16. Издателски договори.

І. Издателският договор е най-старият и най-често сключвания известен авторски договор. 
Правната му уредба се съдържа в чл. 43-54 ЗАвтПСП. Чрез сключването на издателски договори се издават най-често литературни произведения, но наред с тях се издават и музикални произведения, сценични произведения, произведения на изобразителното изкуство.
Определение: Член 43 от ЗАвтПСП определя, че с издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.
Форма. Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.
1. Издателския договор е двустранен договор - създават се права и задължения за двете страни по правоотношението. Той е консенсуален, възмезден, формален и срочен.
Страни по договора са, от една страна, носителят на АП, а от друга страна - издателят, който най-често има статут на търговец. Издателската дейност, съобразно с определението на ТЗ, е вид търговска дейност.
2. В сключения издателски договор страните определят обикновено:
- вида на произведението, което ще бъде издадено;
- тиража, в който произведението ще бъде отпечатано;
- срока, за който се сключва договорът;
- размера на възнаграждението;
- начина за заплащане на възнаграждението.
3. Видове - чл. 44. ЗАвтПСП визира два вида издателски договори:
А) договор за създадено произведение;
Б) договор за произведение, което авторът се задължава да създаде.
Съгласно чл. 45, когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично. В тези случаи издателят е длъжен да уведомява автора писмено. Това е разпоредба, която има предвид мултимедийното използване на произведението.

ІІ. Когато при сключването на договора страните са пропуснали да се договорят за някои от посочените по-горе техни задължения (нерядко се срещат договори, в които няма договорено нищо, а само е спазена писмената форма, установена в чл. 46), тогава намират приложение особените диспозитивни правила, включени в чл. 47 ЗАвтПСП. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:
(1) на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
(2) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра.
(3) на автора се дължи възнаграждение в размер на 15% от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението. В конкретния случаи се има предвид т. нар. „корична цена" на произведението, ако става дума за литературно произведение, която цена включва разноските както за възпроизвеждането, така и за разпространението на произведението.
(4) броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
(5) ако не е договорено друго между страните по договора, смята се че издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;
(6) издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е ЮЛ.
Според чл. 48: „Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в изданието".

ІІІ. Задължения на носителя на авторското право като страна по издателски договор:
1. Да отстъпи правото на възпроизвеждане и разпространение на произведението - при това носителят на АП трябва да извърши необходимите действия във връзка с това. Нашият законодател е твърде лаконичен по този въпрос.
2. Да се въздържа от всякаква инициатива, свързана с използването на произведението, след като е сключен договорът с издателя. Носителят на АП трябва да предостави на разположение на издателя екземпляр от произведението - обект на издаване, във форма, която позволява нормалното издаване и разпространение на произведението.
Когато възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, той може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.

ІV. Задължения на издателя:
- да издаде произведението;
- да стори необходимото за разпространение на произведението;
- да заплати на автора уговореното възнаграждение;
- да предостави на автора безплатни екземпляри от произведението
- да върне на носителя на АП оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго (чл. 49 ЗАвтПСП).
Прекратяването на издателския договор става с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание (чл. 51).
Възможно е и предсрочно прекратяване на договора, което е уредено изчерпателно в чл. 52 ЗАвтПСП: “Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието”. В тези случаи полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.

V. Издаване за сметка на автора. 
ЗАвтПСП урежда и една друга възможност за издаване на произведения - издаване за сметка на автора. По същество това не е издателски договор. Според чл. 53 авторът може за собствена сметка да възложи на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението. Втората алинея предвижда, че авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.
В този текст са уредени две хипотези:
(1) авторът би могъл изцяло да заплати възпроизвеждането и разпространението на определен брой екземпляри;
(2) авторът би могъл да поеме част от разходите по издаването и по този начин и част от търговския риск, като в замяна на това ще получи част от приходите, съобразно договореното с издателя.
Последният законов текст в раздела за издателските договори третира договорите за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи (чл. 54).
Алинея 1: „Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозаписи не е предвидено друго и авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:
1. Ползвателят е длъжен да осъществи записването до шест месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяването на записа;
2. На ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от пет хиляди екземпляра;
3. На автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от десет на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;
4. Ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите".
Алинея 3 предвижда, че „Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозапис не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано чрез кабели или друго техническо средство. За включването на тези права страните се уговарят изрично".