.
Първото от тези две основания е сходно с липса на арбитражно споразумение и затова за него ще важи казаното в т. 2. При второто основание сме пред присъждане на нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора (ВАД 29-96, Сб. VIII15). Нарушено е диспозитивното начало, върху което се гради арбитражното производство (§ 139 I). Ако въпросите, по които арбитражният съд е бил властен да се произнесе, могат да се отделят от тези, по които са допуснати нарушенията по чл. 47, т. 5 ЗМТА, АР ще бъде отменено само относно тях.
5. Неуведомяване на страната, искаща отмяната, за назначаване на арбитър или за арбитражното производство, както и възпрепятстването й да вземе участие в него по независещи от нея причини. В тези случаи е нарушено правото на страната за защита, респ. тя не е била в състояние поради обективна невъзможност да го упражни.
6. Образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура не са били съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни норми на ЗМТА, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Касае се за процесуални нарушения, които чл. 47, т. 6 ЗМТА счита за съществени и когато са били нарушени диспозитивни норми на ЗМТА.
Член 47, т. 6 ЗМТА обаче трябва да се тълкува и прилага във връзка с чл. 5 ЗМТА. Според него страна, която знае, че не са били спазени диспозитивни норми на ЗМТА или уговорени от страните правила и въпреки това продължи да участва в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението. Същото трябва да важи и когато арбитражният съд не се е съобразил с установените от самия него съобразно с чл. 24 ЗМТА процедурни правила. Пропущането да се възрази при условията на чл. 5 погасява правото на страната да се позовава на процесуалното нарушение не само по време на висящността на арбитражното производство, но и при атакуване на АЕ На нарушаването на повелителни норми на ЗМТА страната може да се позове, макар че не е възразила своевременно на нарушението. Член 5 ЗМТА заздравява и стабилизира АР, като същевременно стимулира страните към бдителност.
Други основания за отмяна на АР, освен посочените в чл. 47 ЗМТА, няма. АР не може да бъде атакувано поради противоречие с материалния закон, непълнота на доказателствата или необоснованост. Изводът е, че неправилността на АР ще доведе до неговото отменяване само ако се дължи на процесуални нарушения.

III. Особености в посочените основания за атакуване на АР се наблюдават, когато АР възпроизвежда сключена от страните спогодба (чл. 40 ЗМТА и § 142 I 6). В този случай стават ирелевантни основанията за отмяна на АР по чл. 47, т. 1,2, 4-6 ЗМТА, защото тези пороци са санирани от сключената спогодба. АР обаче ще може да бъде отменено поради пороци, присъщи на неговия особен фактически състав. Тук спадат не само недееспособността на страната по време, сключване на спогодбата (арг. чл. 47, т. 1 ЗМТА), други пороци на волята, но и липсата на представителна власт на лицето, сключило спогодбата, както и несъответствието между АР и сключената спогодба. Тези пороци стават релевантни, защото разглежданото АР се крепи на спогодбата. Основанията за отмяна по т. 3 на чл. 47 ЗМТА ще важат и при АР при уговорени условия. Ако спогодбата противоречи на обществения ред на Република България, самата спогодба ще подлежи на отмяна. От друга страна, ако спорът е неарбитрируем, арбитражният съд не разполага с правомощие да постанови решение.

IV. Тежестта на различните пороци, от които АР може да е засегнато, не е еднаква. Затова те са подчинени на различен режим. Държавният съд взема предвид пороците по т. 1, 2,4, 5 и 6 на чл. 47, само ако ищецът се е позовал па тях. Напротив, за пороците по т. 3, държавният съд следи по свой почин (арг. чл. У ал. 2 на Ню-Иоркската конвенция и § 224 IV 7).

V. ЗМТА не дава изричен отговор на въпроса за правните последици на съдебното решение по иска за отмяна.
1. Ако искът за отмяна бъде отхвърлен, със сила на пресъдено нещо се установява, че АР не страда от порока, на който искът е бил основан.
2. Ако искът за отмяна бъде уважен, със сила на пресъдено нещо се установява, че АР страда от посочения в съдебното решение порок. Към силата на пресъдено нещо се наслага конститутивното действие на съдебното решение, когато с него атакуваното АР е било отменено.

VI. Новият чл. 49, въведен с реформата на ЗМТА от 17.IV2001 г. дава отговор на въпроса, каква е съдбата на арбитражното дело след като държавният съд с влязло в сила решение отмени АЕ Отговорът е различен съобразно естеството на порока, от който АР е било засегнато.
1. Във всички случаи, когато порокът се състои в нарушаване на арбитражната процедура (чл. 47, т. 4, 5 и 6) държавният съд връща арбитражното дело на арбитражния съд, който го е постановил, за да го разгледа отново и постанови ново безпорочно решение. Всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от друг арбитраж, за да се избегне участието в новото разглеждане на делото на арбитри, които страната смята, че са ангажирани с начина на процедиране при първоначалното разглеждане на делото. При арбитраж ad hoc това право ще може да бъде упражнено, само ако е предвидено от предвидлива страна в арбитражното споразумение възлагащо споровете, до които то се отнася на арбитраж ad hoc.
Като постановява, че делото се връща на същия арбитражен съд, чл. 49 ЗМТА въвежда още едно изключение от общото правило на чл. 46 ЗМТА, че със завършване на арбитражното производство правомощията на арбитражния съд се прекратяват.
2. Напротив, когато порокът на АС води до недействителност на арбитражното споразумение (т. 1-3 на чл. 47) връщане на делото на арбитражния съд не е възможно, защото той не е компетентен да го разгледа. Връщането не е желателно и когато арбитражното решение противоречи на българския обществен ред (чл. 47, т. 3) тъй като държавният съд е, който трябва да го брани. Затова в тези случаи чл. 49 предоставя на заинтересуваната страна възможността да предяви иск относно спорното право пред компетентния държавен съд.