15. Поправка, тълкуване, допълване и отмяна на арбитражно решение

Като съдебното решение и арбитражното решение (АР) може да бъде засегнато от явна фактическа грешка, да бъде неясно или непълно. Затова много от разрешенията, които важат за поправка, тълкуване или допълване на съдебното решение (§ 101-103), важат и за АР Тук ще бъдат разгледани само отклоненията от тях при АР.
I. Поправката на АР може да стане по искане на всяка от страните или по почин на АС. Когато една от страните иска поправка, тя трябва да уведоми другата страна. Арбитражният съд трябва да уведоми и двете страни, когато предприема поправка по свой почин. Само така правото на всяка страна за защита ще бъде обезпечено - чл. 43, ал. 1 ЗМТА (ВАД 58-94, Сб. VII 182).
Страната трябва да направи своето искане в 60-дневен срок от като е получила АР, освен ако страните са уговорили друг срок. Когато арбитражният съд действа по свой почин, той трябва да извърши поправката в срок от 60 дни от постановяване на решението (чл. 43, ал. 3).
По поправката арбитражният съд изслушва страните в заседание, на което ги призовава или им дава възможност да представят в определен от него срок своите писмени становища. Той трябва да се произнесе по искането в 30-дневен срок от получаването му. Този срок не е преклузивен, но не е и инструктивен. Според чл. 45 ЗМТА арбитражният съд може да продължи срока за поправка на АР За постановяване на решението по поправката важат същите правила, както за АР по съществото на делото, а именно чл. 39 и 41 ЗМТА (чл. 43, ал. 4 ЗМТА). Решението, с което поправката се постановява, става част от АР

II. Изложените правила за поправка на АР важат и за неговото тълкуване, с тази разлика, че арбитражният съд не може по свой почин да тълкува решението си. Тълкуването трябва да бъде поискано от заинтересуваната страна (МАД 12-94, Сб. VII 178).

III. Допълнително решение се постановява, когато арбитражният съд е пропуснал да се произнесе по някое от исканията, с които е бил сезиран. Страната, предявила искането, може да поиска от арбитражния съд да го разгледа и да се произнесе по него. За молбата си да бъде постановено допълнително решение страната трябва да уведоми другата страна в 30-дневен срок от получаване на непълното решение. За реда за разглеждане на молбата важи чл. 41, ал. 3 ЗМТА (вж. т. I). Касае се всъщност за възобновяване на арбитражното производство относно неразгледаното искане. Когато молбата е основателна, арбитражният съд е длъжен да постанови допълнителното решение в 60-дневен срок от деня, когато е бил сезиран с молбата (чл. 44 ЗМТА). Според чл. 45 ЗМТА този срок може да бъде продължен от арбитражния съд.
За разлика от решението за поправка или тълкуване, които имат обратна сила (поправеното или изтълкувано решение се смята, че е имало от деня на постановяването му това съдържание или смисъл, които му придават решението за поправка или тълкуване), допълнителното решение се добавя към допълненото решение и влиза в сила съобразно чл. 41, ал. 3 ЗМТА. По делото последователно ще бъдат постановени две решения.